**Дневник на един мъж**
Снощи, докато пиех ракия с колегите от работа, ми хрумна… Какво ли става вкъщи? Жената и майка ми ще се разбират ли?
Елена Иванова, вземете тези банички с сирене, още са топли. Сутрин ги направих каза баба Петранка в червен фартук и подаде на съседа си чиния, покрита с кърпа. И малко доматено лютениче, вчера го затворих.
Благодаря, Петранке усмихна се Елена Иванова. Оставете да ви налея чай, та да посидим малко. Винакия бързате, рядко се виждаме.
С радост кимна баба Петранка и седна на кухненската маса. Имаме за какво да си поговорим. Чули ли сте какво стана при Радка от третия етаж?
Елена Иванова издиша и извади чашите:
Как да не съм чула? Целият блок знае. Крещяха, че стените трепереха. И всичко заради какво?
Ами, той докара майка си от село. Без да пита жена си. А те живеят в двустаен апартамент покача глава баба Петранка. И Радка, жена му, се разярила.
Елена Иванова пусна чайника и седна срещу нея:
Това не е ли Радослав, неуравновесеният? Защо не каза на жена си?
Явно се страхувал, че ще му каже не. А старицата няма къде да отиде къщата ѝ изгоря. И ето я тук, без да питат жена му понижи глас баба Петранка. Вчера срещнах Лиляна от четвъртия етаж, тя каза, че Радка си събира багажа. Напуска го.
Не може да бъде! извика Елена Иванова. Заради свекърва да развалят семейство?
Баба Петранка сви рамене:
Не знам дали е вярно, но няма дим без огън…
Същата вечер, но в съвсем друг апартамент в квартал “Лозенец”, една жена на около четиридесет ходи напред-назад по кухнята, стискайки телефона. Иванка Димитрова беше разтревожена виждаше се по всичко: по начина, по който си подхвърляше къдравата коса, по брътвенеето ѝ с пръсти по масата.
Марийке, просто не знам какво да правя говореше тя в телефона. Той дори не ме попита! Дойдох от работа, отварям вратата а там Мария Георгиева със сандъците си, сякаш е у дома си!
На другия край Марийка каза нещо, но Иванка я прекъсна:
Разбирам, че няма къде да отиде! Но защо не поговори първо с мен? Ние сме мъж и жена! Такива неща не се решават едностранно!
В този момент вратата се отвори, и в кухнята влезе Георги висок мъж с уморено лице и зачезваща коса. Иванка млъкна и го погледна настръхнато.
Марийке, ще ти звънна после каза тя рязко и затвори телефона.
Застана неловко мълчание. Георги отвори хладилника, извади бутилка вода, избегнайки да я погледне.
Къде е Мария Георгиева? пръв наруши мълчанието Иванка.
Легна си в хола отговори Георги. Умори се от пътя.
В хола повтори Иванка. На нашия диван.
А къде иначе? в гласа му се появи защитен тон. Нямаме трета стая.
Точно така, Георги Иванка се опита да говори спокойно. Нямаме трета стая. Апартаментът е малък. Шестдесет квадрата за трима това е тясно. А ти докара майка си, без да ме питаш!
Какво да правя? Георги удари чашата по масата. Къщата ѝ изгоря! Искаш да я оставя на улицата?
Искам да поговориш първо с мен! извика Иванка, но веднага се спря, сетила се за свекърва си в съседната стая. Можехме да обсъдим варианти. Да ѝ наемем стая, или временно да живее при сестра ти на Огняна има тристаен.
Огняна е в друг град Георги се протри челото. И наемането на стая струва пари. А ние и така свързваме двата края.
Иванка поклати глава:
Не става въпрос за парите, Георги. Става въпрос, че реши вместо нас двамата. Дори не ми се обади! Дойдох у дома а тук изненада: майка ти със сандъците.
Опитах се да ти се обадя пробърмори Георги. Не вдигна.
Бях на среща! Иванка разправи ръце. Не можеше ли да изчакаш няколко часа? Трябваше ли да ме изненадаш?
Георги мълчеше, гледайки си чашата. Иванка пое дълбоко въздух, после седна на масата, срещу него.
Георги аз не мразя майка ти. Но ми трябва място, където да се чувствам у дома. А сега се чувствам като гостенка в собствената си къща.
Той вдигна поглед, очите му бяха зачервени.
Не исках да те засегна. Просто не можех да я оставя.
Иванка го погледна дълго, после стана, отиде до прозореца. В двора деца се смееха, светлината от лампата влизаше мека, оранжева.
Утре ще говорим с нея. Заедно. Ще намерим нещо. Но ти и аз трябва първо да говорим. Между нас нещо се счупи.
Георги кимна бавно.
Знам. И ми е мъчно.
Тя не отговори, но за първи път тази вечер сложи ръка върху неговата.
