„Ти тук си никоя, както и детето ти!“ – каза зълвата на съпруга ми. Елица се омъжи млада – баща ѝ намери съпруг за нея на 18-ия ѝ рожден ден. Семейството беше заможно – какво повече му трябва на човек, за да е щастлив? Сватбата беше шумна, цялото село празнуваше. Само младоженците се чувстваха не на място. Елица хареса младоженеца, въпреки че не го познаваше. Сестра ѝ нямаше такъв късмет – тя се омъжи за 40-годишен мъж от съседното село. Всички мислеха, че ще си остане стара мома, но баща ѝ ѝ намери жених и обеща зестра. Новото семейство се нанесе в дома на Петър. Малко пространство, но всичко наред. Главата на семейството каза, че като се родят внуците, ще разширят къщата. Свекървата не притесняваше снаха си, помагаше ѝ да свикне с новия живот на млада булка. Зълвата, обаче, имаше агресивно отношение към новата си родственица. Ана беше по-възрастна, но живееше с родителите си. Баща ѝ я омъжил, но след година зетят я върнал у дома с целия ѝ багаж. Беше истинска змия – не искаше да се грижи за семейство и дом. Така и заживя сама. Според старите традиции снаха става истинска господарка едва след като роди първороден син. Дотогава трябва да си седи кротко и да мълчи. Затова всяко момиче, попаднало в новия дом, се стреми да забременее възможно най-скоро. Елица избра същата стратегия. Докато не забременя, Ана я караше да върши най-тежките и мръсни работи, въпреки че на стопанството имаше наети работници. Но зълвата ѝ обичаше да се подиграва на бедната Елица. Когато Петър разбра, че ще става баща, сияеше от щастие. Свекърите се радваха и гордееха със снаха си. Същия ден купиха строителни материали за нова къща. Ана бе отчаяна: разбра, че цял живот ще остане при родителите си, никой няма да се ожени за нея, никой няма да ѝ построи дом… Минаха шест месеца. Елица бе събудена от силно тропане – Ана беше. – Защо лежиш? Свърши ли цялата работа? – В къщата – да, но мъжът ми не ме пуска навън. – Да, не те пуска, защото си мързелива! – Какво искаш? – На кого така ще говориш? Пробваш се да ме командваш ли? Напомням ти, че още не си родила, за да ме командваш! – Изобщо не съм помислила за това… – Ти тук си никоя, както и детето ти! Разбра ли? Ана се държеше като психопатка – започна да хвърля предмети по Елица и да крещи. Баща ѝ влезе в къщата и изведе беснеещата дъщеря. Елица погали корема си и се успокои. Всичко ще е наред. Всичко ще бъде наред…

Ти тук си никоя, както и твоето хлапе! каза сестрата на мъжа.

Румяна се омъжи съвсем млада баща ѝ ѝ намери съпруг точно навършила 18 години. Семейството му беше заможно какво повече може да иска човек? Сватбата беше голяма, празнуваше цялото село. Само младоженците се чувстваха не на място.

Румяна хареса Димитър, макар че почти не го познаваше. На сестра ѝ не ѝ провървя чак толкова тя бе дадена за жена на четиридесетгодишен мъж в съседното село. Всички очакваха да остане стара мома, но баща им все пак ѝ намери съпруг и даде добра зестра.

Младото семейство заживя в дома на Димитър не беше просторно, но имаше всичко по малко. Бащата обеща щом се появят внуци, ще разширят къщата.

Свекървата не се заяждаше със снаха си, помагаше ѝ да свикне и да влезе в ролята си на млада съпруга. Но етървата ѝ, Анелия, беше зла и нападателна към новата жена. Анелия беше по-голяма, но живееше с родителите си. Бащата ѝ я бе оженил, но зетят след година я върна с багажа беше истински змей. Не искаше да се занимава с дома и нехаеше за семейството, затова бе принудена да живее сама.

По стара българска традиция, снаха става истинска господарка на къщата едва след като роди първия си син. Дотогава трябва да бъде тиха и незабележима. Затова всички момичета се стараеха да забременеят веднага щом влязат в новия дом.

Румяна не направи изключение. Докато чакаше дете, Анелия я караше да върши най-тежката и мръсна работа. А всъщност имаше наети работници в стопанството и всичко беше наред но етървата обичаше да си изкарва злобата върху младата снаха.

Когато Димитър разбра, че ще става баща, той сияеше от радост. Свекърите се гордееха с Румяна и веднага тръгнаха да купуват строителни материали начин за разширяване на дома. Анелия се отчая осъзна, че няма да се омъжи повторно и ще остане у родителите си цял живот. Кой ще ѝ построи къща, кой ще иска да е с нея?

Минаха шест месеца. Румяна я събуди тропот на вратата беше Анелия.

Защо лежиш? Свърши ли всичко?
В къщата да, а на двора мъжът ми не ме пуска.
А, не те пуска ли? Просто си мързелива!
Какво искаш от мен?
Ти така ли ще ми говориш? Репетираш да ме командваш ли? Напомням ти, още не си родила, за да имаш думата тук!
Не съм й помислила
Ти си никой тук, както и твоето хлапе! Разбираш ли?

Анелия се държеше като обезумяла хвърляше предмети по Румяна, крещеше. Тъстът се втурна и изведе разярената си дъщеря. Румяна погали корема си и се успокои всичко ще се нареди. Сигурна беше, че щастието ще дойде и за нея.

В живота понякога хората нараняват от страх и самота. Но търпението, вярата в себе си и доброто сърце преодоляват и най-тежките изпитания, както слънцето над Балкана прогонва мъглата.