Той я избутва с сила зад прага и задряпа вратата. Ралица лети по инерция, после се спъва и пада върху дървената настилка на двора. Разтърсвайки ръцете, сяда на влажните дъски и внимателно докосва горещата си бузa, спуска се към долната устна. На пръстите остава кървавочервен след. Това не изненадва Ралица, а само потвърждава подозрението пак съпругът й я е раздраскал по устните. Но бузата боли повече.
Отново Димитър не успява да се сдържи. Случва се често при него.
Ралица се връща към вратата, притиска челото към грубото дърво, опитвайки се да се успокои. От другата страна се чуват изплашени всхлипове двете му дъщери, Лилия и Ружа. Сърцето й се свива от болка. Тя само иска да не ги нарани
Тя докосва езика си до подута, солена на вкус устна. Още един резултат от изблик на слепа, неугасваща ревност.
Всичко започна от една глупава усмивка. На събранието се появи шефът, мъж на близо петдесет, весел и розовокас, който направи някаква шеговита реплика за реколтата. Ралица, стояща близо, се засмя от учтивост. Габриела, сестрата на Димитър, я видя. Острият й поглед се задържа върху Ралица за миг по-дълъг от нужен. Това беше достатъчно. Без да губи време, Габриела разказа всичко на брата си, добавяйки вероятно и свои коментари. Тя винаги правеше така, въпреки че знаеше какъв е Димитър, когато се ядоса.
Ралица се оттласква от рамката, вцепено се в студения клон, и отива към ъгъла. Сяда на студеното бръшло. Септемврийският вечер е топъл като деня, но от земята вече идва нощна студа. Колкото се вълнува вятърчето под тънката шалка. Желае си топлина до камината, до децата
Но къде да отиде? Към роднините на Димитър? Габриела би я посрещнала на прага със остра реплика. Тя няма близки. Майка й отне преди година. Сърцето й се свива още по-тясно, от мисълта се изливат горещи, горчиви сълзи по бузите. Колко ѝ липсва майка ѝ и ароматите, свързани с нея варено от сушени ябълки, уханието й, нежните ѝ думи, които успокояваха всяка болка. Сега никой не може да успокои Ралица.
Как така?, мисли тя, гледайки към надвиващите се сумраци. Какво съм направила, че се намирам зад заключена врата в собствения си дом, като бездомно куче, без изход и без светлина?
Ралица се засмива.
Спомняш ли си? Ти стоеше долу и казваше: Скочи, ще те хваня. И хванa.
Тяхната любов е с главна буква. Всички в селото я знаеха. Но не винаги беше така.
В началото пътя стоеше Габриела Замятинова, сестрата на онзи, който се превръща в съпруг на Ралица. Борис я привлича и тя Габриела.
Той е привлекателен с озорните очи и упорития си къдичка. Габриела, обзета от завист, прави всичко да ги раздели. Шепне под гръб: че Ралица не е достоен за него, че семейството им не е богато. Подбужда други момичета да не се дружат с Ралица, я нарича недостъпна и избързана.
Но тази мръсотия не се залепва по Ралица. Тя минава през нея като през невидимо стъкло, оставяйки повърхността чиста и блестяща. Габриела се ядосва още повече, отровата ѝ къкри от вътре. Борис се усмихва на всички клюки.
Аз не съм ангел, отблъсква той, когато някой се осмелява да му предаде нова клюка. А Ралица е различна. Не се опитвайте да ме измамите.
Връзката им, въпреки шумотевицата, остава невиненa. Разходки до къщи, разговори пред калето, редки, смущени целувки по бузата. Но всичко се променя месец преди сватбата. Борис като че ли се превръща.
Преди обикалял Ралица до калето, се обърна леко и махна ръка. Сега я прегръща силно, сякаш иска да я погълне, и не я пуска.
Борисе, какво те притеснява? пита Ралица, усеща му напрегнатите му мускули.
Не знам, отговаря той, натискайайки главата си в косата й. Ще пусна, но ми се струва, че повече няма да я видя. Сърцето ми се стиска.
Глупости, шепне тя, галейки го по скъсаната глава. Ние винаги сме заедно. Утре ще се видим.
След това майката на Ралица, въздъхвайки, казва: Това е усещането му, дъниче. С младото си сърце знае, че скоро ще има раздяла.
И в същия вечер, преди празненството, той не се сдържа.
Борисе, изчакай само една нощ моли го Ралица. Но в него се разразява истинска страст и тя се топи в устните и докосванията му. Те лежат под огромна ива, чиито клонове ги скриват от любопитни очи. Никой не минава по тази улица нощем мястото е изключително уединено. Шепотът на Борис е горещ и прекъснат, ръцете му треперят, докосвайки подола на роклята й.
Тя не се съпротивлява, защото и сама иска това. Нощното небе, изпъстрено със звезди, се вее пред очите й Ралица се превръща в жена под сенките на ивите, в аромат на пръст и диви треви.
След това, избърсвайки влажните от сълзи бузи, Борис, щастлив и успокоен, се връща у дома. По пътя, претрупан от емоции без изход, решава да се къпе в реката. Какво се случва в тъмната вода, никой не разбира. Намират го след ден, в деня на планираната им сватба. Тялото му е пробито в брега.
Тъгата нахлува в Ралица като ураган. Тя изсъхва, става сянка на себе си. Цели дни седи до прозореца, където Борис някога хвърля малки камъни, за да я привика, и дребне сватбеното си рокля. Бяла шифонова рокля с дантелени ръкави, която сама шиеше през дълги зимни вечери. Тънки, прозрачен пръсти прелистват дантела, надявайки се в него да намери отговор.
Защо? излиза тихо шепотът й, почти заглушен като шепот на перде. Защо?
Майка ѝ, криейки сълзи в ръкава, плаче тайно. Тя се страхува, че дъщерята ще се счупи като суха клона и ще последва съпруга си.
Ралице Раличко се втурва към нея, падайки на коленете и прегръщайки я. Прости ми! За Бога, прости за всичките ми гадни думи! Борис вече не е и нищо повече нямаме. Да бъдем приятели? Как преди, като деца?
Ралица остава неподвижна, като кукла. Майка й, опряна в рамката на вратата, наблюдава сцената с тревога. Не й харесва това. Не вярва, че човек може да се промени мигом, като смени кожа. Но тогава Ралица се движи. Тих, разкъсан вдиш се извисява от гърдите й, след което разливат се сълзи не мълчаливи, а горчиви, лечебни, гласни. Тя прегръща Габриела, притиска се към рамо ѝ и плаче, изливйки цялата си болка.
Добре, прошепва майка ѝ. Нека. Може би Габриела ще ѝ помогне. Иначе с Борис ще се отмори.
Така започва странната, необяснима за мнозина приятелство. Габриела не се отлепва от Ралица. Престоява при тях, цял ден седят една до друга, без спиране шепнат. Габриела става щит на Ралица срещу целия свят, нейният единствен котва в море от скръб.
След това се появява Димитър, братовчед на Габриела. Млад мъж с сериозни очи, спокоен и уважаван. Започва да се интересува от Ралица, носи й полски цветя и гостинки от София. Тя първо се отказва, обръща се вътре в себе си.
Какво предателство? настоява приятелката ѝ, галейки я по косите. Животът продължава, Ралице. Борис не би искал да те вижда така. Димитър е добър, надежден. Той ще те обича, вярвам.
Димитър е упорит, но също така търпелив, а Габриелините убеждения действат като лечебен балсам за ранена душа. Ралица се предава.
Тя се съгласява да се омъжи за него. Сватбата е тихо и скромно, без музика и чужди погледи.
И точно девет месеца след смъртта на Борис, в селото започват клюки. Първо тихо като рекичка, после като бурна, мръсна река. Ралица е осъждана от всички. Шепнат зад гърба й, показват с пръсти.
И траур не издържа! Сякаш се надмени!
Честта си не запази. Остави семейството в срам.
Думите са остра като коси. Най-страшното идва след това Ралица и майка ѝ разбират от случайни разговори, че източникът на тази мръсна река са устните на Габриела, найдобрият им приятел.
Габриела, с очи, пълни от отровна жалост, на кладенеца се спуска и казва на съседките: Бедната ми Ралица, я обичам като сестра, но истината не се крие Борис не успя, а Димитър се побърза да се ожени, нали? Може би Димитър иска да защити честта й, Ралица е развалена, тя сама каза, че с Борис вече е Кой ще я вземе? Само такъв добър като Димитър О, излязох, момчета, счита се, че ви казах тайно, добро? И замръзва, оставяйки почвата да се натрупа в черен клевет.
Тази отмъстена, студена и изчислена мъка стига целта си.
Идилията, която Ралица така упорито е изграждала, се разпада бързо като сватбената торта. Димитър се оказва не тихо и сигурно убежище. Всичко започва с една фраза, изречена след първата нощ фраза, която се впряга в сърцето на Ралица като лед.
Ти си развалена, пробуря той, гледайки я с омраза от глава до пети. Не вярвах в злите думи. Сега разбирамИ така, след всичко изпитано, Ралица откри своята свобода, като със спокойствие наблюдаваше как слънцето изгрява над новия им дом.
