Моята тъща извика високо: Чуй ме, този апартамент няма да получиш.
Моята свекърва винаги беше най-гръмогласната от всички изкрещя: Чуваш ли, този апартамент няма да го получиш. Не ме интересува как си гледала дядо, с каква измама си го накарала да ти прехвърли имота, но няма да го вземеш. И второ, изчезваш от живота на сина ми. Най-после той срещна една прилична българка, от добро семейство. Ти и децата ти ще се махнете от хоризонта. Разбра ли ме напълно?
Десет години се грижех за дядото на мъжа ми, живеех в нает апартамент с децата. Сестра му Милена живееше при същия дядо. Свекървата ми също никога нямаше време за мъжа си общ език не намираха. Аз нямах висше, не направих кариера. Всичкото си свободно време посвещавах на стареца и децата.
Моят мъж постоянно ме лъжеше, семейните му проблеми страшно го напрягаха. Другите му жени нямаха сериозни намерения мъж с деца без собственост, все се връщаше при мен. Прощавах му заради децата. Никога не купихме наш апартамент по-голямата част от доходите ни отиваше за наем и грижи по дядото. Ако Милена идваше, беше само да иска част от пенсията на дядо, оплаквайки се от трудното си положение. Но така успяваха с мъжа ми и децата всяко лято да ходят на море и понякога да си сменят семейната кола.
Преди пет години дядо ми прехвърли апартамента си. Каза ми:
Ти ми стана по-близка и важна от цялото ми семейство взето заедно. Внукът ми е предател, апартаментът му ще иде или на майка му, или на сестра му. Нека поне правнуците ми имат по-добър живот. За цялата грижа си заслужи награда. Да не казваш после, че си загубила живота си само в обгрижване.
Никой не знаеше за завещанието: колкото по-малко знаят хората, толкова по-спокойно спят. Когато дядо започна още повече да боледува, семейството прояви интерес. Започнаха да се навъртат у тях, питаха за здравето му. Дори предлагаха да помагат за първи път от много години! Дядо не беше глупав, разбираше какво целят. Приемаше любезността им с лека усмивка и после ми намигваше.
Най-накрая имах малко време за себе си. Не можете да си представите какво е да се разходиш сам из София без деца, без инвалидна количка. Наслаждавах се на тази свобода. Дядо не поживя още дълго. Истински плаках за този достоен човек. Разделянето на наследството започна почти веднага. Свекърва ми и Милена натиснаха моя мъж:
Ще дадеш апартамента на Милена. Тя от години живее тук това са ѝ домът и спомените. После ще наследиш майчиния апартамент. Просто се откажи от наследството после всичко ще бъде твое.
Мъжът ми повярва на празните обещания на майка си и се отказа от апартамента. Аз на свекървините обещания никога не вярвах: освен Милена и децата ѝ, за нищо друго не се грижеше. Беше ми болно, че десет години се грижех за стареца, а сега всички делят имота му като сираци.
Много ценях мъдростта на дядо. Той рано отиде при нотариус и оправи всичко навреме.
Тази вечер мъжът ми се прибра от работа и започна да си събира багажа.
Къде тръгваш? попитах.
Писна ми. Разделям се с теб и децата. Останах с вас само заради дядо. Сега като го няма, това е твой проблем. Не искам повече да плащам наеми. Отдавна имам друга жена тръгна с дяволита усмивка и жест за сбогом.
Хубаво, започнах да стягам куфари и да търся работа. Няколко дни по-късно цялата рода се изсипа на моята врата. С Милениния мъж, с техните деца. Всички викаха и ме упрекваха, прекъсваха се един друг. Свекървата, разбира се, крещеше най-много:
Всички да млъкнат! Ти слушай внимателно! Най-напред, апартамента няма да получиш. Не знам как си манипулирала дядото, с какви номера го накара да прехвърли апартамента на теб, но няма да стане твое. Ще докажем, че си измамница. И още изчезваш от живота на сина ми. Той вече е с нова жена от прилично семейство, скоро ще имат дете. Така че ти и децата повече няма да се мяркате. Ясно казвам: ще дадеш апартамента на дъщеря ми и ще оставиш сина ми на спокойствие!
Знаете ли какво разбрах? Че мога най-после да си позволя да ви изхвърля завинаги от живота си.
Затворих вратата, без да обърна внимание на крясъците зад нея. Аз и децата ми започнахме нормален живот намерих работа, имаме дом. Винаги ще съм благодарен на дядо. Съпругът ми изчезна от живота ни и вече сме щастливи. Сигурен съм, че всичко ще бъде наред.
Моята свекърва кресна пред всички: Слушай, този апартамент няма да го получиш!
Моята свекърва беше най-гласовитата от всички, изрева: Слушай ме, този апартамент няма да стане твой. Не знам как „се погрижи“ за дядото, с каква измама го накара да ти прехвърли жилището, но няма да стане твое. Второ, изчезваш от живота на моя син. Най-накрая той срещна свястно момиче от уважаемо семейство. Значи ти и децата ти изчезвате напълно. Разбра ли всичко?
Десет години се грижих за дядото на мъжа ми, живеех под наем с децата си. Сестрата на мъжа ми, Ася, също живееше при дядото. Свекървата ми нямаше време за мъжа си – те не се разбираха изобщо. Не съм завършила висше образование и не направих кариера – цялото си свободно време отдавах на грижите за дядото и децата.
Мъжът ми редовно ме мамеше, семейните му проблеми му тежаха много. Другите жени нямали сериозни намерения – мъж с деца и без собственост, затова винаги се връщаше при мен. Аз прощавах заради децата. Не купихме собствен апартамент – повечето ни приходи отиваха за наема и грижите за стареца. Когато Ася идваше, беше само за да иска част от пенсията на дядо, оплаквайки се от лошото си финансово положение. А тази ситуация, въпреки трудностите, им позволи с мъжа ми и децата поне веднъж годишно да почиват и да сменят семейната кола.
Преди пет години дядото прехвърли апартамента на мен. Каза ми:
– За мен ти си по-близка от цялото ми семейство взето заедно. Внукът ми се оказа предател, апартаментът ще отиде при майката или сестра му. Нека правнучетата ми да имат по-добър живот. За грижите ти ще получиш заслужена награда. За да не кажеш после, че си изгубила живота си така.
Никой не знаеше за завещанието: колкото по-малко хора знаят, толкова по-добре спят. Когато дядото започна да се разболява повече, цялото семейство стана изведнъж много загрижено. Започнаха да го посещават по-често, да се интересуват от здравето му. Даже предлагаха да помагат – за първи път от години! Но дядото не беше глупав и прекрасно знаеше какво искат от него. Приемаше тяхната загриженост с усмивка и ми намигваше.
Накрая имах малко свободно време. Не можете да си представите какво е чувството да се разходиш сама из града – без деца и без старческия количка. Радвах се на свободата си. Дядото не живя дълго след това. Искрено ми домъчня за този смел старец. Разделянето на наследството започна почти веднага. Свекървата и Ася натиснаха мъжа ми:
– Ще дадеш апартамента на Ася. Тя живее тук от години, това е нейният дом. После ще получиш апартамента на майка си. Просто се откажи сега – всичко ще бъде твое по-късно.
Мъжът ми повярва на обещанията на майка си и реши да се откаже от наследството. За мен тези обещания на свекървата бяха празни приказки: тя винаги се интересуваше само от Ася и децата ѝ. Беше ми болно, че десет години се грижих за дядото, а после всички искаха само да делят имота му.
Уважавах мъдростта на дядото. Той от рано си уреди документите при нотариус.
Тази вечер мъжът ми се прибра от работа и започна да си събира багажа.
– Къде отиваш? – попитах го.
– Писна ми. Разделям се с теб и децата. Бях с теб само за да гледаш дядото ми. Сега вече той не е тук – ти се оправяй. Нямам желание повече да плащам наем. Отдавна имам друга жена – каза и излезе, махвайки съблазнително за довиждане.
Добре, започнах да се готвя за преместване и търсене на работа. След няколко дни дойде цялото семейство на мъжа ми. С тях и мъжът на Ася с децата ѝ. Всички викаха и се караха, прекъсваха се един друг. Свекървата крещеше най-силно:
– Всички да млъкнат! А ти слушай тука! Първо, апартамента няма да го видиш. Не знам как си „грижила“ за дядото, как с измама го накара да ти прехвърли апартамента, ама няма да ти го оставим. Ще докажем, че си измамница! Второ, изчезваш от живота на сина ми. Най-накрая си намери свястна жена от добро семейство и скоро ще има дете. Така че ти и децата ти да изчезнете. Всичко ясно ли ти е? Повтарям пак – апартамента ще оставиш на дъщеря ми, а сина ми ще оставиш намира!
– Знаете ли какво разбрах? Че вече мога да си позволя да ви изхвърля от живота си.
Затворих вратата, игнорирайки виковете на родата. Аз и децата ми ще живеем нормално – намерих си работа, имаме дом. Много съм благодарна на дядото. Мъжът ми изчезна от живота ни и вече сме щастливи. Сигурна съм, че всичко ще бъде наред.
