Виктор води своята годеница у тях, за да я запознае с родителите си. Ами ако не им харесам? шепне притеснено Ралица, докато прекрачват през портата на двора. Това е невъзможно! Ти си най-прекрасната, успокоява я Виктор и отключва входната врата. В коридора ги посреща майката на Виктор Евгения Петрова. Мамо, това е Ралица! представя я Виктор. Ти щеше да ни представиш годеницата си, изненадано изрича жената, оглеждайки Ралица. Е, това е тя! радостно се усмихва Виктор. Странно подмята подозрително свекървата. Денят на Ралица остава дълбоко в паметта ѝ.
Ралица се влюбва във Виктор от пръв поглед. Висок, рус мъж с ясносини очи, който я печели с уравновесеност, разумност и доброта. Въпреки разликата от десет години, бившия му брак и дете, Ралица без колебание приема предложението за брак.
Срещата с родителите на Виктор белязва живота на Ралица. Когато я вижда, бъдещата свекърва цъка с език и пита:
Ти уж щеше да ни покажеш годеницата си.
Ми ето, това е тя! Виктор не крие радостта си. Запознайте се Ралица!
Така ли? студено повдига рамене Евгения и се отправя към стаята. Аз пък помислих, че си решил да наемеш помощничка за къщата.
Ралица смутено поглежда Виктор. Не обръщай внимание, шепне ѝ той, майка ми хич не може да се шегува.
Цялата вечер Евгения говори само за предишната съпруга на Виктор Маргарита. Колко била красива, умна и добра домакиня.
Маргаритка често се обажда, пита за нас с татко ти. Онзи ден ни донесе баница, сама я направила! Такова не съм яла! възторжено разказва тя и хвърля оценяващ поглед към Ралица. Маргаритка винаги готвеше прекрасно!
Ралица също е чудесна домакиня, усмихнато казва Виктор и прегръща годеницата си. Така ли? гневно изсумтява Евгения, внушавайки на Ралица да избяга. А къде ще живеете? Твоята стая с Рита я направих гардероб, само да знаеш
Спокойно, мамо, Ралица си има апартамент, казва Виктор и се надига да си ходят.
Викторе, мисля, че не се харесах на родителите ти! проплаква Ралица, щом напускат дома.
Преувеличаваш. Просто Рита е дъщеря на стар приятел на татко ми. От деца ни събираха, а ние млади, глупави се оженихме. Едва след като се роди Светла, осъзнах, че съпруга от нея няма да стане. Интересуваха я само магазините и забавленията. Мислех, че ще се разделим мирно, тя ще ми остави дъщерята, но не стана. Дълго съделище Светла остана при нея.
Защо майка ти още харесва Рита?
Защото тя беше изгоден избор семействата ни работят заедно, от години. Не се тревожи майка ще разбере, че си най-добрата жена за мен!
Но с времето нещата стават по-лоши. Преди сватбата Евгения се старае да бъде учтива, но след брака започва открито да критикува Ралица че не може да готви, не поддържа дома, не се грижи за мъжа си.
Не разбираш ли, оглежда я от глава до пети свекървата, че до сина ми изглеждаш неподдържана? Оправи си косата! Гримирай се! Купи си дрехи! Къде отиват парите, които Виктор носи вкъщи?
За щастие, Виктор чува и ѝ се скарва: Мамо! Още веднъж кажи нещо лошо на жена ми и повече няма да те погледна! Ако не спреш, ще говоря и с татко! Ралица е най-прекрасната жена и аз я обичам!
След тази случка Евгения си мери думите но започва още по-яростно да хвали бившата снаха. А и Маргарита, която рядко звънеше на Виктор, вече често му звъни.
Викторе, съвсем спря да виждаш Светла! Да излезем всички заедно през уикенда?
Ти самата не ми даваш да я виждам! Виктор се дразни. Ще взема дъщеря ми за уикенда. Без теб!
Но… аз съм ѝ майка! опитва се да възрази Маргарита. Как ще я пусна?
При родния ѝ баща отива!
Но ти вече имаш НОВА ЖЕНА! кисело съобщава Маргарита.
За разлика от теб, Ралица е мила и грижовна. Сигурен съм, че ще се погрижи за Светла не по-зле от теб! затваря телефона, Виктор поглежда загадъчно Ралица.
Ще се радвам да се запозная с дъщеря ти! усмихва се Ралица.
След няколко дни, Ралица посреща на прага малко момиченце с рижа къдрава коса и сини очи, досущ като на баща ѝ. Светла гледа срамежливо и се стиска до Виктор.
Айде, да пием чай! весело кани Ралица. Тя харесва Светла веднага както хареса и баща ѝ.
Светла първоначално се притеснява, но с времето свиква с Ралица и се държи, както всяко дете.
Маргарита все по-често води дъщеря си при бащата, уж защото момичето ѝ липсвало. Ралица и Виктор се грижат с радост за детето.
Знаеш ли, Ралице, споделя веднъж Светла, когато Виктор го няма, мама не ми говори.
Как така? учудва се Ралица.
Като се върна, ме праща в стаята ми и казва да не ѝ преча. Никога не иска да играе, не излиза никъде с мен. Мога ли да остана при вас? Момичето хваща Ралица през кръста. На Ралица ѝ се насълзяват очите.
Много бих искала, Светле, гали я по косите, но едва ли майка ти ще разреши.
Защо? Така или иначе не ѝ трябва!
Не казвай така майка ти те обича Просто, тя е заета
Ама с какво? Тя не работи! Само обикаля с приятелки или ходи по молове, но мен никога не взема!
Добре, мило мое, ще говоря с баща ти. Ще измислим нещо успокоява я Ралица.
Мислил съм си, казва замислено Виктор, когато чува за разговора, но Рита си държи на своето. Не ѝ трябва дъщеря, иска само инат. Ще намеря начин.
Дните текат, но Виктор не успява да убеди бившата си жена да му даде детето, макар тя все по-често оставя Светла при него.
Скоро Ралица разбира, че е бременна, и двамата са на седмото небе от щастие. Радостта бързо помръква Маргарита връхлита с дъщеря им, която не иска да остава при бащата си.
Предаде дъщеря си! Как можа да очакваш още дете! злобно просъсква Маргарита и изчезва от дома им.
Светле, миличка, що така говориш? навежда се Ралица до нея. Защо си обидена?
Не ви трябва вече! Светла сипва сълзи. Ще имате свое бебе!
Тя се обръща и разплакана излиза. Ралица и Виктор я прегръщат, уверявайки, че винаги ще я обичат, както досега. Светла се успокоява, но става по-затворена. Ралица се прави, че не забелязва, но тежко ѝ е.
След раждането на малкия Дени, Маргарита решава да замине на почивка и оставя Светла при баща ѝ.
Специално го правиш! гневи се Виктор. Знаеш, че Ралица е с бебето, аз на работа! Кой ще гледа Светла?
Не ме интересува, леко подмята Маргарита. Трябваше да помислите, преди да имате още едно дете!
Е, и ти но Маргарита вече е затворила.
Не се тревожи, любов казва Ралица, даже ще ми помага.
Изненадващо Светла се влюбва в грижите за брат си помага за пеленките, люшка го, когато Ралица има работа, а после разказват и пият чай като приятелки. Когато Маргарита се връща, Ралица се сбогува със Светла със сълзи в очите.
Настъпва Нова година. Евгения кани цялото семейство да празнуват у тях. Толкова настоява, че Ралица се усъмнява, но Виктор я убеждава, че всичко ще е наред.
Мама няма да развали празника. Татко няма да ѝ позволи, а ти ще си починеш. Баба и дядо ще помагат!
Свекърът Ралица уважава строг, но справедлив човек. Само гъстата му медна коса издава усмивката, която рядко се показва.
Но Евгения все пак измисля как да обиди Ралица кани и Маргарита. Край уморената Ралица, Маргарита сияе в стилна рокля, с прическа и грим, които Евгения не спира да хвали.
Бабата дори не поглежда бебето. На Ралица ѝ помагат Виктор, баща му и Светла, която също е почти невидима за баба си. Ралица си отдъхва, чак когато Денис заспива.
Когато мъжете отиват в другата стая, Евгения започва да хвали Маргарита, да разказва за нейното и на Виктор детство, да въздиша колко добра снаха е била и гръмко се смее на стари истории.
От този смях се буди малкият Денис и се разплаква, а Евгения реагира раздразнено.
Ралица! Какво правиш! Защо плаче детето? Не можеш ли да го успокоиш? При Маргарита никога такова не се случваше!
Разплакана, Ралица излита към сина си. Следва я неодобрението на свекърва ѝ.
Ох, колко си лоша, бабо! силно се чува гласът на Светла, и в стаята настъпва тишина.
Какво каза? изумено попита Евгения.
Казах, че си лоша! И мама също! Можете само да клюкарствате и да харчите парите на дядо! А Ралица тя е по-добра майка от истинската ми! изведнъж Светла се разплаква и излиза от стаята.
Ралица облича спящия Денис. Не иска да остане повече и минутка в тази къща! Изведнъж усеща малки ръчички.
Може ли да дойда с теб, Ралице?
Светле, кой ще ни разреши? Ралица я прегръща и сълзи се стичат по лицето ѝ.
Никой и няма да попречи! на вратата стои дядото. Светле, ако Ралица няма против, можеш да си тръгнеш с нея.
Благодаря, тате! казва Виктор, влизайки. И аз идвам.
Виктор бута шейната по заснежената улица. Пред него тичат и се забавляват двете му най-любими момичета.
