Мама ще живее тук, заяви мъжът ми някога.
Димо, трябва да поговорим, влязох в спалнята, когато децата най-сетне заспаха. Имаш ли намерение изобщо да решим въпроса с твоята майка?
Днес намерих сурово месо в пералнята, а вчера пусна водата във ваната и просто излезе. Ако се бях прибрала час по-късно от разходката със Стела, щяхме да наводним три етажа!
Случва се, Невенка, Димо притвори очи и се обърна на другата страна. Възрастна е, разсеяна. Ты също понякога си губиш ключовете.
Това не е разсеяност, Димо. Това е деменция. Истинска, напредваща болест! Майка ти е опасна и за себе си, и за нас.
Осъзнаваш ли, че вкъщи има две малки деца? Какво ще стане, ако отвори газовия котлон, забрави да го изключи и после запали кибрит?
Открих сурова пилешка бутчета в барабана на пералнята, докато се канех да заредя детското пране. Месото вече започваше да мирише лошо.
Изправих се, държейки ръка на кръста, от болка от огъването, и се заслушах от далечната стая се чуваше равномерно тропане.
Въздъхнах тежко: свекърва ми пак се беше заела с нейното.
Погледнах в стаята Лидия Жекова седеше на леглото и стискаше тежка костена четка за коса, с която удряше по чугунения радиатор.
Мамо, моля ви, спрете, казах умолително. Децата току-що заспаха. Съседката отдолу пак ще дойде до минути. Достатъчно!
Свекърва ми вдигна мътен поглед. Отдавна вече не ме разпознава понякога ме нарича сестра, друг път някаква приятелка от младостта си, а най-често ме гледа с подозрение.
Шумят там, промърмори Лидия, без да прекратява тропането. Реже нещо… Чуваш ли? Пили.
Нощес пиляха, и сега пак. Ще извикам милицията. А ти коя си?
Никой нищо не пили, опитах се внимателно да ѝ взема четката. Това са просто шумове от тръбите. Хайде да пием чай. Купих кифлички.
Кифлички… старицата спря за миг, после изведнъж се оживи. А къде са ми кюфтетата? Ти ми ги изяде?!
Скрих три кюфтета да ги ям довечера. Ти ми открадна кюфтетата!
Отново въздъхнах. Свекърва ми наистина беше скрила кюфтетата вчера ги намерих между мръсните калъфки за възглавници. Днес сурово бутче в пералнята.
Докога ще продължава това?
Никой не е крал, мамо. Идвайте в кухнята.
Целият ден минаха в суета. Петгодишният ми син избягваше да излиза от стаята си, защото сутринта баба му го беше нарекла преоблечен шпионин.
Малката Стела беше раздразнителна, усещайки напрежението.
Суетях се между печката, памперсите и свекърва ми, която три пъти опита да излезе по чехли, твърдейки, че ѝ трябвало до бакалията за сол.
Като се завъртя ключът в ключалката, настроението ми падна. Мъжът ми се прибра от работа и знаех, че ме чака поредният кръг спорове. Както винаги…
Здрасти, Димо целуна устремно бузата ми. Маляци, здравейте! Мамо, ти как си?
Лидия изведнъж се преобрази. Изправи гръб, усмихна се и погали сина си по ръката.
В такива моменти изглеждаше почти напълно нормална просто изморена възрастна жена.
Димо обаче не вярваше, че майка му не е вече на себе си. Никога не беше я хващал посреднощ при газовия котлон.
Димчо, чедо, загука тя. Ме тъпчат тука. Глад ме държи. Тая жената ми носи всичко от стаята, дори да се среша не ми дава. Взе ми четката!
Димо ми хвърли бърз поглед.
Неви, защо така? Защо мъчиш майка ми? Не може така.
Излязох мълчаливо в кухнята спорът вече беше безполезен. Трябваше просто да дочакам свекърва ми да заспи, за да говоря с Димо.
Щом сложих децата, влязох в спалнята. Мъжът ми отново започна:
Ако пак ще повдигаш въпроса да сложа родната си майка в старчески дом, изобщо не го започвай. Няма да стане.
Искаш да я превърнат там в зеленчук? Никога, Неви!
Това не е старчески дом, Димо. Има частни домове с медицинска грижа. Има специалисти, охрана, няма как да си навреди! Там ще бъде по-добре за нея, нали разбираш? Има режим, занимания…
Престани! изведнъж изкрещя мъжът ми. Аз не съм предател. Майка има дом, има син. Докато съм жив, ще живее тук.
Просто те мързи, Невена. Не ти се занимава да я наглеждаш. Цял ден си вкъщи толкова ли трудно е да гледаш един възрастен човек?
Почувствах яда да ме изпълва.
Сериозно ли? Можеш ли да си представиш как е на всеки пет минути да проверяваш къде е и какво държи? Не мога дори до тоалетна спокойно да отида!
Тя плаши децата ни, не разбираш ли?! Нощем броди като сянка, не мигвам, Димо!
По цяла нощ лежа и слушам шумовете от нейната стая!
Ще потърпиш, каза просто той. Така се е живяло едно време. И баба ми не е била лесна, но майка ми я гледа до края. Това е твой дълг, Неви. Примирявай се.
Димо се обърна и престори, че заспа.
***
Следващата седмица стана истински кошмар. Лидия напълно спря да спи през нощта.
Тя обикаляше по коридора с влачене на чехлите, разговаряйки с невидими хора.
Два пъти я сварих до креватчето на Стела просто стоеше и гледаше детето, мърморейки:
Туй дете не е наше… подменено е… трябва да го върнем…
Тези думи ме изправяха на нокти. Говорех на мъжа си няколко пъти, но той само отмахваше с ръка.
В четвъртък дойде съседката отдолу. Елена Костова строга жена, без излишни сантименти, се появи с оплакване.
Разбирам всичко, Невенка, каза на прага. Знам, възраст и болест. Но нощес в три удряше с нещо по тръбите така, че ми се отърси мазилката!
Хипертоничка съм, трябва да почивам. А сутринта хвърля картофи през прозореца. Малко не удари внука ми по главата!
Какво е хвърляла?! изтръпнах.
Сурови картофи. Беше се подпряла на перваза, целият квартал я гледа. Следете я, че ще пиша в социалните. Това не е нормално.
Извинявах се, обещавах, но и аз вече не вярвах на себе си.
Вечерта отново опитах да говоря с Димо, а той махна с ръка:
Тая съседка само се заяжда, изобщо не я слушай. Ще сложа блокатори на прозорците.
Димо, и да ги сложиш, тя ще ги махне! Какво ще я спрат блокаторите?
Ти гледай по-добре, ти си у дома, нищо друго не правиш. Аз работя, пари изкарвам, няма да слушам истерии!
Пак нищо не постигнах.
***
В събота Димо се стягаше с приятели на риболов щеше да отсъства цял ден.
Не може да ме оставиш сама с нея цял уикенд, препречих го в коридора. На ръба съм, Димо.
И на мен ми трябва почивка, имам нужда от въздух! Защо все аз ще нося всичко на гърба си?
Не преувеличавай. Мама днес е кротка, виж я гледа телевизия. Утре вечер се връщам, ще донеса риба.
Почивай, кой ти пречи? Приспивай децата и си почивай!
Мъжът ми замина. Денят се оказа сравнително спокоен Лидия дълго преглеждаше един куфар със стари картички.
Децата си играеха, дори успях да изгладя малко пране.
Започнах да си мисля дали не преувеличавам. Може би нещата не са толкова страшни?
Вечерта сложих децата и потънах в дълбок сън. Събуди ме остра миризма, от която сърцето ми застина газ.
Скочих и без халат излетях към кухнята. Беше тъмно, само уличната светлина осветяваше фигурата на свекърва ми.
Лидия стоеше до печката. Всички котлони бяха пуснати на максимум, а пламък нямаше.
В ръката ѝ проблясваше кибритена кутия.
Мамо! хвърлих се и хванах ръката ѝ в мига, в който вече беше драснала кибрит.
Клечката светна. В главата ми мина Край. Но успях да я угася с длан, обгаряйки си пръстите.
Какво правите?! едва дишах, затваряйки крана. Мамо, щяхте да ни избиете всичките!
Свекърва ми ме погледна хладнокръвно.
Студено ми е, отвърна тя. Исках да се стопля. А ти си лоша отне ми огъня.
Зяпнах прозореца широко. Цялата треперех. Ако бях станала минута по-късно… Ако клечката беше паднала…
Изведох я от кухнята, заключих я в стаята ѝ и седнах на пода в коридора, долепена до вратата на детската.
Стоях там до разсъмване, улавяйки всеки шум.
***
Димо се прибра в неделя в прекрасно настроение.
Как сте тук? Риболовът беше страхотен! Виж какъв костур донесох.
Излязох в коридора, още с дрехите от предната нощ. Лицето ми беше изпито, очите хлътнали.
Пак си недоволна? намръщи се, оставяйки рибата.
Майка ти щяха да изгори апартамента през нощта, казах тихо. Пусна газа и щеше да запали клечка…
Успях навреме. Още секунда и нямаше да има мен и деца. Щеше да дойдеш на пепелище, Димо.
Мъжът ми застина.
Не може да бъде… Преувеличаваш! Сигурно просто не си затворила котлона добре.
Извадих телефона си.
Събрах багажа моя и на децата. Отиваме у майка ми. Сега веднага.
Неви, спокойно! опита се да ме хване за ръка, но се дръпнах. Просто недоразумение… ще измислим нещо. Ще сложим катинар на кухнята…
Не, Димо. Вече нищо няма да измисляме. Отсега нататък това е твоя грижа.
Каза, че не си предател? Прекрасно. Ти ще седиш с нея двадесет и четири часа, седем дни в седмицата.
Ти ще търсиш челюстта ѝ в казанчето, ти ще намираш сурово месо в обувките си, ти ще слушаш приказките ѝ за шпиони всички нощи.
Аз искам децата ми просто да са живи!
След час брат ми дойде. Взех децата и излязох, без да обръщам внимание на тропането от вътрешната стая.
Мамо! извика Димо, когато вратата се затвори след мен. Мамо, престани вече!
Много шумят там… чу се старческият глас. Пак почнаха да пилят, Димчо… Кажи на тая жена да си ходи, тя ми изяде кюфтетата…
***
Три дни поред Димо се обаждаше, но не отговарях. На четвъртия получих съобщение:
Моля те, върни се. Не издържам повече.
Влязох в апартамента и ме лъхна миризма кисела, на немито тяло и нещо вкиснато.
Димо седеше на дивана, косата му разчорлена, огромни тъмни кръгове под очите. Беше като не спал от седмица.
В ъгъла, на скъпия килим, Лидия късаше на ситно вестник, мърморейки нещо.
Не спи, Неви каза само Димо. Въобще не ляга! Вчера искаше да яде сапун, а като се опитах да я заведа в леглото, ме ухапа. Виж.
Вдигна ръкава на пуловера си, показвайки синини и ухапвания.
Пробвах да работя дистанционно, но изскубна кабела на компютъра и го скри. Търсих го три часа беше във фризера. Луда работа… Изгори и рисунката на сина в пепелника каза, че е черна магия.
Съгласен съм за дом. Разбрах, че беше права, Неви. Майка ми е болна, наистина ѝ трябва специална грижа.
Седнах до него и хванах ръката му. Най-накрая разбра…
***
Настанихме Лидия в частен старчески дом. Синът ѝ я посещава редовно, и и двамата сме спокойни на нея там й харесва.
Персоналът е грижовен, гледат я добре, храната е вкусна, въздухът чист…
Дори си намери приятелки. Сина си помни, а за внуци и снаха вече не пита. Те вече не са част от живота й…
