Много ти се ще разкажа за една трогателна история такава, която се е случила в сърцето на Пловдив.
Ех, добра жена е. Какво щяхме да правим без нея?
А само две хиляди лева на месец ѝ даваш.
Деспина, апартамента на нейно име сме прехвърлили.
Стефан става бавно от леглото си посред нощ. В полумрака на нощната лампа премигва с уморените си очи и гледа жена си.
Приседна до нея, послуша я май всичко е наред.
Става и кретва към кухнята. Отваря бутилка кефир, после влиза във банята. След това си ляга обратно в стаята си.
Лежи и се върти сънят не идва:
И двамата с Деспина сме на по деветдесет. Колко изкарахме заедно? Ей сега ще отидем при Господ, а край нас никого.
Дъщерите ги няма, Надежда я няма отдавна, още не беше навършила шейсет.
И Георги го няма. Много пиеше той Имаме внучка, Ралица, но тя вече двайсе години живее в Германия. Не се сеща дори за баба и дядо. И деца май си има, сигурно са вече пораснали…
Неусетно заспива.
Събужда го докосването на ръка:
Стефане, добре ли си? прошепва хилав глас.
Отваря очи. Над него се е навела жена му.
Какво има, Деспина?
Гледам те тук лежиш като заспал, не мърдаш.
Жив съм още! Иди си легни пак.
Чува се придърпване на чехли. Щраква лампата в кухнята.
Деспина Димитрова пие вода, после отива до банята и се връща в стаята си. Ляга си тежко:
Ей така някой ден ще се събудя и теб вече няма да те има. А може пък аз да си тръгна първа.
Стефан вече ни е уредил помена. Никога не ми е идвало наум, че може да се организира такова нещо предварително. От една страна добре, че се е сетил. Кой друг ще го свърши, ако не ние?
Внучката ни съвсем ни е забравила. Само съседката Иванка минава от време на време. Тя има ключ за нашия апартамент. Дядото ѝ отделя по хиляда лева от пенсията ни купува ни продукти, всичко каквото трябва. А ние нали вече не слизаме от четвъртия етаж сами.
Стефан Димитров поглежда слънцето, което се прокрадва през прозореца. Излиза на балкона и вижда младите листа на дрян. Леко се усмихва:
Доживяхме и до лятото!
Отива да провери жена си. Тя седи на леглото, малко замислена.
Деспи, стига си тъгувала! Хайде, ела да ти покажа нещо.
Ох, съвсем сили нямам вече едва се вдига от леглото старицата. Какво си измислил пак?
Идвай, идвай
Държи я за раменете, извежда я на балкона.
Виж, дрянови листа вече А ти казваше: няма да дочакаме лято. Ето, дочакахме!
Ох, вярно е! И слънцето грее.
Седнаха на пейката на балкона.
А помниш ли как те поканих на кино още в гимназията? Същия ден дряновете пак се разлистваха.
Как да забравя! Колко години минаха оттогава?
Над седемдесет вече Седемдесет и пет.
Дълго си седяха, припомняйки си младостта. Стари години много забравят, дори и за вчера, но младостта никога.
Ох, заговорихме се! Време за закуска.
Деспи, направи един свестен чай! Омръзна ми тази билкова вода.
Не ни е позволено.
Малко, и с по лъжичка захар.
Стефан пие този слабото запарен чай с мъничка филийка със сирене и си мисли за онези времена, когато чаят беше силен и сладък, и винаги имаше мекици или баница.
Влиза Иванка усмихната:
Как сте днес?
Как да сме на деветдесет? смее се дядото.
Щом имаш чувство за хумор, всичко е наред. Какво да ви взема от магазина?
Иванке, вземи малко месо! моли Стефан.
Не ви е разрешено.
Пилешко може!
Добре, ще взема. Ще ви сготвя супичка с фиде!
Иванка оправи масата, изми чиниите, прибра се.
Деспи, хайде пак на балкона да се стоплим на слънце.
Да идем!
След малко Иванка пак наднича на балкона:
Стопляте се на слънце, а? Добре, сега ще ви донеса попара, че ще почна супата.
Ех, страхотна жена е, гледа я Стефан. Какво щяхме да правим без нея?
А ти само две хиляди на месец ѝ даваш.
Деспи, апартамента си го записали на нейно име.
Тя не знае.
И така проседяха двамата на балкона до обяд. А на обяд топла пилешка супичка. Меки картофи, късчета месо вкусно!
Все такава варях за Надежда и Георги като деца, въздъхна Деспина.
А сега чужди хора ни готвят в старостта, смутено промълви Стефан.
Такъв ни е късметът, Стефане. Не остане ли някой от нас няма кой да ни оплаче.
Стига, Деспи. Да поспим малко.
Стефане, не напразно казват:
Както старецът, тъй и детето
и нас всичко като при децата: супичка намачкана, следобеден сън, лека закуска.
Дремя Стефан, не го хваща сънят времето се обръща, май Излиза до кухнята на масата две чаши сок, грижливо сложени от Иванка.
Взема ги с две ръце, внимателно ги носи в стаята на жена си. Тя гледа през прозореца:
Какво пак си се навъсил? усмихва се Стефан. На сок!
Тя отпива:
И ти не можеш да заспиш ли?
Времето така влияе.
И аз май вървя към края, Стефане Съвсем ме оставя силата. Погрижи се да ме изпратиш по достоен начин.
Деспио, не говори такива неща. Как ще живея без теб?
Един от двама ни пръв ще си тръгне.
Хайде, не говори така. Да излезем на балкона!
Седяха до здрач. Иванка направи сиренки. Хапнаха и се залепиха за телевизора. Всяка вечер гледаха филми, предимно стари български комедии и анимации новите вече не разбираха добре.
Тази вечер погледаха един стар анимационен филм. Деспина става от дивана:
Отивам да спя. Много се изморих.
И аз ще си лягам.
Я да те погледна хубаво! казва неочаквано тя.
Защо?
Просто така
Дълго се гледат. Може би пак си припомнят младостта, мечтите преди.
Хайде, ще те изпратя до стаята ти.
Деспина хвана Стефан под ръка, изправиха се бавно.
Той я зави старателно, после се прибра при себе си.
Тежко му беше Дълго не можа да заспи.
Мислеше, че не е затварял очи, но електронният часовник вече показваше два през нощта. Стана и отиде при жена си.
Тя лежеше с отворени очи:
Деспина!
Взе я за ръка.
Деспина, чувш ли Деспи
Изведнъж и на него му прималя от въздуха. Отивна се до стаята си. Извади приготвените документи, остави ги на масата.
Върна се при жена си. Погледа я дълго. После легна до нея, затвори очи.
Видя младата си Деспина такава, каквато беше преди седемдесет и пет години. Вървеше към светлината, която блестеше в далечината. Хукна след нея, хвана я за ръка.
Сутринта Иванка влезе в спалнята. Двамата лежаха един до друг. На лицата им еднаква щастлива усмивка.
Накрая жената се обади на бърза помощ.
Лекарят, който дойде, само поклати глава:
Заедно си отидоха Явно са се обичали много.
Отнесоха ги. А Иванка се отпусна изтощена на стола до масата. Там видя документите и завещание на нейно име.
Сведе глава и се разплака
Харесай, ако историята ти е харесала, и ми сподели какво мислиш.
