Ти прислужница! засмя се свекърва ѝ, без да подозира, че аз съм собственик на ресторанта, в който тя пере чинии цели десет години.
Ну, че, досегна ли ме? гласът ѝ по телефона беше пропитан с отрова, която дори не се постара да скрие.
Мълча прехвърлих телефона към другото ухо, продължавайки да подписвам дебела купчина фактури.
Димитър пак не вдига. Това твоя работа ли е? Разбира се, твоя. Какво си му обяснила, безплодна врано?
Тамара Стефанова. Свекърва ми. Чистачка на съдове в моя флагмански ресторант Златният фазан. Работеше там вече десет години и през цялото това време свято вярваше, че снаха ѝ е мързелив паразит, който се е прилепил към нейния златен син.
Тамаро Стефановна, заета съм отвърнах спокойно, слагайки подпис на последната доставка.
Заета! С какво може да си заета? Ноктите си лакосваш? Парите на сина ми преброяваш? Ги подреждаш по цветове в крокодилската си чанта?
Гласът ѝ звънтеше от злоба, стара, прогнила завист. Същата, която я караше да идва при нас непоканена и да рови в хладилника, цъкайки с език при вида на фуа гра или артишоки.
Аз работя казах равнодушно, отмествайки документите.
Работиш? протегна тя, и аз буквално усетих през телефона презрителната ѝ усмивка. Миличка, не ме разсмивай. Работата ти е да угождаш на сина ми. Да му подадеш вечеря и да му оправиш леглото. Винаги си спомняй мястото си.
Затворих очи. Пред мен върху масата от тъмен дъб беше разгърнато новото меню, разработено от моя главен готвач от Франция.
Десетки хиляди лева инвестиции, безсънни нощи, преговори с доставчици от Италия и Норвегия.
Стига се преструваше на бизнесдама. Ти си прислужница, Радо. Просто скъпо облечена прислужница. И винаги ще бъдеш. Запомни го.
Нещо в мен се опъна до крайност, като струна. Десет години търпях. Десет години спазвах обещанието, дадено на Димитър в началото.
Тогава, стоейки в тясното помещение на първото ми кафе, той ме хвана за ръце и ме погледна в очите: Радо, моля те, остави майка ми да мисли, че аз помагам на теб. Животът ѝ е бил тежък, тя вложи всичко в мен. Ако разбере, че си по-успешна от мен, ще я съсипеш. Гордостта ѝ ще бъде стъпкана в калта. Аз, ослепена от любов и благодарност за първоначалната сума, която ми заеми от спестяванията си, се съгласих. Тогава изглеждаше като малка, невинна лъжа за мир. Лъжа, която за десет години се превърна в чудовище.
Искам пари каза Тамара Стефанова без прелюдии. Палтото ми е съвсем износено, срам ме е да изляза. Кажи на Димитър да донесе вечерта. Двадесет хиляди. Сигурна съм, че за теб не е проблем, ти си майстор да изтръгваш пари от него.
Говореше така, сякаш искаше от икономката да ѝ даде средства за домакинство.
Погледнах перфектния си маникюр. Тънките си пръсти, управляващи бизнес с милионни обороти. И изведнъж разбрах уморих се. Не просто уморих се бях изтощена.
Добре гласът ми звучеше странно отдалечен. Ще имате палто.
Затворих преди да може да добави още дума. После набрах управителя на Златния фазан.
Георги, добър ден. Имам новости. От утре въвеждаме по-строга система за качество. За целия персонал. Без изключения. Особено в миялния цех.
Вторник
Вечерта телефонът отново прозвуча. Преглеждах финансовия отчет.
Какво се позволяваш?! крещяше свекърва ми, докато тонколоната правеше треска. Какво е това унижение? На мен, възрастна жена с болно сърце, ме накараха да измия цял шкаф чинии! Този твой щургел, Георги, стоеше над мен!
Представих си лицето ѝ изчервено, изкривено от яд. За да не разбере истината, рядко влизах в ресторанта, управлявах всичко от отделен офис. Всички разпоредби се предаваха през Георги, който за персонала беше истинският управител.
Тамаро Стефановна, правилата са едни за всички.
Правила? Кой си ти, за да ми диктуваш? Синът ми е вложил пари тук, а ти само харчиш!
Тя не знаеше, че Димитър не бе дал нищо освен първия заем. Аз, започвайки от малко кафене, изградих империя. Той само се гордееше като съпруг на ресторантьорка сред приятели, наслаждавайки се на плодовете от труда ми.
Този управител ме гледаше като на мръсница! Каза, че ако има още оплаквания, ще ме глобят! Ще се оплача на Димитър! Ще му разкажа как се държиш с майка му!
Хвърли слушалката. Поставих телефона и си налях вода. Ръцете ми леко трепереха.
Сряда
Обедните часове Георги ми се обади.
Радо Стефановна, имаме проблем. Тамара Стефановна отказа да дойде на смяна. Изпрати съобщение, че ѝ се високо кръвно от непоносими условия.
Въздъхнах.
Оформете го кай отсъствие. Без заплата.
Заплашва се с трудова инспекция и оплаквания навсякъде.
Нека. Всички документи са наред. Камерите в миялния също. Нека да се оплаква.
Вечерта разговорът с Димитър беше неизбежен. Той се върна напрегнат, стиснат.
Радо, какво става? Мама ми се обадиРадо, какво става? Мама ми се обади, крещи, че я измъчваш! изблика той, а аз погледнах в очите му и видях само страх страх от истината, която вече не можеше да спре.
