Ама колко пъти вече ще го търпя това? Гергана бухна кухненската кърпа на масата. Върнах се от работа преди час и още не съм успяла да се преоблека!
Е, пак започваш… Николай беше застанал насред вратата и препречваше прохода. Мама само за пет минути мина.
Пет минути? Сериозно ли? Гергана посочи купчината мръсни чинии. А другите десет души по пътя ли минаваха случайно всичките заедно?
От хола избухна шумен смях. Някой беше навил телевизора докрай.
Какво ти е пак? Николай се намръщи. Всичко е нормално, весело си прекарваме.
На теб ти е весело, слушаш стари истории и се хилиш. А аз режа салата “руска” за трети път! махна с ръка към планина от картофи. И това в девет вечерта! Утре имам важна презентация, между другото.
Пак си с твоята презентация… Разни картинки…
Картинки?! Гергана се изчерви възмутена. Това е проект за два милиона лева! Аз
Герганче! иззвънтя сладкия глас на свекърва й. А салатата защо толкова бавно я режеш? Хората чакат.
Светла Петровна се появи на прага на кухнята и приглади косата си.
Може ли поне да казвате предварително кога ще идвате? опита да говори спокойно Гергана.
Айде, няма нужда, свекървата гребна краставица директно от купата. Близките са си на гости. Като едно време… Семейни игри!
Навремето ви е било по-леко, промърмори Гергана.
Какво? Светла Петровна присви очи.
Казвам, нарязването е готово, демонстративно подхвана ножа и задели наденицата.
Николайчо, обърна се тя към сина си. Жена ти много се е разлигавила. Нито гостоприемство, нито уважение…
Айде, майко, стига… Просто е изморена, примигна Николай.
Оморена! изпъшка Светла Петровна. Аз на нейните години четири деца гледах, работех, готвех, чистих и никога не съм се оплаквала!
От хола пак долетя гръмогласен смях. Някой извика: “Никола, идвай, Пешо такова нещо разправя!”
Ох, ще чуя, зарадва се Николай и изчезна веднага.
Ей така е винаги… просъска Гергана, като го изглеждаше. Като стане напечено изчезва.
Не смей така за мъжа си! почна свекърва й. Радвай се, че се е оженил за теб с този твой характер!
Гергана вече не слушаше. Погледна ножа, дъската, тубичката с майонеза и се сети за шишенцето с капки, купено сутринта от аптеката…
Знаете ли, Светла Петровна, абсолютно сте права. Сега ще ви направя такава вечеря, че цял живот ще я помните!
Най-накрая! засия свекървата. Ще викна и леля Мария да мине, съвсем наблизо е.
Спомняш ли, Светле, миналия път твоята снахичка пресоли мусаката? изкряска леля Янка от хола. Цяла нощ вода пихме!
То си е така, потвърди свекървата, подавяйки се от кухнята. Герганка много като готви, малко странничко й става…
Гергана безмълвно разбъркваше салатата и броеше наум до десет. И отново се звънна на вратата.
Това сигурно е Марийка! оживи се Светла Петровна. Николайчо, отвори!
Зает съм! провикна се той от хола. Гери, ще отвориш ли?
Имам мръсни ръце, процеди през зъби тя.
Е, каква си ти жена, че не можеш на мъжа си да помогнеш? засополиви Светла, докато тръгваше към входа.
На прага се изтъпаниха не само баба Мария, а сестрата на Николай Даниела и мъжът й с двете им деца.
Просто минавахме, ухили се Даниела, тиквайки момченцата вътре, които вече викаха. Рекох я да хвърля едно око на батко ми.
Всички само минавате оттук, промърмори си под нос Гергана, вадейки нова туба майонеза. Вече бешe 21:30.
Какво ти е, че мърмориш пак? обърна се Светла Петровна.
Заповядайте всички на масата, обяви Гергана силно. Всичко скоро ще е готово.
Извади тайното шише от чантата. В упътването пишеше, че действа за час и по-добре да си вкъщи тогава Гергана се усмихна и изля една трета от шишето в салатата.
Гергана, ще има ли топло ядене? надникна Николай в кухнята. Децата на Даниела огладняха…
Ще има, кимна тя. Всичко ще има. Кюфтета, картофено пюре, сос… Особено сосът тази вечер!
Това е моята жена! зарадва се Николай. Че напоследък хич не готвеше такова…
Все работи, подкрепи я Светла от антрето. На дома май не й остава време.
Днес ще дам всичко! Гергана разбъркваше старателно салатата. Ще ви приготвя вечеря, която никога няма да забравите.
Пак звънна на вратата.
О, сигурно е Пешо с Недялка! провикна се Николай. На тях също казах да наминават.
Гергана застина с лъжицата в ръка.
Още хора ли покани?!
Е, какво толкова? вдигна рамене Николай. Като се събрахме, нека сме всички. Пешо ще доведе и тъщата си тя е при тях на гости.
Тя изгледа почти празната бутилчица, после салатата, отмери хората…
Знаеш ли, каза през рамо, вадейки още едно шише, ще направя и специален сос, да стигне за всички.
Браво! долетя от хола. Без сос, вечерята не става!
Без сос не може, съгласи се Гергана, отмервайки методично капките. Само искам всички да си хапнете хубаво.
Айде, всички на масата! изпъчи се Светла Петровна. Да видите как се е постарала Герганка!
Родата забръмча и се настани около разтегнатата маса. Децата веднага посегнаха към салатата.
Може ли първо основното? уж загрижено предложи Гергана. Салатката трябва да поеме.
Винаги ги усложняваш нещата, махна с ръка свекървата. Дай на децата да ядат.
Точно така! подкрепи я леля Янка, сипвайки пълна чиния. Навремето не се вайкахме толкова.
Сега ще е по-особено, повярвайте ми! усмихна се Гергана.
А ти защо не ядеш? попита Николай с пълна уста.
На работа ядох. И докато готвех се наядох от ароматите.
Погледни я, фръцна се Даниела. Даже с близките не иска да яде. Все тая работа и тия твои креативи…
Между другото, намеси се Пешо, наистина ли ти плащат за тия картинки? Ама и ти…
Гергана мълчеше, наблюдаваше как всички си сипват допълнително. Чиниите се изпразваха със страшна бързина.
Брей, как вкусно е станало! промърмори баба Мария. Ей на, най-накрая се научи да готвиш. Все салатки модерни ни пробутваше…
Да, да! подкрепи я Недялка. Оня Цезар с крутоните майка ми още го помни!
Днес от цезар няма да има нищо. Още по-интересно ще стане, ще видите, тихо промълви Гергана.
Какво каза? изкиска се Светла Петровна.
Дали пък да не пуснем малко музика за атмосфера?
Браво! ожифи се Николай. Идвам с колонката.
Изправи се да стане, но спря във вратата.
Гергана, много чудна си тази вечер…
Нормална съм, сви рамене тя. Само гледам, че всички се нахранвате. Даже бих казала презапасявате.
Ай стига, потупа я по рамото Николай. Нали виждаш всички доволни. Даже мама те похвали.
Важно е всички да са доволни, кимна Гергана. Между другото, още сос има. За твоята майка го правих! Да опита!
Погледна си часовника. Според изчисленията й, специалните ефекти щяха да започнат след около половин час идеално, докато всички се наядат.
Герганке, ще ни направиш ли чай? провикна се свекървата.
Разбира се, Гергана извади чантата от антрето. Чак сега обаче спешно трябва да изляза спешиха ме от работа.
Къде ще ходиш сега?! възмути се Николай. По средата на семейна вечеря?
И какво от това? за пръв път се усмихна искрено тази вечер. Вие дойдохте без предупреждение, аз си тръгвам без предупреждение. Семейно е!
Е, тия младите… размаха ръка Светла Петровна. Няма грам уважение към семейните ценности!
Но след половин час вече нямаше на кого да правят забележки.
Николайчо, нещо ми се зави свят… простена Светла Петровна, хванала се за корема.
И аз нещо се поразстроих, намръщи се Пешо, развъртайки се на стола.
Дали не е от салатата?! опита леля Янка, но не довърши скочи от стола и хукна към тоалетната.
Ей, къде тръгна! Даниела се устреми след нея. Аз съм първа!
Коя първа?! запротестира Недялка, бутайки всички. На мен ми е най-зле!
След пет минути коридорът бе затиснат със струпване и опашка за банята чак до кухнята.
Мамо, зле ми е! виеха децата на Даниела.
Ще почакаш! сряза я майка им, подскачайки на място. Бабо Светле, излизай вече!
Ей сега, влизам! дочу се гласа на бабата, примесен със странни звуци…
Такива ни се пада… въздъхна баба Мария, опряна на стената. Навремето никога нямаше такива работи…
Николай! извика Светла Петровна от банята. Звънни веднага на жена си! Всичко е заради тези нейни манджи!
Николай грабна телефона, но Гергана не вдигаше. Получи само съобщение: Дано ви хареса вечерята. Съседите също имат тоалетна. И Пешо живее наблизо. Бягайте, роднини, може и да успеете
Тя май нарочно?! ахна леля Янка, стискайки уста с ръка.
Светле, излизай! изскимтя Даниела. Чакат хора!
Не мога! зави свекървата. Какво ли е сложила тоя път?!
В този момент се звънна. Горната съседка се появи:
Всичко наред ли е? Полилеят ми се тресе…
Не мога вече… простена някой от опашката. Да викаме ли Бърза помощ?
За каква помощ?! изпищя Николай. Да разкажа на всички ли?
По-добре пред съседи да се излагаме, а? сопна се Даниела, бутаща Пешо.
Телефонът писна пак. Съобщение от Гергана: Почти забравих подавам за развод утре.
Какво раздяла?! изцвили Светла Петровна, изскочила от банята. Николайчо, няма право!
После ще обсъждаме! ревна Пешо, плющейки в освободеното помещение. Сега по-важни ни станаха проблемите!
Децата на Даниела ревнаха в хор. Недялка почна да звъни на съседи. Баба Мария пак залая за младите. Телефонът продължаваше да цъка:
А, между другото събрах си всичко, докато вие вечеряхте. Приятно храносмилане!
P.S. Николай, най-хубавото е, че твоите приказки за картинките ми донесоха само премия. Вчера предадох проекта за двата милиона парите са вече по моята сметка. Оттук нататък лека работа с готвенето за ресторант нямаш, защото вече изтеглих всичко от сметката. Нали сме семейни!
Опашката пред тоалетната все растеше. Иззад вратата се чу дивашки вик: Съседите не отварят!!!
По това време Гергана седеше в уютно кафене на другия край на София, отпиваше топло капучино и за пръв път от три години се чувстваше напълно щастлива.
