Галя затваряше лютеница, когато се прибра нейният мъж от работа.
На линия съм! възкликна Димитър, стъпи в кухнята и зяпна като минувач при червена светлина.
А това сега какво е? пита драматично той.
Как какво, лютеница правя, ти нали сам поиска! усмихна се Галя, върти се между тенджери и буркани.
Ама ти май се шегуваш с мен? Димитър направи широк жест и огледа разрухата.
Не разбирам, Мите, за какво говориш? изопна се тя.
Хайде сега, уж нищо не разбираш вече с глас раздразнен въздъхна той.
Галя го гледаше озадачено и седанес, уж ще се разплаче.
Кухнята беше като бойно поле след атака с домати. Купи, панички, тенекии, навсякъде. На котлона върху петната от бунтуващи се чушки и домати се къкрише гигантски съд. По посоки из пространството се мяркаха чинийки с чесън, люти чушки и разни живи подправки. Изобщо, организиран хаос. Чисто български!
Галя реже чушки все едно режи прежда стои си, ни лук яла, ни лук мирисала.
Заедно се събраха едва преди четири месеца. Преди това Димитър беше сам, доволен и независим, лъскаше панталоните си и си готвеше яйца на очи. Но заради Галя се осмели отново да опита семейния живот, само че пропусна да прочете дребните букви.
Двамата вече бяха минали 40-те, когато се запознаха. Галя си имаше пораснала дъщеря, която работеше в Пловдив, а пък Митко се бе сдобил с десетгодишен син от първия си брак, дето го виждаше чат-пат по празници майката си живееше в Русе. Викаш си какво повече му трябва на човек? Компания, уют и буркани с туршия на заден план.
В началото всичко беше като от романтична комедия. Галя стопли чичото, отказа вечната си квартира и се нанесе. Мислеше си: Ей, това е!. И започна да се доказва вечеря всеки ден, чист дом и усмивки като на плакат с прах за пране.
Първите месеци Галя летеше по чорапи из кухнята. Докато готвеше миш-маш, мислеше, че това май е любов. Нямаше друго обяснение за неспирната ѝ енергия като на заека Дурасел.
Но тишината не изкара дълго. Митко започна да се прибира от работа кисел, като неплатени сметки за ток. Нещо уж дребно непомита чаша там, пода не така излъскан, леглото не на армейска черга подредено.
Голяма работа би се казало всеки средностатистически българин с тройна порция кебапчета на масата.
В къщата беше чисто, манджата на масата, а Галя на линия. Тя също работеше и стигаше у дома преди него, но все намираше сили да избърше прах, възпитава тенджери и надзирава буркани.
Отначало тя пропускаше забележките му покрай ушите, като радио на село само къкри в ъгъла. Надяваше се, че е временна инвазия на лошото настроение.
Но! Галя беше запален почитател на зимнините истинска българка! Досега тайно правеше консерви, докато го нямаше у дома. През уикендите Димитър обикновено се въртеше с баджанака под капака на ладата при сестра си на гости.
Този път, обаче, се върна изненадващо. Просто зърна поредната кухня след буря буркани, марли, доматени архиви. А един недоволен мъж в кухня е като комар хем шумен, хем незаобиколим.
Митко, след петнайсет минути ще е като ново уверяваше го тя.
Лесно ти е на думи, ама май доста често забравяш. Все разчиташ на мен да стегна къщата след бурята! изсумтя той.
Айде бе, кога съм оставяла мизерия? И само негатив от хубавия живот ли?
Защото у нас е като в сауна и мирише на пипер до девето коляно!
Като не ти харесва, стой в хола, гледай мач! прицели се тя в разума му.
Гладен съм! Какво ще ям?
Ще ти стопля макароните с кюфтета пак. Все пак зимнината сама не се затваря. Пък другото ти го стоплях вчера. Преживей! Толкова пипер мъкнах днес, че ръцете ми още боцкат!
Стига де! Не се ядосвай! съвсем засегнат изсумтя той.
Ядосваш се ти! Аз само се опитвам да те угодя. Ама всичко ли трябва да е перфектно? пишман-философства тя.
Писна ми вече! тегли чертата Димитър.
Тогава и Галя не издържа.
Това ли те дразни, че се връщаш и масата е пълна, чисти чаршафи, усмивка за добре дошъл? Че дума не казвам, като си като буря с градушка вкъщи? Или аз самата съм ти излишна? Казвай!
Ами, писнало ми е от всичко! Не ми трябват вечерите ти, нито стреч чистите чаршафи и тази твоя лютеница.
Добре, значи и аз съм ти писнала! Вечно мрънкаш, все си недоволен. Ти си ходеща черна хроника! Пръскаш си чорапите навсякъде, а се оплакваш от бъркотия, не миеш чинии, а ми четеш конско… А като те помолих да ме закараш до пазара, Тома Неверни бил по-неотложен! Е, и ти ми писна! тресна тя.
Димитър не носеше на критика майка му не е научила мъж на сигур.
Галя стисна зъби, но реши да не се пробва да превъзпитава крив характер.
До тук с нас! тя излезе от кухнята, трясна гневно врата.
Захвана се да събира своите неща всичко, което можа, напъха в два сака, мушна дънките и изчезна към вратата.
Димитър стоеше като вкиснат компот ни дума, ни жест да я спре.
Галя спа при приятелка. На следващия ден нае си малко жилище. Макар че на ново място и риълторка ѝ изпразниха портмонето, в лева, но поне беше на спокойствие.
Колкото и да се правеше на коравушка, тежеше ѝ. После си мислеше за скандала, за всички изречени думи, за онова: Лютеницата, дето не си я доработи!. Галя очакваше поне един смс на Извинявай, но без майтап Димитър не се появи, не се обади ни вест, ни кост. Единствено вечерта, когато Галя си тръгна, получи тънко съобщение:
А с лютеницата сега какво да правя?
Варѝ я, яж я, или я сложи на терасата все ми е тая! отговори тя.
Беше ѝ криво. Парите хвърлени, трудът и окачените надежди. Само още половин час и всичко щеше да е наред…
Седмица по-късно реши време е да вземе останалите си неща и върне ключовете.
Можеше да мине, докато него го няма, ама избра да отиде, като е у дома. Предупреди го с SMS и пристигна. Той я посрещна виновно и насълзен романтика като на нискобюджетен сериал, ама на Галя ѝ беше все тая.
Той заговори обяснения, обещания, вечна любов но вече беше късно.
Мите, хайде стига. Ако обичаше колкото казваш, нямаше да мълчиш като стенен часовник. Щеше да дойдеш, да звъннеш така че, прощавай!
Извинявай! Не знам как ме гонеше дяволът онзи ден! мънкаше той.
Живей си с това и точка! И тя се зае да си събира всичко останало шампоани във ваната, любимия чай, чашката с надпис от дъщеря ѝ, плетения шал, подарен от сестра ѝ.
Димитър ходеше след нея, просеше прошка, но тя беше станала безразлична. Седем дни тишина толкова ѝ стига.
Събра целия си багаж и вика такси. Той препречва вратата:
Недей, моля те, ще загина без теб!
А с теб аз ще се изгубя! хвърли го отговора и се изниза навън.
Галя потегли, вече сама, но и като по-лека. В таксито гледаше през прозореца есен беше. И на душата ѝ пак есен. Изведнъж се сети: есента ѝ е любимият сезон! А след две седмици има рожден ден.
Всичко ще се нареди! прошепна си и се усмихна леко. Всичко ще е наред!
