Той уверено спечели развода но бащата на жена му застина в съдебната зала
Почти всички мъже изглеждат пречупени след развод. А Огнян Драганов сияеше така, сякаш е изтеглил печелившия билет от тотото.
В коридора на Софийския градски съд той гальовно приглади връзката си от рилска коприна и бе убеден, че е осигурил за себе си фирмата, къщата във Витоша и пълна свобода, като е оставил съпругата си Теодора без нищо.
Но Огнян пренебрегна нещо важно: бащата на Теодора. В шаха не празнуват, докато царят не бъде напълно натикан в ъгъла а този цар едва сега прекрачваше прага.
В стая за преговори, бленуваща мирис на мастило и стари стени, Огнян тихичко каза на адвоката си Петър Симеонов:
Деветдесет процента от ликвидните средства са мои. Фирмата изцяло. Не вярвах, че толкова лесно ще се предаде.
Петър само кимна, хладен и премерен като хирург, вглъбен сред дебелите папки върху дъбовата маса.
Огнян се усмихна презрително, спомняйки си как Теодора не пожела и къщата под Витоша, и писа на помощничката си да приготви бутилка шампанско.
Усещаше се непобедим, без да подозира, че разводът може да му струва повече отколкото си представя.
В зала 7 Теодора седеше кротко, облечена семпло, с коса стегната в строг кок.
Изглеждаше примирена, но в погледа й проблясваше брилянтен план, подреден като старо тесте карти.
Нека вземе фирмата и къщата, рече тя тихо на адвоката си Боян Георгиев. Той се оценява само чрез неща, които могат да се разчетат в левове.
Ако му ги дам, ще се приспи в сигурността си. Точно там го искам.
Огнян влезе, натежал от арогантност. Усмихна се снизходително на Теодора: Ще бъдеш подсигурена, каза той, но тя не трепна.
Влезе съдия Надежда Ставрева и залата се смири. Тук сме за да излезем с окончателно решение по делото Драганов срещу Драганова, произнесе тя.
Споразумението е явна полза за ответника, г-н Драганов.
Петър хладнокръвно отговори: Моят клиент иска само мир, госпожо съдия.
Съдията отправи поглед към Теодора: Вие се отказвате от претенции към съвместното жилище и фирмата Драганов & Ко? Това вярно ли е?
Не искам нищо от Драганов & Ко, каза Теодора спокойно. Искам чист разрив.
Огнян се изпълни с гордост докато тежката врата не издрънча и не се отвори.
Влезе Стефан Игнатов бащата на Теодора, стар майстор часовникар от Пловдив; бастунът му потракваше по паркета като часовников механизъм. Очите му веднага се впериха в Огнян.
Възразявам, издекламира Стефан с присъщата му тишина. Тези активи не са собственост на г-н Драганов.
Огнян се усмихна дръзко: Объркал е явно залата. Един пенсиониран часовникар
Стефан не му обърна внимание. Постави износена кожена папка пред Огнян. Отвори, нареди Теодора с кристален глас.
Вътре повехнала черно-бяла снимка и стара дарителска полица: Фамилен траст Игнатов.
Системи Вектор, цялата фирма и къщата под Витоша се оказаха вписани в траста и щяха да преминат към Теодора след развода. Лицето на Огнян помръкна.
Не притежавате нищо нито софтуера, нито къщата, нито компанията, каза Стефан.
Единадесет години живяхте под наем в собствения си живот. Договорът изтече.
Теодора бавно сложи червило: Издръжка може да говорим, но нямам намерение да плащам.
Петър разлистваше в паника документите: Лицензът е прекратен. Без него Драганов & Ко струва колкото празен шкаф.
Държавният договор няма валидност. Срещу вас тръгва дело за измама.
Стефан облегна се на бастуна: Аз поправям хора и неща. Ти, Огняне, си непоправимо строшен.
Аз построих тази фирма! Този договор е за 400 милиона лева! извика Огнян.
Теодора пристъпи, гласът й сякаш излезе от дълбока пещера: Този договор е на моите редове код, Огняне. Системи Вектор.
Десет години ме наричаше бездарна в бизнеса, пращаше ме да върша скучна работа.
Но именно тя построи всичко. Всеки ъпдейт по нощите, всяка нова функция моя идея беше. А ти обираше лаврите.
Гласът на Стефан премина като молитва през залата:
Лицензът е прекратен. Нямате право да използвате софтуера.
Огнян се отпусна на стола. Мечтаната победа се изпари във въздуха като дъх върху студено огледало.
Закрещя, осъзнавайки, че държавният договор е нищожен без лиценз компанията пропада, ще го подсъдят за измама и всичко, което считаше за свое, ще се разруши.
Спокойната усмивка на Теодора беше кристално ясна: за алчността си цената е цяла.
Съдия Ставрева даде едночасова почивка. Огнян и Петър ровеха жално в останките.
Трастът Игнатов бе изкусен капан подготвян единадесет години.
Всеки опит за обжалване би се точил с години, а държавният договор щеше да донесе тежко обвинение.
Огнян опита прошка, делба, молби за закрила на служителите напразно.
Тя го виждаше като на рентген. Беше следила всичките му интриги и тайни връзки.
Стефан предложи избор: Огнян подписва прехвърлянето на Драганов & Ко, изоставя къщата под Витоша, напуска като изпълнителен директор, но остава свободен човек.
Откаже ли ще се изправи срещу обвинения в измама, кражба и кибер-престъпления. В капана, Огнян подписа.
Тайно опита да задейства своя Самсонов ход унищожаване на фирмените сървъри. Но Теодора беше замислила всичко броячът активира аларма направо в отдел Киберпрестъпления при ГДБОП и агенти го арестуваха на място.
Твърде късно разбра, че е надхитрен във всеки ход. Теодора и Стефан излязоха победители.
Теодора пое контрола, преименува фирмата на Вектор Системс, управляваше вещо и кротко, рисуваше и поддържаше работилницата за баща си.
Огнян получи 15 години затвор, а животът му и цялата му фасада се изпариха като балон от сапун.
И усвои най-суровия урок: успехът не е власт или бързина, а здрава основа. Само един часовникар и дъщеря му наистина притежаваха времето.
