Уехала не попрощавшись
Не смееш ме така оставя! Виктор Петров ударил юмрук по масата, и чашка с полупразен чай подскакала, разляла тъмната течност върху бялата покривка.
Какво ти се има в главата? Мислиш ли, че ще търпя твоите навици цял живот? Галина Иванова изправила се, скръстила ръце пред гърдите и гледнала съпруга с презрително око.
Какви навици? Искам жена ми да е у дома, когато се прибира от работа, а не да се къса навсякъде. Виктор се опитал да избърше покривката със салфетка, но само размазал петното.
За теб съм домакинка, бавачка, готвачка, но не съм съпруга! Кога за последен път се интересуваше от моя живот? Питаш ли ме как се чувствам? Галина се обърнала и се насочила към спалнята, докато с късо движение свалила закопчалката, а сивите й коси се разпъвали по раменете.
Виктор застинал. За тридесет и пет години брачен живот те се караха, но това беше ново. Галина никога не вдигаше глас, предпочитайки мълчанието или предаването. А сега
Гале, какво става? той я последвал. Какво се е случило?
Нищо, просто съм уморена, тя извадила от антресолата стар куфар, който са взели на почивка в Слънчев бряг преди двадесет години.
Къде отивате? Виктор почувствал сърцето си да бие по-бързо.
При Божана, късо отговорила Галина, като от гардероба извадила дрехи и ги подредила в куфара.
При дъщеря? В Пловдив? Сега? Виктор не можел да повярва на ушите си. Гале, в какво си мислиш? А как ще се грижа за дома, за пране, за чистотата?
Галина само намръщила и продължила да пакува. Виктор не можел да се успокои, сякаш се втурваше от едно място на друго.
Спри да се шегуваш, да говорим спокойно, най-накрая казал, когато куфарът бил почти готов.
Говорим? Галина замръзнала за миг, после тихо продължила. Твърде късно, Вито, за разговори. Тридесет и пет години се опитвах да те разбера. Чуваше ли ме някога?
Виктор спуснал погледа. Не знаел какво да отговори.
Добре, Галина затворила куфара. Позвъних на съседката Нина Петрова, тя се съгласи да идва да готви обеди и вечери. Ще й оставя лева. Пералнята на ъгъла ще е твоята задача. Ето адреса, подала му лист с данните. Там перят добре, проверих.
Какво е това Виктор смятал листа и го хвърлил на пода. Няма да приема чужда жена да ми готви! И тази пералня съм си луд!
Аз не искам да бъда твоя слугиня, спокойно отговорила Галина. Ирина ме покани да я посетя. Реших да отида.
За дълго? Виктор усетил как му се стиска гърлото.
Не знам, Галина пожала рамене. Как се получи.
Тя вдигнала куфара и излязла от стаята. Виктор я последвал в коридора.
Не се лъжи, той се опитал да я хване за ръка, но тя се оттеглила.
Такси вече чака, тя навела леко палто и отворила вратата. Сбогом, Вито.
Вратата се захлупи, а Виктор остана сам в празната апартаментна къща. Чуваше как асансьорът се спуска, отнасяйки съпругата надолу. После тишина.
Първите дни без Галина минаха като мъгла. Нина Петрова идваше редовно, готвеше, чистеше, но храната му се струваше безвкусна, а чистотата не пълнеше празнотата. Той звънеше на Галина, но тя не отговаряше. После се обади на дъщерята.
Татко, мама е добре, сухо каза Ирина.
Дай й телефона, настоя Виктор.
Тя не иска да говори.
Как така? Аз съм нейният мъж!
Татко, нека не се караме. Тя
