Отворих лаптопа на съпруга си и натъкнах се на разговор с моята сестра.
Пла, колко е то възможно?! Казах ти, че съм забравил! Ивайло удари с ръка по масата, чашите за кафе звъннаха. Забравих, разбрала ли? Не съм го правил нарочно!
Забрави! Всеки път забравяш! гласът на Пламена трепереше, тя стоеше в средата на кухнята с червени от сълзи очи. Това е трети път за месец! На Оги утре контролно, нужна му беше книжка! Ти обеща да отидеш в магазина!
А ти сама не можеше? Ръцете ти се откъснаха?
Работих до осем! Ти пак се махна преди, можеше да се спуснеш!
Ивайло се изправи рязко, отдръпна стола.
Знаеш ли какво, уморих се от твоите искания! Винаги съм виновен! Хвани качулата от закачалката. Отивам на разходка, иначе ще се лута в главата ми!
Вратата се затвори с клатушка. Пламена падна на стула, скръствайки лице в ръце. Сълзите й гушеха гърдите, но пред синчето не искаше да плаче. Оги седи в своята стая, прави се, че учи, но със сигурност е чул целия скандал.
Тя избри сълзите, изправи се. Трябваше да се успокои не е първият път, когато се клатим. Последно време Ивайло е раздразнителен, отдалечен. Пристига късно, отговорите му са еднословни, постоянно е в телефона.
Пламена влезе в спалнята, седна на леглото. Тишината притискаше ушите. Навън мореше октомврийски дъжд, мрачен и упорит. Погледна нощното шкафче там лежеше лаптопът на Ивайло. Той го бе оставил, докато излизаше на разходка. Обикновено го носеше навсякъде, но днес се забърза и го забрави.
Ръка й се протегна към лаптопа, макар и да й се мръщи съвестта шпионира ли съпруга? Това беше отровно. Но ръката се прибра сама, отвори капака. Екранът светна, заставка семейно фото Ивайло, Пламена и малкият Оги на къщата майка им. Усмивки, обятия. Кога е това? Три години назад, сигурно.
Тя плъзна пръст по тъчпада, въведе парола датата на раждане на Оги. Работния плот се появи с папки и икони, нищо подозрително.
Отвори браузъра. Историята показва новинарски сайтове и форум за коли Ивайло обича коли, няма нищо ново. Включи пощата, вх. писма работни, реклами, разпространения.
Точно когато щеше да затвори, забеляза икона на месинджър в долната част. Спря, насочи курсора и кликна.
Отвори се чат прозорец. Първото име в списъка беше Росица сестрата й.
Сърцето й пропадна. Пламена упи в екрана, не можеше да повярва.
Ивайло, благодарен съм ти безкрайно! Не знаеш колко ми е важно!
Няма за какво, Росио. Радвам се, че мога да помогна. Само не казвай на Пла, добре?
Разбира се, няма да кажа! Тя няма да разбере. Знаеш каква е…
Знам. За това и реших първо да обсъдя с теб.
Пламена четеше редовете и усещаше как в гърдите й мразът се задълбочава. Какво говорят? Какво крият?
Прелистване назад. Разговорът започна преди месец и половина. Първото съобщение от Росица:
Ивайло, здравей! Съжалявам, че те натоварвам неочаквано. Има нещо, за което се нуждая от помощ. Можем ли да се чуем?
Здравей, Росио. Разбира се, ще ти се обадя след двадесет минути.
След това разговорът се задълбочава почти всеки ден. Ивайло се интересуваше от делата й, тя се оплакваше от проблеми в работата и самотата. Той й даваше съвети.
След време Росица изпрати:
Ивайло, реших. Привеждам се в събота. Ще ме посрещнеш?
Разбира се, къде и по колко часа?
На централната гара, в три часа следобед. Благодаря, истински си приятел.
Пламена погледна датата това беше миналата събота. Спомни си, че Ивайло сутринта замина, казвайки, че отива при приятел в къщата в Планина. Върна се късно вечерта. Значи не е при приятел, а е бил с Росица. Защо тайно?
Ръцете й трепереха, тя продължи да чете.
Ивайло, благодаря ти! Спасих ме! Не знам как да ти се отплатя.
Не се задължавай. Главное да ти е добре.
Ще се получи, сигурно! Ти вярваш в мен, а това ми дава кураж.
Още няколко дни разговори с неясни фрази и намеци.
Вчера вечерта:
Ивайло, скоро отново се появявам. Съмнявам се, че Пла подозира нещо.
Добре, но бъди внимателна.
Пламена затвори лаптопа, седна, уставена в стената. Хаос в главата. Ивайло и Росица. Срещи. Тайни. Какво?
Не беше предателство? Планираше ли съпругът й роман с сестра й?
Не това е врабче! Росица не е такава! Те са сестри, израснаха заедно, играеха с кукли, споделяха тайни.
Извинявай, Плана, не съм умишлено, казваше Росица някога, като въздъхваше рамо. Просто се случи.
Пламена я прости тогава, шестнадесет години, мислейки, че е дребно. Сега
Спомни си сватбата. Росица беше булка, в розово рокля, крути се около Ивайло, смя се на шегите му, докосна ръка му.
Плана, ти си щастлива! казваше тя, прегръщайки сестра си. Ивайло е находка! Пази го!
Тогава Пламена не обръщаше внимание.
След това редки посещения на Росица на рожден ден на Оги, на Нова година. Тя носеше подаръци, говореше с Ивайло в кухнята, докато Пламена готвеше. Нормална семейна комуникация.
Но какво ако
Пламена се изправи, обиколи стаята. Трябваше да се успокои, да разберe. Може би всичко не е толкова страшно? Може би Росица наистина има проблеми и помоли Ивайло за помощ?
Защо скрито? Защо без да каже на Плана?
В коридора чух стъпки. Ивайло се завърна. Пламена легна бързо в леглото, затвори очи, изигра се, че спи. Чу как той мина в кухнята, после в банята, после в спалнята, безшумно.
Плана, спиш ли? шепна той.
Тя не отговори. Ивайло въздъхна, легна до нея. След минути дишането му се уравни, заспа.
Пламена лежеше с отворени очи, гледайки в тъмнината. Не можеше да заспи.
Сутринта се събуди разбита, с болка в глава. Ивайло беше бодър, почти прекалено.
Плана, извинявай за вчера, рече той, наляйки кафе. Греших. Наистина забравих книжката за Оги. Днес след работа ще я купя.
Добре, пробурна Пламена, без да го гледа.
Убих ли се?
Не. Само не се чувствам добре.
Може ли да отидеш на болничен?
Ще видим.
Ивайло я целуна в бузата формално, бързо и тръгна на работа. Оги се събираше за училище, Пламена го провери със поглед. Остана сама.
Отвори отново лаптопа на Ивайло, прегледа отново разговорите, опитвайки се да намери следа. Колкото повече четеше, толкова по-малко разбираше. Каква помощ?
Реши да звънне на Росица. Набра номера, чу дълго звънене, после гласът й.
Алло, Плана? шепна Росица. Какво е толкова рано?
Сега е десет!
Да, но не спах цяла нощ, работих. Какво се случва?
Нищо. Само отдавна не говорихме. Как си?
Добре съм. Пламена се замисли. Слушай, Росио, ще идваш ли при нас?
Идвам? паузa, дълга.
Да, просто попитах. Доста време не сме се виждали.
Плана, сега нямам време. Работата ме поглъща. Може би за Нова година ще се появя.
Разбрах.
Разговориха се още малко за дребни неща, после се сбогуваха. Росица лъже казваше, че не идва, а в чатя писаше обратното. Явно скриваше нещо.
Пламена прекара целия ден в тревога. На работа не можеше да се съсредоточи, колеги я питаха дали е добре. Тя отговори, че има главоболие.
Вечерта се прибра по-рано. Оги правеше домашни, Ивайло все още не беше. Пламена приготви вечеря, сложи я на масата, репетирайки в ума си какво ще каже на съпруга.
Ивайло се появи в осмия час, весел.
Здравейте, семейство! извика той от входа. Купих книжка за Оги! Ето, виж!
Оги се втурна, хванал книгата.
Тате, благодаря! Точно това ми трябва!
Няма за какво. Явно вечеря готова? Гладен съм като лъх!
Седнаха за масата. Ядоха в мълчание. Пламена гледаше съпруга и не го познаваше. Той шегуваше с Оги, разказваше истории с работа, усмихваше се. Вътре всичко кипеше.
Когато Оги отиде в своята стая, Пламена не издържа.
Ивайло, трябва да поговорим.
Той вдигна глава от чинията.
За какво?
За чатa ти с Росица.
Лицето на Ивайло се изтегли, очите се разшириха.
Каква? Какъв чат?
Не се прави, че не виждаш. Видях го в лаптопа ти.
Ти ти влезе в лаптопа ми?! гласът му се вдигна.
Да, влезе! И намерих нещо интересно! Срещаш се с сестра ми тайно!
Плана, не е това, което мислиш
Какво? Какво? Какво правите тайно?
Ивайло си подкочи, сложи ръка върху лицето.
Слушай, Росица имаше проблеми. Тя загуби работа, няма пари, се срамеше да ти каже. Помолила ме да ѝ помогна с намиране на работа тук, в града.
Защо не ми каза?
Тя се страхуваше, че ще се ядосаш, че ще я натоварим. Искаше първо да уреди всичко, после да ти каже.
Пламена остана без дъх.
Аз не знаех
Сега знаеш. И моли те да бъдеш поделикатна с нея. Тя е много ранима. Едно небрежно слово може да я убие.
Тя се срева, повика Росица, но сестрата не отговори. Пламена се изправи, реши да отиде при нея.
Скочи от апартамента, влязоха в четвъртия етаж, стъкла на вратата се отвориха бавно. Росица стоеше на прага с червени очи.
Какво искаш?
Росио, прости ме, прегърна я Пламена. Не знаех. Ивайло ми разказа.
Росица се срина в рамо.
Не исках да ти кажа Срамя се
Не се срамувай! Това е болест, трябва да се лекува!
Влязоха в стаята, седнаха на дивана. Росица разказа, сълзите ѝ текат, как депресията я задръсти, как в отчаяние се обади на Ивайло, който я подкрепи, убедил я да се премести и да започне лечение.
Той ме спаси, Плана, шепна тя. Бях на дъното, а той ме хване за ръка.
Пламена слушаше и плачеше от жалост към сестра, от срам за подозренията, от благодарност към мъжа.
Росио, ще бъда до теб. Ще се справим заедно, обещавам.
Росица кимна, задръстена в прегръдка.
Благодаря, Плана. Ти си найдобрата ми.
Те останаха до кТака Плана откри истината, съпричастност и ново доверие в семейството и заедно започнаха нова глава.
