След като новият ми мъж Иван се нанесе у нас, моят петнайсетгодишен син Никола стана мълчалив като клен пред Народния театър посред лято. Дори престана да идва да вечеря с нас, а веднъж внезапно обяви: Мамо, страх ме е от него. Не мога да живея с него под един покрив, защото той…
Иван за първи път пренощува у нас в петък. На сутринта ме събуди апетитният аромат на кафе и мляко истински български ритуал. В кухнята Иван си пържеше яйца, все едно беше в собствения си апартамент в Люлин. Усмихна ми се сънено и ме целуна по бузата, като заяви, че винаги става рано инерция от ученическите години явно. Всичко сякаш изглеждаше нормално.
Никола се появи след няколко минути, поздрави едва забележимо, сипа си компот и го изпи прав до прозореца. Изобщо не седна при нас. Аз си помислих, че това си е стандартен тийнейджърски нрав. На петнайсет всеки гледа света като след изпит по математика.
Аз съм на четиридесет и четири, разведена отдавна и въртя баланса в една софийска счетоводна кантора. Иван е на четиридесет и девет, преподавател по история. Също разведена душица. Познаваме се от общи приятели, чатихме, писахме си с месеци, после почнахме да се виждаме. Тих човек, няма лоши навици, за разлика от повечето му връстници не си тръгва с бутилка ракия от гости. След осем години самота, в негово присъствие се сетих, че съм не само майка, а и жена.
Първите месеци идваше само, когато Никола имаше тренировка или се моткаше при приятели. После си казах защо да крия? Момчето е достатъчно голямо, да знае, че майка му не живее в манастир. Запознах ги мина прилично, без скандали и драми. Реших, че всичко си идва на мястото.
С времето обаче започнаха да се трупат разни дребни странности, които се правех, че не забелязвам. Никола избягваше закуските, когато Иван беше у нас. Измисляше си, че не е гладен, носеше си баничка в стаята. Започна да се задържа на тренировка по-дълго и през уикендите все тръгваше към баба си в Банкя. Аз си мислех нека помага, нека спортува, това е от полза! И го приемах за чиста случайност.
Четири месеца след това Иван започна да остава все по-често вече свиквах с мисълта, че ще стане редовен член на домакинството ни. Една вечер остана дори през седмицата. Сутринта Никола влезе в кухнята, зърна Иван и застина на прага, после се обърна и се прибра обратно в стаята си.
Тръгнах след него. Седеше на леглото и гледаше с такава тъга, все едно му бяха потънали корабите в Черно море.
Попитах го какво се е случило, а той едва чуто продума:
Мамо, страх ме е от него. Не мога да живея с него тук.
Всичко вътре в мен се обърна. Питам го защо така говори, какво е станало?
Той ме погледна и тихо повтори:
След като новият ми съпруг се нанесе у нас, синът ми Никола стана затворен, не искаше дори да яде с нас, а един ден направо ме втрещи: Мамо, страх ме е от него. Аз не мога да съм под един покрив с него, защото той…
Мамо, избирай. Или той, или аз.
И когато разбрах каква е истината за Иван, това беше удар в стомаха. Още същия ден го помолих да си тръгне.
Тогава осъзнах колко съм блеяла и съм се вторачила само в собственото си щастие, забравяйки за тревогата на Никола.
Той каза, че ще се мести при нас за постоянно промълви синът ми.
И? Опитах се да звуча нормално.
И че трябва да въведем ред. Истински ред.
Аз, разбира се, още си нямах на идея какъв ред има предвид.
Какъв ред?
Такъв, в който аз няма да преча усмихна се Никола кисело, но очите му бяха натъжени. Той каза, че мъж в къщата трябва да е само един. Че тук нещата ще се променят.
У мен още студено взе да става.
Наистина ли така каза?
Да. Той каза: Ще свикваш. С майка ти градим семейство. Ти вече си голям. И още нещо…
Какво още?
Че ако не ми харесва, ще е по-добре да съм при баба в Банкя.
Тази вечер изчаках Иван да се върне.
Ти каза ли на сина ми, че трябва да свиква? попитах направо.
Той въздъхна.
Просто очертах граници. Ако ще живея тук, всичко трябва да е по мъжки, разбираш ли. Искам истинско семейство.
А моят син за теб какво е?
Той е почти пълнолетен. Скоро ще си тръгне. И ние трябва да мислим за бъдещето си. За наше дете… може би.
Гледах го и осъзнах казва всичко това без злоба, просто така си мисли.
Значи искаш да избирам?
Той вдигна рамене:
Искам да решиш какво искаш за себе си.
Тази нощ почти не мигнах. Сутринта седнах на леглото на сина ми.
Аз вече избрах казах му. Никога няма да си излишен в този дом.
Още същия ден Иван си събра багажа и си тръгна.
