**Дневник на един мъж**
Днес, когато звънецът упорито прозвуча, че някой е на вратата, Радка свали фартуха, избърса ръцете и отиде да отвори. На прага стоеше дъщеря ѝ с младеж.
Здрасти, мамо, дъщерята я целуна по бузата. Запознай се, това е Борис. Ще живее с нас.
Здравейте, поздрави се младежът.
А това е майка ми, леля Радка.
Радка, коригира тя дъщеря си.
Мамо, какво имаме за вечеря?
Грахова чорба и наденици.
Аз не ям грахова чорба, отвърна момчето, пропъждайки се към стаята.
Е, мамо, Борис не яде грах, дъщерята широко отвори очи.
Младежът се настани на дивана, захвърлил раницата на пода.
Това всъщност е моята стая, каза Радка.
Борис, ела, ще ти покажа къде ще живеем, извика Снежана.
Но тук ми харесва, промумка той, като стана от дивана.
Мамо, измисли нещо за Борис да яде.
Не знам, имаме още половин пакет наденици, сви рамене Радка.
Ще ми стигнат с горчица, кетчуп и филийка, отговори той.
Добре, само прошепна Радка, тръгвайки към кухнята. Преди довеждаше котета и кученца, а сега ето го това храни го още.
Сложи си грахова чорба, сложи две пържени наденици в чиния, взе салата и с удоволствие се залови за вечеря.
Мамо, какво ядеш сама тук? дъщерята влезе в кухнята.
Защото се прибрах от работа и искам да ям, отвърна Радка, дъвчейки наденица. Който иска да яде, нека си нареди или си приготви. И още нещо защо Борис ще живее с нас?
Как защо? Той е мъжът ми.
Радка почти се задави.
Мъжът ти?
Да. Аз съм възрастна и сама решавам дали да се омъжа или не. На деветнайсет съм.
Дори не ме покани на сватбата.
Нямаше сватба, просто се записахме в общината. Сега сме мъж и жена, живеем заедно, каза Снежана, поглеждайки я.
Е, поздравления. Защо без сватба?
Ако имаш пари за сватба, дай ни ги, ще намерим къде да ги похарчим.
Разбрах, Радка продължи да яде. И защо не у вас?
Защото живеят в едностаен апартамент, четирима.
Не помислихте да наемете?
Защо да наемаме, като имаме моята стая? чудеше се дъщеря ѝ.
Ясно.
Ще ни дадеш ли нещо за ядене?
Снежана, тенджерата с чорбата е на котлона, надениците в тигана. Ако не стига, в хладилника има още половин пакет. Взимайте, сервирайте и яжте.
Мамо, не разбираш, ти имаш ЗЕТ! подчерта последната дума.
И какво? Да започна ли да играя хоро? Снежана, върнах се от работа, уморена съм, без ритуални танци. Имате ръце и крака, оправяйте се сами.
Затова си остана без мъж!
Снежана я погледна ядосано и излезе, силно
