**”Ти си уволена, бездарнице!”** изкрещяваше шефът. Гласът му се впиваше в белите стени на кабинета.
Хвърли тънка папка на масата, а листите се разлетяха като ветрило по лъскавата повърхност. Някои плавно се плъзнаха на пода.
**”Цял месец!** Цял месец си губеше времето с този отчет за ‘Лукойл’! И какъв е резултатът? Провал!”
Гледах го лицето му изкривено от яд, вратът с червени петна, очите изпъкнали. Класическа истерика, която правеше веднъж седмично, избирайки нова жертва. Днес дойде мой ред.
Мълчах. Всяка дума сега беше като кибрит в бензин. На това той и чакаше.
**”Защо мълчиш?** Нямаш какво да кажеш? Възложих ти ключов клиент, а ти Ти си просто некомпетентна! Празно място!”
Наведе се над масата, почти забодайки ме с пръст. Въздухът беше тежък от скъпите му парфюми с горчив оттенък.
**”Не разбирам за какъв провал говорите, Васко Петрович.** Всички данни бяха проверени, лично ги прегледах три пъти.”
Гласът ми беше спокоен може би дори прекалено. Това го разяри още повече.
**”Не разбира!”** наподоби ме. **”Току-що ми се обади техния търговски директор!** Ядосани са! Казват, че нашите числа нямат нищо общо с реалността!”
Тогава ми стана наистина интересно. Знаех със сигурност грешки в моите изчисления нямаше. Някой беше променил отчета след като го предадох.
**”Събирай си нещата.** Да не те видя тук след десет минути.”
Обръщаше гръб, демонстрирайки, че разговорът е свършен. Цялата му поза излъчваше триумф. Още една “бездарница” изхвърлена от неговия перфектен свят.
Станах бавно. Без омраза, без гняв само леден, ясен поглед върху фактите: всичко върви по план. Дори по-добре, отколкото очаквах.
Спокойно започнах да събирам нещата си тефтерчето, химикалката, портмонето.
Вратата на кабинета се отвори без почукване.
Васко Петрович се обърна раздразнено.
**”Какво за дяв”**
Пресече се на половин дума. Лицето му се изтегли, кръвта оттегли от бузите, оставяйки бледен, мъртвешки цвят.
В кабинета влезе Богдан. Моят съпруг. И по случайност собственикът на цялата компания.
Погледна разпилените листове по пода, след това към изгубения Васко Петрович, и накрая към мен. В очите му проблясна лека усмивка.
Дойде, прегърна ме и ме целуна по челото.
**”Скъпа, да вървим у дома?”**
Васко Петрович гледаше, беззвучно отваряйки и затваряйки уста като риба, изхвърлена на брега. Сякаш неговият перфектен свят току-що се срина.
**”Богдане Георгиевич”** прошепна той, едва изтласквайки думите.
**”Васко Петрович,”** гласът на Богдан беше мек, но опасен. **”Виждам, че правите кадрови промени? Решихте да уволните моя най-добър анализатор?”**
Думата *”мой”* беше с ударение, от което Васко Петрович се сепна.
**”Аз не знаех Тя е Димитрова”**
**”Съпругата ми реши да работи под момичешката си фамилия,”** Богдан небрежно взе един от листите. **”Искаше да види работните процеси отвътре. Без пристрастие.”**
Хвърли бърз поглед върху числата.
**”И трябва да кажа наблюденията ѝ бяха много интересни. Особено за този отчет.”**
Васко Петрович преглътна с ужас. Започваше да разбира, че това не е случайност. А капан.
**”Богдане Георгиевич, това е недоразумение!** Отчетът на Димитрова тоест, вашата съпруга беше катастрофа! Те ми се обадиха от ‘Лукойл’!”
**”Така ли?”** Богдан вдигна вежда. **”Странно. Защото техният директор преди пет минути беше в моя кабинет.** Пиха кафе и подписахме нов, по-голям договор.”
Наслади се на ефекта преди да продължи:
**”Договор, базиран на оригиналната версия на отчета на Стефания. Същия, който тя ви предаде преди седмица.”**
Лицето на Васко Петрович побеля като стените. Сега разбра всичко.
**”Но как тези числа”**
**”А, тия числа?”** Богдан хвърли листа на масата. **”Числата, които вие изпратихте на клиента, наистина нямаха нищо общо с реалността.** Вие ги променихте. Доста грубо. Почти на сляпо.”
Моят съпруг се наведе над масата му и го погледна отвисоко.
**”Преди два месеца нашата сигурност засече странна активност.** Системни изтичания на данни за тендери и клиенти. Някой внимателно ги предаваше на нашия основен конкурент ‘Глобал Инвест’. И тъй като тези действия изискваха висок достъп решихме да оставим утечката да продължи. Да видим къде води.
Посочи с пръст към компютъра на Васко Петрович.
Вашият последен имейл до Глобал Инвест беше записан. Всичко е доказано.
Васко Петрович рухна на стола си, сякаш го бяха ударили.
Обърнах се към вратата, вече без интерес към гледката.
Скъпа? чух гласа на Богдан.
Да усмихнах се леко. Нека вървим у дома.
Докато излизахме, зад нас се разнесе писъкът на вътрешната охрана, връхлетяла кабинета.
