– Хана е болна, трябва да отида до аптеката. – Наскоро пак беше болна. Лъжеш ли ме? Дарин се прибра вкъщи изтощен. Преди отпуската клиентите се надпреварваха със странни поръчки и искания, които бяха почти невъзможни. В апартамента цареше тишина и празнота, а приятелката му Силвия ровеше в телефона. – Къде беше? – попита Силвия. – На работа. Много клиенти, много задачи, изтощен съм… Отиде до кухнята и започна да тършува по съдовете. Нищо не намери, освен салата и диетични кюфтета. Ако имаше една бистра супа… Силвия не готвеше нормална храна, защото пазеше фигурата си. Въобще казваше, че не е домакиня. Дарин седна да вечеря, но точно тогава бившата му съпруга му писа, че дъщеря им е болна. Трябват й лекарства. Той заряза всичко и започна да се облича. – Ти пък къде отиваш? – попита нервно Силвия. – Хана е болна, трябва да отида до аптеката. – Не беше ли болна наскоро? Лъжеш ли ме? – Децата в детската често боледуват, няма как да го разбереш. Дарин вече не издържаше на оправданията. Силвия винаги се сърдеше и правеше драми в такива моменти. За 15 минути вече беше в апартамента на бившата си жена. Мария му предложи чай и той не отказа, защото така или иначе не беше ял. Дарин прегърна дъщеря си и заедно гледаха анимации. Преди година бяха обикновено семейство. После нещо му хрумна, направи грешка – размени жена и дете за момент на слабост, която сега го изгаряше отвътре. Всичко тръгна добре, но очевидно домашните трудности, болестите на детето и финансовите проблеми разклатиха връзката. Дарин работеше без почивка, изтощен до краен предел. Тогава в живота му се появи Силвия. Завъртя му главата моментално. Искаше да забрави и да прекъсне всичко, но “доброжелатели” разказаха всичко на жена му. Мария не можа да прости и подаде молба за развод. Така Дарин загуби най-ценното – семейството си. Въпреки раздялата бившата му не спря контактите между дъщеря им и него, защото бяха много близки. Дарин беше готов да дойде веднага, ако имат нужда от помощ. Докато дъщеря му пиеше лекарства, Дарин не спираше да гледа бившата си. Беше станала различна – красива и сияеща. Явно имаше някого. Сложиха Хана да спи и седнаха в кухнята. Мария го нахрани с любимата му супа и направи любимия му чай. Помнеше какво обича. Дарин така много копнееше за домашна храна и топла атмосфера. Единственото, за което мислеше в тези мигове, бе как се е стигнало дотук. Глупак! Нямаше никакво оправдание. Въпреки че беше след полунощ, Дарин не искаше да се прибира при Силвия. Раздразнението й, упреците, подмятанията му бяха писнали. Тук се чувстваше спокоен и на място – истинска семейна атмосфера. Дарин погледна пак към Мария. Колко много искаше да я прегърне. Не – не го интересуваше близостта, а топлината на душата й. Беше готов на всичко, само да я върне обратно. В този момент се чувстваше като тийнейджър на първа среща, който се бои да целуне любимото момиче. Намери смелост да хване Мария за ръка, но телефонът иззвъня. Беше Силвия. – Добре, късно е вече. Имам нужда от почивка – каза Мария. – Добре… Лека нощ. Мария влезе в банята, а Дарин реши да остане. Когато излезе, Мария остана изненадана: – Хана се будеше, затова останах. – Благодаря – усмихна се Мария. Дарин се приближи до бившата си жена и каза: – Искам да остана с теб. – Защо? Дарин, дори не започвай. Всичко между нас е приключило. – Говориш за обвинения. А аз те обичам. – Дарин, научих се да живея без теб. Отивай си! Иначе повече няма да те потърся за помощ. Дарин си тръгна. Легна в хола, за да не буди Силвия. Вече не изпитваше нищо към нея. Знаеше, че е време всичко да приключи. На сутринта съобщи решението си на Силвия. Тя крещя и не можеше да повярва, че той я напуска – млада и красива. – Всичко е заради нея. Винаги си я обичал! Силвия вече я нямаше. Оставаше само да стопи леда в сърцето на Мария.

Яна е болна, трябва да отида до аптеката. Наскоро пак беше болна. Да не би да ме лъжеш?

Борис се прибра у дома изморен. Преди отпуската клиентите правеха поръчки една след друга и искаха от него невъзможни неща. В апартамента беше тихо и празно, а приятелката му Цветелина ровеше в телефона си.

Къде беше? попита тя.
Бях на работа. Много клиенти днес, изморен съм…

Отиде в кухнята и започна да тършува из съдовете. Не намери нищо, освен салата и диетични кюфтета. Ах, колко хубаво би било да има шопска яхния… Цветелина не готвеше обикновена храна, пазеше си фигурата. Освен това казваше, че не ѝ отива да бъде домакиня. Борис седна на масата, но тогава бившата му съпруга му прати съобщение дъщеря им е болна и трябват лекарства. Той веднага стана и започна да се облича.

Къде отиваш? попита напрегнато Цветелина.
Яна е болна, трябва до аптеката.
Наскоро също беше болна. Нали не ме лъжеш?
Децата в детската градина често боледуват, ти това не можеш да го разбереш.

Борис вече се беше уморил от оправданията. Цветелина все в такива моменти се засягаше и се сърдеше с дни. След 15 минути Борис беше вече у бившата си жена. Ирена му предложи чай и той не отказа така или иначе не беше вечерял. Гушна малката Яна и двамата започнаха да гледат български приказки по телевизията.

Преди година бяха обикновено семейство. После нещо му хрумна и направи грешка замени жена си и детето за една кратка слабост, която сега го измъчваше ден и нощ.

Всичко между тях беше започнало добре, но явно домашните неволи, болестите на Яна и паричните проблеми направили пукнатина в отношенията. Борис работеше без почивни дни и беше изтощен. Тогава се появи Цветелина, завъртя му главата. Опита да прекрати връзката, но познати разказаха всичко на жена му.

Ирена не можа да прости и подаде молба за развод. Така Борис загуби най-ценното семейството си. Въпреки раздялата, Ирена не прекъсна контактите между Борис и дъщеря им, защото видя, че има много силна връзка между тях. Борис беше готов винаги да помогне, когато има нужда.

Докато Яна пиеше лекарства, Борис гледаше бившата си жена. Променена, толкова красива и спокойна. Сигурно вече имаше друг. Уложиха Яна да спи, а после седнаха в кухнята. Ирена му даде да вечеря и направи любимия му чай. Помнеше! Борис страшно много копнееше за истинска домашна храна и топла семейна атмосфера. Само за това мислеше как допусна да изгуби всичко това. Глупак! Не можа да си прости.

Въпреки че вече беше след полунощ, Борис не искаше да се връща при Цветелина. Дразнеше го, постоянно го критикуваше и се караше за дреболии. А тук се чувстваше спокоен, като у дома. Семейна обстановка.

Погледна още веднъж към Ирена. Искаше да я прегърне, не заради близостта, а заради топлотата, която излъчваше. Би дал всичко, за да върне времето назад и пак да е със семейството си. В този момент се почувства като момче на първа среща много иска, но се страхува да направи крачката.

Осмели се да хване Ирена за ръката, но телефонът иззвъня. Цветелина.

Вече е късно, Борисе. Трябва да почина каза Ирена.
Добре… Лека нощ.

Ирена отиде да се изкъпе, а Борис реши да остане още малко. После, когато тя излезе, беше изненадана.

Яна се будеше, затова останах обясни Борис.
Благодаря ти усмихна се Ирена.

Борис се приближи и каза:
Искам да остана с теб.
Защо? Борисе, недей. Тази страница е затворена.
Говориш за лошото. А аз все още те обичам.
Научих се да живея без теб. Моля те, тръгни си, иначе повече няма да потърся помощта ти.

Борис излезе. Легна в хола, за да не събуди Цветелина. Вече не изпитваше нищо към нея, знаеше, че трябва да сложи край на всичко това.

Сутринта Борис съобщи решението си на Цветелина, а тя започна да вика и да крещи. Не вярваше, че я напуска млада и привлекателна.

Всичко е заради нея! Винаги си я обичал!
Цветелина си тръгна. Остана само да разтопи леда в сърцето на бившата си жена…

В живота има моменти, когато човек прави грешки, от които после трудно се връща назад. Никога не заменяйте истинската топлина и семейното щастие за лъжливи обещания и мимолетни чувства защото най-ценното често го осъзнаваме, когато вече е късно.