Фиктивен брак.
С Георги сме във фиктивен брак.
Ситуацията се стекла така, че на Георги му трябваше брак заради работата му той работи в сериозна фирма, управлявана от известния радетел на семейните ценности господин Стефан Велинов. Този човек е глава на голям и сплотен род баща на шестима вече пораснали синове, съответно тъст на пет снахи и дядо на осем внуци и внучки. Гордостта от семейството си не го напуска никога. За него думата ерген е синоним на загубеняк. Неомъженият или нежененият служител все едно не съществува, пък било той първокласен професионалист.
Когато Георги това осъзна, веднага разбра, че официалният брак му е крайно нужен, ако иска да заеме позицията, за която мечтае. Претегли всяко за и против, и накрая ми предложи да се оженим проформа. Не рискуваше нищо познаваме се от детската градина, майките ни и до днес са най-добри приятелки, а през цялото училище бяхме на един чин. Той ми помагаше с математиката, а аз оправях пунктуацията в сочиненията му.
Тоест знае ме отлично че нямам користни намерения, никога не бих му посегнала на апартамента, парите или другото имущество, ако някой ден решим да се разведем.
За мен не беше трудно да се съглася. Тъкмо бях преживяла тежко разстояние с приятеля ми след три години заедно. Имах огромна нужда да се разсея, за да не потъна в депресията. Пък и исках да натрия носа на бившия: ето ти, омъжих се за умен, перспективен мъж с хубава кола и голям апартамент в центъра не като теб! И пред приятелките ми също исках да изглеждам на ниво: вижте ме, всичко ми е наред!
Нашите интереси съвпаднаха идеално и с Георги скромно сключихме фалшивия си брак в районното поделение на гражданското без фанфари, без тълпи свидетели, без бялата лимузина, гълъби или булчинска рокля, воал и строг тъмен костюм.
Един делничен ден просто излязохме малко по-рано от работа, скочихме до гражданското и сложихме подписите си в регистъра. Все пак си разменихме халки.
Дори приех да сменя фамилията си временно: Георгиева звучи далеч по-весело от обикновената Иванова.
Трябва да призная очакванията ни от този брак се сбъднаха напълно.
Само за месец Георги бе повишен като директор на отдел във фирмата. Съвсем заслужено!
Моят брачен статус ме вдигна в очите на приятелки и роднини небивало. Особен кеф изпитах, когато получих няколко съобщения от бившия: Пожелавам ти щастие, макар че се надявах да бъдем отново заедно… Е, приятелю, който не пази, после страда! Хапи си сега лактите!
Смело мога да кажа, че фалшивият ни брак оправда всичките ни надежди.
Аз дори за известно време се преместих при Георги. Той сам предложи по-убедително било.
Съботна сутрин.
Готвя закуска на кухнята. Омлет, пърженки със сирене, кафе с мляко. Георги обича хубава закуска.
През прозореца виждам как се събужда прекрасен априлски ден.
Пролетта любимият ми сезон.
Днес имам куп задачи ще посетя родителите, ще почистя вкъщи, ще пусна пералнята. За обяд нещо по-съботно: свински пържоли, шопска салата, може и баница да направя. Мислите се въртят около хиляди дребни грижи като на всяка истинска домакиня.
Всъщност с Георги вече сме тринадесета година в този фиктивен брак. Дъщеря ни Валерия тази есен ще е първокласничка. А брат ѝ Стоян завършва пети клас като отличник. Цялата рода се гордее наследил е баща си, който уж му е фиктивен.
Не като моя брак, който си е… чисто фиктивен.
Понякога си мисля, че най-важното е не какво пише в удостоверението за брак, а как двама души могат да се подкрепят през годините дори всичко да е започнало само по сметка.
