Моят съпруг Стоян вече пет години поред изкарва пари в чужбина. Понякога е в Германия, където шофира камион, понякога в Полша, където прави ремонти. Той заминава, за да осигури финансово благосъстояние за нашето семейство имаме двама синове и искаме да им осигурим най-доброто бъдеще. Разбирахме, че в България в момента няма възможност да постигнем големи кариери.
Той успя и започна да изпраща пакети с хранителни продукти консерви, ориз, олио, сладкиши. Също така превеждаше пари директно на моята карта, за да ги вложа в банката под лихва. Събрахме достатъчно лева, за да купим апартамент на по-големия ни син.
Изглеждаше, че всичко върви добре, но преди няколко месеца почувствах, че нещо не е наред в тялото ми. Първото ми предположение беше климаксът, но не беше това. Наддавах се, исках постоянно да спя, апетитът ми се покачи, а настроението ми се променяше драстично. Интернет казваше, че съм бременна как да бъда бременна на 45 години? Не ми вярах и направих тест, който показваше две червени линии.
Не исках да казвам нищо на синовете или на роднините за детето. Защо да ги натоварвам? Нещо се е случило, че майка им е изгубила разума в старостта?, биха се шегували. Скрити бях под дебел пуховик, така че никой не би видял корема ми зимата вече се приближаваше.
Но не исках това дете. Някои биха казали, че съм без сърце, но аз бях на 45 вече не молода жена. Имам синове и внуци, а не искам да се въртя около памперси. Финансово нямаме средства за третото дете. Стоян нямаше планове да се върне отново в чужбина, а без него аз не мога сама.
Лекарите ме предупредиха, че е късен срок и операцията е много опасна. Опитвах се да се успокоя, мислейки си, че може би Стоян ще се радва, че ще имаме още едно малко. Реших да му се обадя по Скайп и да споделя новината, но без камера, само с микрофон.
Алло, Сто
Не е Сто, това е Мария.
Мария? А вие кой сте?
Господине, вие кой сте? Аз съм съпругата на Стоян. Търсите ли нещо? Той е на работа и се задържа.
Отбрах слушалката и започнах да плача горчиво. Животът понякога се оказва безмилостен мъжът измества къде и с кого. Исках да подам молба за развод, да изхвърля всичко, свързано със Стоян и да не го чувам повече.
Но в главата ми се задържа надеждата, че той ще се върне, щом разбере за бебето. Знаех, че през февруари ще се прибере, защото синовете имат рожден ден и му е даден отпуск. Дори сънувях, че тримата се разхождаме в парка, Стоян държи нашата малка, а аз другата ръка.
Точно на 14 февруари, Деня на Свети Валентин, Стоян се прибра. Приготвих романтична вечеря, изтворих светлини, включих музика исках спокойна атмосфера.
Сто, имам за теб изненада. Бременна съм. Казват, че ще бъде момиче.
Аха, проклета! извика мъжът.
Той се разнервя, хвърли купи на пода и започна да бие с юмруците по масата:
Тогава докато аз се късам като кон в чужда работа, ти скачаш от мъже? Сега искаш да ме обесиш на вратата с това?
Сто, ще обясня всичко
Отстъпете, не искам да те виждам! той ме бутна така, че се прилепих с корема си към острия край на масата и паднах.
Стоян излезе, вдигна куфарчето и задуши вратата. В главата ми се завих, видях червени капки върху пода. Коремът ме боли сърбливо, късам се от болка. С мъничко усилие успях да взема телефона и да повикам спешна помощ. Чувствах, че бебето ще се роди за миг.
Когато медиците пристигнаха, вече държах на ръце нашата дъщеря. Малкото момиче спеше спокойно, без сълзи.
Хайде, мамо, ще отидеш с нас?
Не. Вземете детето, не ми трябва.
Как така?
Точно така. Вземете го, казвам! Това дете разруши семейството ми! Може някой друг да го обича, но не аз. Довиждане, не искам да я виждам!
Без никакви съжаления предадох детето в ръцете на лекаря. Прегледаха ме няма разкъсвания, раждането премина без проблеми. След като спешната кола тръгна, изчистих у дома, отидох на душ и легнах.
Децата не знаят, че съм предала дъщерята. Всеки ден отивам в църква и се моля, за да израсте здраво, да намери своя дом. Знам, че не мога сама. Не искам отново да усещам тежестта на майчинството. Искам само едно Стоян да се върне у дома. Той обаче отново замина в Германия, общува само със синовете.
Може да ме наричат луда жена, но аз избрах мъжа, а не детето. Бог да ме съди.
Приятели, ако искате още истории, оставете коментар и харесайте. Това ни подтиква да пишем повече!
