Първият ден на лятото за шестгодишния Калоян започна с нетърпеливо очакване. Дядо Борис реши да го вземе за цялото лято на кошера, за който баща му толкова много му разправяше! Мама в началото се колебаеше, но после се съгласи да го пусне, но не за цялото лято, а само до август. През август мама и баща ще дойдат да го вземат в далечното село Забърдо ще трябва да се готви за училище. Тази година той започва първи клас!
Дядо Борис дойде сутринта със старата си Москвич, донесе лесни гостинки, но Калоян дори не ги погледна. Въртя се около дядо си, дърпайки го непрекъснато за ръкава и го бързаше да тръгнат все му се струваше, че нещо ще се случи и мама ще се размисли. Разбирайки внука си, дядо се подсмиваше и му разрошваше косите:
Не се притеснявай, Калоян, всичко е решено! По-добре закуси, ще обядваме вече на кошера!
Най-накрая товарите багажа в колата и потеглиха! За първи път Калоян беше без надзора на мама и татко. Е, какво от това, че е с дядо? Дядо е приятел! Никога не му е четел морали, не го е смъмрял и въобще с него можеш да говориш за всичко на света, да обсъждаш сериозни неща и дядо никога не го гледа снизходително! Как иначе? Двама сериозни мъже говорят за сериозни работи какви пък усмивки?
По пътя Калоян заспа като заклан. Събуди се едва когато колата започна да се клатушка по неравностите напусна сме главния път. През прозорците се редуваха брезови горички, толкова близо! А миризмата! В града има ли такава? И полетата цялото в цветя! Сини, жълти, зелени и бели петна върху зелената трева! Леко се полюшваха от вятъра и изглеждаше, че са вълни на море, а Калоян и дядо Борис плават с лодка.
Скоро ли ще стигнем, дядо? Калоян го потупа по рамото, правейки се, че изобщо не е спал, а просто е замислен.
Скоро. Ето зад онази гора е кошерът. Стоян вероятно ни чака. И Ръждата с котешкото също.
Ръждата това ли е майката на котешкото? проумя Калоян. Ще ми позволи да си играя с него?
Ако се отнасяш с уважение към нея, а с любов към котешкото разбира се. Но ако се заяждате, ще ви удари с лапа тя е строга майка, не като твоята.
Мен?! Някаква котка?! изненада се Калоян. Никоя котка досега не е посмяла да го пипне, а сега някаква Ръжда
Не някаква, а такава котка не си виждал. Важното е да не я плашиш и да не я гледаш твърде дълго в очите. Обясняваше дядо. Добра е, но все пак е звяр, а и се тревожи за котешкото.
Накрая пристигнаха. Калоян видя две дървени къщи едната по-голяма, другата по-малка. От вратата на по-малката, на звука на Москвича, излезе рис!
Калоян леко се уплаши, но като видя как тя се приближи до дядо и се протри около краката му, се осмели.
Ето това е котка! възкликна той. Ръждата се приближи до него и го подуши. Чувайки възхищението му, кокетливо му намигна и се протри около краката му. А когато Калоян клекна до нея, тя го бутна с мокрия си нос в лицето. Той се засмя радостно.
Ето, сега се запознахте. Усмихна се дядо. Вече си свой за нея!
Калоян въртеше глава, учуден от големите райета пчели, които сноваха насам-натам, такива не бе виждал в града. Една дори кацна на бузата му. И тук го сполети неудачата. Не чу предупреждението на дядо и замахна с ръка болката беше по-остра от инжекция! Зацъка с зъби, едва устоя на краката си. Дядо вече беше до него и оглеждаше ухапаната буза. Извади жилото, потупа внука по рамото и каза одобрително:
Ти, оказыва се, си истински мъж! Дори не пискна, камо ли да заплаче! Пчелата те ухапа, когато се защитава.
Запознахме се. Брадат дядо с весели очи му подаде ръка. Аз съм дядо Стоян, а ти, значи, Калоян?
Да. Кимна Калоян. Аз ще живея сега с вас. Съобщи на новия си познат.
Добре дошъл! развъртя той ръце.
Дядо Стоян, ще те ухапи пчела. Предупреди го Калоян. Стои ти на челото.
Дядо внимателно взе пчелата с два пръста, шепна й нещо и я пусна. Тя излетя, направи кръг и изчезна. Нещо невероятно!
След седмица Калоян вече познаваше околността, научи се да общува с пчелите, а най-важното сприятели се с котешкото на Ръждата, което кръсти Славчо. Прекарваше цялото свободно време с късоопашатия си приятел. Ръждата ръмжеше, гледайки ги, но не им пречеше. На Славчо му беше третия месец, но изглеждаше по-възрастен още няколко месеца и щеше да настигне Ръждата по големина! Тичаха се, играеха на криеница. В близката гора имаше любимото им място за игра. Калоян не можеше да се съревновава със Славчо където и да се скрие, котето го намираше за секунди. Но когато Калоян, сложил ръце на уста, викаше: Предавам се! Славчо, къде си? котето скачаше от най-близкото дърво.
И с дядовците беше интересно, а главно искаше да ги имитира. Когато го у
