Вера ходеше напред-назад из малкото си жилище в Пловдив, стискайки телефона си, на който току-що беше изскочило ново съобщение за просрочено плащане. Гърлото ѝ бе стегнато от тревога как щеше да храни всички, след като дъщеря ѝ и зет ѝ буквално висяха на врата ѝ? Всичко тръгна по наклонената плоскост още когато голямата ѝ дъщеря, Деяна, на деветнадесет, обяви, че е бременна и иска да се омъжва.
До този момент Вера работеше заедно със своя добра приятелка и колежка Марияна, жена разумна и грижовна, сама отглеждаше двете си дъщери: баткото Деяна и малката Лилия, която беше на десет. Досега Марияна не се оплакваше. Деяна учеше старателно в университета, Лилия беше отличничка. И двете бяха послушни, пример за съседите, и Марияна бе горда с тях, въпреки че не ѝ беше лесно като самотна майка.
Но във втората година в университета Деяна срещна първата си любов Калин. Момчето беше от друго населено място, но когато Марияна го опозна, той ѝ хареса възпитан, искрен, не изглеждаше като някой, който ще злоупотреби с чувствата на дъщеря ѝ. Не след дълго младите решиха да заживеят заедно. За да не дават пари за наем, се нанесоха при Марияна. Тя не одобряваше тази прибързаност Деяна беше още дете, и първо трябваше да учи, да порасне, да стъпи на краката си. Но какво да прави нямаше друг изход.
Апартаментчето беше тристаен, ама стаите да ги опишеш, едни кутии. И без друго беше тясно, а Калин само усложни нещата. Марияна се примири, докато не разбра защо толкова бързат Деяна развълнувано, със свити устни, ѝ призна, че чака бебе и искат сватба. На Марияна ѝ се стори, че земята се пропуква под краката ѝ. Дъщеря ѝ, едва навършила пълнолетие, вече майка ще става!
Калин не работеше. Както и Деяна, учеше редовно и двамата не искаха да преминават на задочно. Това обаче не ги спря да организират пищна сватба, сякаш са роднини на олигарси. Избраха един от най-скъпите ресторанти в Пловдив, поканиха огромна тълпа гости, а Деяна си поръча рокля от дизайнер, все едно отива на модно ревю. Марияна опита да възрази, като им каза, че няма такива възможности, но Деяна само я изгледа тъжно, положи ръка върху корема и се разплака:
Мамо, не искаш ли да ти се роди внуче?
Марияна, скърцайки със зъби, плати всичко. Разори спестяванията си, изхарчи всичко оставено “за черни дни” и тегли нов кредит. Надяваше се, че след сватбата младите ще поемат някаква отговорност, ще си намерят работа, ще се отделят. Само че нейните надежди се сринаха като мокър картон. Деяна и Калин си останаха у тях, дори не мръднаха пръст да търсят работа.
Родителите на Калин им подариха стара кола. Двамата се разкарваха из града като туристи, а бензинът подарък от родителите на Калин, защото на него пари му нямаше. Останалото храни, сметки, дрехи оставаше на Марияна. Младите нямаха представа дори колко струва един комат хляб. Когато Марияна споменеше за разходите, Деяна само свиваше рамене:
Мамо, нали учим, ти какво искаш да работим и учим едновременно?
Пестене дума, непозната за Деяна. Дори показва на майка си каталог за колички и креватчета, чертаейки най-лъскавите и скъпи модели. Марияна, със средната си заплата, едвам си пое дъх:
Деяна, нямам такива пари! Имаш студентски заем, Лилия още е малка
Не може да си сериозна! разсърди се Деяна. Ще ставаш баба и ти е жал за някакви пари?
Марияна усещаше как я обзема гняв и безсилие. Тяхно беше да искат дете тя ли трябваше пак всичко да плаща? Тя държеше цялото семейство на гърба си, работеше до изнемога, а парите все не стигаха. Задълженията по учебния заем на Деяна ѝ висяха като камък на шията, Лилия имаше нужда от нейното внимание, а младите си живееха като в приказка.
Един ден Марияна не издържа. Вечерта се прибра разкървавена от умора, на шефа ѝ му писна от закъсненията пак беше тичала по магазините за всички. И какво заварва Деяна и Калин се смеят, разглеждат каталог за бебешка стая, цъкнали да избират кошара, чиято цена е половин месечна заплата. Лилия кротко си рисува в ъгъла, а в мивката завира планина от мръсни чинии.
Да не би и чиниите да измия вместо вас? изведнъж гласът на Марияна стана остър, хвърли чантите на земята.
Мамо, недей така! викна Деяна. Ние се грижим за бебето!
Вие чакате бебе, но аз плащам и върша всичко?! трепереше от яд Марияна. Стига! Или си намирате работа, или излизате оттук!
Деяна се разрида, Калин пребледня, но Марияна беше непреклонна. Даде им срок един месец. Да намерят каквато и да е почасова работа.
Иначе ще ходите при родителите на Калин. Те да ви издържат.
Деяна и Калин се опитаха пак да я разчувстват, но Марияна вече не се поддаде. Обичаше голямата си дъщеря, но разбра ако не сложи граници, ще я съсипят. Лилия в един момент я прегърна и тихо прошепна:
Мамо, аз никога няма да ти причиня това.
Марияна се усмихна през сълзи. За малката си беше готова да се бори. А Деяна и Калин? Нека се срещнат с истинския живот. За Марияна вече нямаше място за чужди грижи.
Дъщеря ми избра любовта, ние плащаме цената – Историята на Маргарита от Пловдив, чиято най-голяма дъщеря реши да стане майка и съпруга още на 19, а цялата тежест се стовари върху раменете ми
