Спомените ми се връщат към онзи топъл следобед, когато Нина се втурваше към дома си в София. Часовникът вече почти показваше десет, а тя гореше от желание да стигне в апартамента, да се нахрани и да се падне в леглото. Денят бе изтощителен в къщата я чакаше Стоян, вечерята вече беше готова, а дванадесетгодишният им син Калин беше нахранен.
Нина работеше в малка фризьорска салонка в квартала Лазаров, където днес беше на смяна. След като затвори вратата, изключи алармата и изчисти работното място, се озова в късо задържане пред вратата.
Пътят й към дома минаваше през малката градина на улица Хайдучевска. Обикновено там беше тихо и спокойно на клекове седяха пенсионерки през деня, а вечерите бяха празни, но осветени от лампите, така че никой не се уплашваше.
Тази вечер обаче една от пейките не беше празна. Сближени един до друг, седяха две деца малко момче на около десет години и късотка, която изглеждаше не по-голяма от пет. Нина забави крачка си и се приближи.
Какво правите тук сами? Тъй като вече е късно! Хайде, да отидем у дома!
Момчето, погледна я внимателно, гушка детето по главата и го прегърна още по-силно.
Нямаме къде да отидем. Дядото ни ни изтласка.
А майка?
С него. Пияна.
Нина не се поколеба нито миг.
Станете, нека дойдете при мен. Утре ще разберем какво да правим.
Децата се повдигнаха бавно. Нина захвана Ружа, както наричаха малката, за ръчичка, а другото протегна към момчето Иван.
Така ги доведе в апартамента си. Обясни всичко на Стоян и на Калин. Тъй като познаваха сърцето й, те не задаваха въпроси веднага я насочиха къде може да се измие и я посадиха за масата. Гладните деца, макар и с робене, изядоха всичко, което им беше поставено.
След това Нина се обърка към съседката си, Маринка, чиято дъщеря ходеше в първи клас, и я помоли за дрехи за Ружа. Събраха се достатъчно неща както във всяко домакинство след децата остава малко от старите дрехи.
Нина изми Ружа, я облече в чисто облекло. Иван се изми сам и също получи нещо от старите дрехи на сина на Маринка. Те легнаха за сън на дивана в хола Ружа не се отдалечаваше от братчето си, а той я държеше в прегръдка.
Наутре, след като се нахраниха и облекоха, Нина изпрати Калин в своята стая, а тя с Стоян останаха дълго да обсъждат какво да правят нататък.
Сутринта тя се събуди рано, отведе Стоян на работа; тя трябваше да отиде на втора смяна. Децата се събудиха, я нахраниха, събраха измитото и изсъхнало облекло в торба и решиха да ги заведат у дома.
Те я доведоха до къщата, която стоеше точно до апартамента им. На третия етаж вратата беше отключена. Децата влязоха и задъха в коридора
Нина спря вратата. Жадувало й беше да погледне в очите на жената от другата страна и да попита какво е мислила цяла нощ, докато децата остават сами някъде неизвестно.
От стаята излезе млада, но изключително изтощена жена с голям синяк под окото. Тя безразлично се погледна към децата и каза:
А Ела А кой е това?
Това е тетя Нина, ние пренощуваме при нея, каза Иван.
А Добре, пробурмоти тя и, сякаш нищо не се е случило, се върна в стаята. Нина замръзна. Това ли беше майка им?
Изведнъж жената се обърна към Нина:
Ела в кухнята, ще поговорим.
Нина я последва. Изненадващо, макар къщата да беше бедна, навсякъде цареше чистота. Посудът бе измит, подът изпрахнат, вещите на място. Дори нейната стара роба с извадени бутончета беше чиста. Седни, каза жената, посочвайки стол.
Нина се настани. Жената се постави напред, погледна я с надвиснало око и попита:
Имаш ли деца?
Да, син Калин, дванадесет години, отвърна Нина.
Слушай Ако ми се случи нещо, моля те, не оставяй децата ми, добре? Те не са виновни.
Какво, искаш да ги оставиш? изненада се Нина.
Не мога повече. Опитвах се да се задържа но не успявам. А той кима към стаята, откъдето се чуваше дълбок хъркане. Обърнах се към полицията. Седеше няколко дни и се връщаше биеше още по-лошо. И без алкохол не мога. Пия всеки ден. А той излага децата пред вратата. Не са му родни.
Къде е таткото?
Потъна, когато Ружа беше едва година. Оттогава съм сама.
Не работиш?
Почиствам пода в супермаркет. Преди седмица ме уволниха за постоянни липси.
А онзи мъж?
Прави си почивки от време на време. Тъй като издържаме.
Тя мълчеше дълго, после отново се обърна към Нина:
Ако се случи нещо, моля те не ги оставяй. Добра си. Ако не можеш да ги вземеш, занесете ги в приюта, добре?
Нина се изправи. Умът ѝ се отказваше да приеме всичко това. Не можеше да повери в това, което чуха тъкмо. Цялото изглеждаше като страшен сън. Децата излязоха да я придружат. И двамата се приближиха и я прегърнаха. Нина се изпълни със сълзи. Бързо ги избърса с ръкав и каза на Иван, че знае къде да я търсят.
Тя излезе навън и остави сълзите да текат като градушка, карайки минувачите да се обръщат. Тогава вечерта разказа всичко на Стоян. Той не зададе въпрос просто каза, че децата няма да бъдат оставени. Калин, чувайки разговора, се приближи и ги прегърна. Така прекараха нощта в кухнята, мълчаливи, в прегръдка.
След три дни Антон, братът на Ружа, се прибра ядосан и изплашен. Съобщи, че майка им е изчезнала, а вътрешната работа ги е отнела полицайките. Ружа сега е при съседката, но тази вечер ще я отведат в приюта. Той разказа всичко и побърза обратно при сестра си. Точно в този ден децата бяха отведени в детски дом.
На следващия ден тялото на майката им беше намерено в река Дунав. Умряла беше насилствено. Вероятно предчувстваше съдбата си и затова молеше Нина за помощ.
Нина със Стоян започнаха да се бият със службите, за да получат осиновяване. Не откриха роднини на Антон и Ружа, а след многократни проверки и благодарение на разказа на Нина за срещата с майката, получиха разрешение за попечителство.
Нина трябваше да напусне работата си. Ружа беше много уплашена, доверяваше се само на брат си и постоянно се придържаше към него. Дори когато лъжица падна от масата, тя с ужас гледаше към Стоян, сякаш очакваше наказание.
Отне доста усилия, за да спечели доверието й. Антон, по-големият, бързо разбра, че в тази къща няма опасност нито болка, нито страх.
С времето Ружа се отваряше. Тя започна да се доближава до Нина, да се играе с Калин, да се усмихва и да говори, макар все още да се страхуваше от мъжа на Нина. Този страх към възрастните мъже беше дълбоко вкоренен.
Стефан, бащата на семейния кът, се отнасяше към нея нежно и много внимателно. Той винаги мечтаеше за дъщеря, но след като Нина се разболя, повече не можеше да има деца. И тогава настъпи денят, в който той се завърна от тридневно пътуване. Нина и Ружа излязоха да го посрещнат. Той се обкръжи и протегна ръка към девойчето.
Ружа се приближи внимателно, прегръща го за гърлото. Той я вдигна на ръце и заедно влязоха в кухнята. Видяйки усмивката й, дойдоха момчето и след това Нина. Всички се прегърнаха. Стояха така, безмълвно, но с топлина в сърцата.
В тази българска семейна къща най-накрая всичко се нареди.
