Радка постави чинията с омлет на масата и се усади напротив Кристо. Слънцето се прокрадваше през полупрозрачните завеси, обагряйки всичко в меко златисто сияние. Тя подперва брадичката с ръка и се усмихна.
Кристо се откъсна от телефона.
Каква е тя? И как те плени толкова?
Потресаваща! оживя Радка. Вчера разговаряхме и открихме, че споделяме толкова много. Тя също обича скално катерене, ходи в същия зала, който аз посещавах. Чете същите книги. Точно като да ме копира и в офиса ме постави.
Кристо се засмя и стигна за кафето.
Това е чудесно. Отдавна ти трябваше колежка в работа.
Точно така! вдигна вилица, но не започна да яде. Искаше да говори. Тя обожава походи. Вече се смеем да отидем където и да е следващия месец. Разказва всичко откровено, без тази всички показухи.
Кристо кима, отхапвайки парче хляб.
Звучи отлично. Ще ни представиш?
Разбира се! Да направим вечеря уикенда? Ще готвя нещо вкусно, ще седнем, ще си поговорим.
Да, защо и не.
Радка кимна доволно и се захвана с омлета. Вътре в съня й всичко пееше. Имаше любимата работа, чудесен приятел, с който бяха заедно три години, и нова приятелка, с която всичко се стичаше лесно. Животът изглеждаше почти идеален.
Две седмици после Радка организира вечеря у дома. Изми апартамента до блесък и сготви любимото ястие на Кристо печено пиле с розмарин. Божана дойде с букет от лалета и торта.
Радко, у вас е толкова уютно! извика тя, оглеждайки стаята. Искам да остана тук завинаги.
Радка се засмя и вдигна цветята.
Благодаря. Кристо, това е Божана. Божано, това е Кристо.
Кристо подаде ръка и се усмихна.
Приятно ми е. Радко ми разказваше толкова за теб, че се чувствам като да те познавам сто години.
И аз същото, ръкуса Божана. Той е най-терпеливият човек на света.
Кристо мигна към Радка.
С такава активна момичка без търпение не мога да оцеля.
Вечерта премина прекрасно. Кристо и Божана се разбраха мигновено. Оказа се, че и двамата обичат старото кино и рок от седемдесетте. Превъртяха любимите си филми, спореха кой е по-добър.
Радка седеше между тях, наблюдавайки разговора. Устата й не спираше да се усмихва. Двамата най-скъпи хора станаха приятели. Какво още да искаш?
След тази вечер тримата започнаха да се виждат често кино, изложби, разходки из природата. Кристо вече предлагаше да покани Божана, казвайки, че с нея никога не е скучно.
Радка се радваше.
Но постепенно забеляза странни детайли. Кристо остана подълго в офиса, въпреки че преди винаги си отиваше навреме. Писаше порядко, звънеше порядко. Когато тя повдигна темата за покупка на жилище или сватба, отговорите му бяха кратки и уклончиви, сякаш това тежеше върху него.
Божана също се промени. Понякога Радка улавяше нейния поглед бърз, оценяващ, като ако искаше да каже нещо, но се събори. После отново се усмихваше и пренасочваше разговора.
Една вечер Радка седеше в хола, а Кристо готвеше в кухнята. Телефонът му стоеше на масата до нея. Екранът мигна ново съобщение.
Радка погледна без мисъл. Божана. Часът беше почти полунощ. Съобщението беше късо: Благодаря за днешния ден.
Радка се спря, сърцето й изкърти. Постави телефона отстрани и се зяпа в стената. Какво означаваше това? Кога се видяха днес? Кристо бе казал, че е закъснял в работа.
Тя опита да отхвърли тези мисли може би се срещнаха случайно, може би обсъждаха работа, въпреки че Кристо работеше в различна фирма. Срамтяше се от ревността си, убеждаваше се, че са просто добри приятели, че сама създава проблем.
Но усещането остана.
През март тримата отидоха на туристическа база в планината Пирин. Пътуването беше планирано отдавна. Радка мечтаеше за уикенд сред природата разходки в гората, вечери около огъня. Божана се запали от идеята, а Кристо подкрепи. Наеха къща на брега на езерото, взеха палатки и скално снаряжение.
От първия ден обстановката беше странна.
Радка забеляза как Кристо и Божана си разменят погледи, как замълчват, щом тя навлезе в стаята. На втория ден те дълго се разхождаха самичко край езерото, докато Радка се отпочиваше след изкачване на скалния маршрут. Кристо обясни, че просто показва на Божана старото къпо лице, което местният пазач разказа.
Радка кима, но в душата й нещо се стягаше.
Вечерта на последния ден двамата седнаха пред огъня. Лицата им бяха изгледани, виновни. Кристо избягваше да гледа Радка в очи, както и Божана. Тя се опита да ги провокира, но отговорите им бяха еднакво сухи.
През нощта Радка не можеше да заспи. Чувстваше, че нещо безвратно се счупи.
Седмица след завръщането Кристо й изпрати съобщение:
Радко, трябва да поговорим. Да се срещнем в кафене.
Радка работеше и гледаше екрана на телефона, усещайки лошо предчувствие.
В пет часа тя влезе в кафето. Кристо вече седеше на масичка до прозореца. До него беше Божана.
Радка спря пред вратата. За секунда искаше да се обърне и да избяга, но краката й я втурнаха към масата. Седна срещу тях, без да свали ятагана.
Какво става? попита тя.
Тя гледаше Кристо, после Божана, и двете им бяха виновни.
Кристо мълчеше дълго, раздиряйки салфетката на парченца. Накрая вдигна очи.
Радко, не знам как да го кажа. Не планирахме. Това се случи само.
Радка стисна длани под масата.
В Пирин разбрахме, че че се влюбихме един в друг. прошепна Кристо. Опитвахме се да се борим, но повече не можем да скриваме.
Божана заплака. Сълзите й замърсиха грима.
Радуше, прости ми. Не исках да ти навредя. Ти си найдобрата ми подруга. Но това е посилно от нас.
Божана се протегна към нея.
Радка отдръпна ръката. Вътре всичко кипеше гняв, обида, болка, смесени в една кърпа, задъхана в гърлото.
Посилно от вас? погледна тя към тях. Вие зад моята гърба Докато аз планирахм бъдещето, вие се забавлявахте? Докато мечтах за сватба, за деца, за общ живот? Как ви е позволило съвестта ви да ме пренебрегне? Какво съм направила, че ви съм обидила?
Радко, не искахме прошепна Кристо.
Не искахте? вдигна глас. Няколко посетителя се обърнаха, но тя не се притесняваше. Вие се срещахте зад моята гърба! Писахте си нощни съобщения! И сега казвате, че не сте искали? Това е предателство, Кристо. Найлошото, което можеш да ми направиш.
Знам, каза Кристо, гледайки към масата. Знам, че съм бил подъл. Но не мога повече да лъжа. Не мога да се преструвам, че всичко е наред.
А ти? обърна се към Божана. Ти казваш, че съм твоя найдобра приятелка. Как успя така?
Божана се разколи и скръсти лице в ръце.
Прости ме. Не знаех, че ще се случи така. Просто говорехме, прекарвахме време заедно, после след това разберохме, че е повече от приятелство.
Радка се изправи. Столът издаде остър скърцане, докато се оттегли назад. Хвана чантата и ги погледна последен път.
Не искам повече да ви виждам. Никога.
Тя излезе от кафето без обръщане. На улицата вали студен вятър. Сълзите се стичат по бузите, но тя не ги избърсва. Ходеше напред, без да се вглежда в пътя, докато не стигна до метрото.
На следващия ден Радка изпрати молба за прехвърляне в софийския клон на фирмата. Началникът се учуди, но не зададе въпроси. Оценяха я, а преместването одобриха бързо.
Божана се опита да се обади Радка блокира номера. Кристо изпрати няколко съобщения тя ги изтри, без да ги прочете. Кристо взе нещата, докато тя не беше вкъщи. Радка се върна в празната квартира, стоеше в средата на стаята, гледайки къде преди стояха неговите маратонки.
Две седмици по-късно Радка вече беше в Пловдив. Влезе в новата си квартира, разопакова вещите. Родителите й бяха против, но тя реши твърдо да започне наново, без спомени за Кристо и Божана.
Първите месеци бяха тежки. Но тя отново се зае със скалното катерене, този път самостоятелно. Това й помагаше.
Един ден получи съобщение от обща позната от Варна. Тя съобщи, че Кристо и Божана са се настанили заедно и живеят от две седмици.
Радка прочете съобщението и изключи телефона.
Болката не изчезна, но заглъхна. Тя вече не плачеше нощем, не въртяше последната им среща в главата си. Просто продължи напред, ден след ден.
Радка не само загуби приятеля и приятелката си. Загуби вярата в честността на хората, в истинската приятелска любов. Но реши да построи нов живот, по-внимателна към новите хора, които пуска в него.
Болката ще остане дълго, но Радка знаеше, че ще издържи защото нямаше друг избор.
