Всеки ден пенсионерът намираше на прага си пресен хляб, увит в найлон: не знаеше откъде идва, а когато отиде в полицията, ужасен се върна.
Всяка сутрин, точно в един и същи час, старецът излизаше на вратата и откриваше един и същи странен подарък топъл хляб, завит в копринена опаковка. Етикетът блещеше с непознато име на пекарна, сякаш от друг свят, и в гърдите му заигра тревога.
Първият път си помисли, че съседите са се смилили видяли са го самотен и решили да му подарят храна. Дори се развълнува, но хлябът не опита. Инстинктът му подшепваше: безплатните неща крият капан.
На втория ден историята се повтори същият хляб, същата опаковка, същото място. Тогава си помисли, че може би общината е започнала нова програма за подкрепа. Но защо никой не му беше казал? Защо нямаше никакви документи?
До третия ден нервите му вече издържаха. Времето, повторението, непознатият произход всичко го плашеше. Взе хляба и отиде до близката бакалия.
Вие ли ми носите хляба? попита продавачката. Имате ли някаква промоция?
Жената го погледна като на луд.
Какво ви е, дядо, ние продаваме, не разнасяме! отвърна рязко.
Старецът излезе още по-объркан. Колкото повече мислеше, толкова по-силна ставаше тревогата. Вече се страхуваше да докосне хляба ако някой го е отрови?
На четвъртата сутрин взе мерки. Извади стара видеокамера, с която някога снимаше семейни празници, и я насочи към вратата.
Когато прегледа записа, сърцето му почти спря. На екрана ясно се виждаше: в четири сутринта безшумно се приближи дрон, застана над прага, пусна и бързо изчезна.
Дишането му спря. Това не бяха ни съседи, ни община. Нещо друго се случваше.
С треперещи ръке отиде в полицейския комисарнат. И там научи ужасната истина.
Показа записа, но едва успя да обясни. Полицаите се огледаха, и единият се усмихна:
Дядо, попаднали сте в експеримент.
Оказа се, че някакъв стартъп тествал нова доставка на хляб. А неговият адрес случайно попаднал в списъка им.
Защото преди няколко дни, докато се опитвал да провери времето на телефона си, пенсионерът случайно кликнал на реклама и се абонирал за месечна доставка.
Не разбра как се е случило сякаш просто натиснал грешно. Но вече беше платил.
Когато му обясниха, старецът не знаеше дали да се смее или да се ядоса. Върнаха му парите, отказаха абонамента, но безпокойството остана.
А хлябът, който седеше вкъщи, така и не го опита прекалено зловещо изглеждаха тия хлябове.
