Идеалният съпруг? Когато една фраза разруши един брак на безразличие
Ти си идеалният съпруг, Петър как една-единствена реплика срина брак, изграден върху безразличието
Мария се прибра вкъщи, носейки две тежки чанти. Още щом прекрачи прага, от хола се чу глас:
Най-накрая се прибра! Вече шест ли е часът?
Седем е, отвърна изморена тя, и се насочи към кухнята.
На масата имаше три чаши с чай, явно свидетелство за скорошно посещение. Майка му беше минавала, най-вероятно с леля му Снежана. Мария вече не се учуди. Това се бе превърнало в рутина: изненадващи гостувания, критики към неженствените й навици, неодобрителни погледи и постоянни следи от чуждо присъствие в собствения й дом.
Къде беше толкова дълго? Гладен съм извика Петър, без да откъсва поглед от лаптопа.
Отидох до супермаркета. За да нахраня Негово Величество, каза тя с ирония. Но трябва да говорим.
Той я подмина с мълчание. Тогава тя го завъртя с креслото към себе си и тихо каза:
Трябва да се разведем.
Петър я изгледа изненадан:
Какво? Защо?
Не издържам повече.
Мария, нека първо сготвиш нещо, после ще поговорим. Умирам от глад.
Не. Говорим веднага.
Виж, знаеш, че не пия, не излизам, не се мотая по кафета. Стоя си вкъщи и работя. Изкарвам достатъчно. Никога нищо не ти искам. Какво повече ти трябвам?
Тя се засмя горчиво:
Живееш в моя апартамент, не плащаш наем, нито сметки всичко е на мой гръб. Пазаруването, чистенето, готвенето пак аз. Кажи ми, за какво са ти парите?
Ами купих си един пуловер. Свалих си ъпдейт за играта. Давам понякога малко на мама и на леля Снежана. Естествено е, нали?
Разбира се. Много естествено. Само че тази сутрин те помолих да проснеш прането. Още стои в пералнята.
Почивах си
Знаеш ли, смяната на дейността също е почивка.
Ама не знам как. Мама и Снежана никога не са ме оставяли да пипам печката или прахосмукачката.
Знам. Не умееш нищо. Удобно, а? Е, от днес, ако огладнееш, оправяй се. Повече не готвя. Едни приятелки ме бяха поканили на кафе бях отказала, но май този път ще отида. Успех!
Стана, извади прането, посочи сухо кухнята и си тръгна. В кафето, с чаша вино, телефонът й иззвъня звънеше майка му. Мария го обърна с екрана надолу и изключи звука.
Когато се прибра, в апартамента я чакаше Цветана Григорова.
Мария! Какво е това? Развод?! Я да си помислиш какъв мъж имаш! Такива вече не се раждат! Не пие, не те изневерява, чорапите си не разхвърля! Жените ти завиждат!
Мария я погледна спокойно:
Говорите за него все едно е дресирано куче. Казвате какво не прави. Можете ли да ми кажете какво прави за мен?
Работи.
И аз работя. Само че освен това чистя, пера, гладя, готвя, мъкна торби, плащам всичко за мен и за него. А той какво прави?
Подаръци ти купува! Аз помагам да избере! Кошнички, дрънкулки
Да, затова получих леген за крака на Коледа и вълнен шал за рождения си ден.
Злато ли искаш? засмя се майка му подигравателно.
Един ваучер за спа или уикенд на морето не би бил лош. Но не шалче. И презрение. И онова вечно не мога, не знам. Не желая повече да му бъда майка.
Такъв си е. У нас мъжете така не правят.
Именно. Вие сте възпитали мъж, който очаква всичко наготово. За него е удобно. Но за мен не е.
Не може ли да опиташ още веднъж, преди развода? Научи го
Извинете. Не искам да уча възрастен мъж как да бъде мъж. Опитвах година и половина. Стига вече. Съберете нещата му ще си тръгнете заедно, където ви е удобно. Не съм лоша. Просто вече не мога.
След половин час, такси вече чакаше пред блока.
