Роднините ми се смееха, че се грижам за бедната леля. Лицата им се издухаха, когато обявиха завещанието, в което всичките ѝ имоти и три къщи останаха на мен.
Пак ли отиваш при твоята богатачка?
Гласът на втората ми братовчедка Снежана капеше отрова, докато си събличах палтото в коридора.
Мълча закопчах копчетата. Нямаше смисъл да отговарям. Това беше тяхната сутрешна ритуална подигравка.
Остави я, Снежко просмърка се леля Адриана от стаята. Човекът си има работа. Милостиня прави.
Смяхът им беше гръмък, съгласуван.
Обещах на леля Дафи да ѝ подклея прозорците за зимата.
Прозорците си ги е заклеяла още през четиридесет и седма не се спря Снежана, излизайки в коридора. Да губиш младостта си за една баба, от която дори дупчени чорапи няма да наследиш. Трябва да имаш специален талант.
Погледна ме от глава до пети, оценявайки скромното ми палто и обувките.
Не всеки има за цел да получи наследство, Снежко.
Да не би? А каква е твоята цел? Духовно обогатяване, докато чистиш подовете в панелката?
Взех си чантата. В нея бяха хранителните стоки за Дафина Илиева и новата книга, която поиска.
Целта ми е да помогна на близък човек.
Близък? възкликна леля Адриана, появявайки се на прага. Едно старо недоволство изкриви лицето ѝ. Тази близка продаде вилата на дядо, нашето общо гнездо, за да си купи килия в центъра! Цял живот мисли само за себе си, нито стотинка не даде на никого!
Ето го, коренът на тяхната омраза. Вилата в боровата гора, която дядо построи за цялото семейство, а Дафина Илиева, като най-голяма дъщеря, регистрира на свое име и продаде след смъртта му. Те смятаха това за предателство.
Гледах лицата им, изкривени от злоба и алчност. Никога не се опитаха да разберат мотивите ѝ.
Не ги интересуваше връзката между мен и втората ми баба. Не ги вълнуваха разказите ѝ, острият ѝ ум, ироничният ѝ поглед върху света.
Те виждаха само една стара жена в изтъркана хавлия.
А аз виждах човека, който ме научи да чета, който ми показваше съзвездия и ме учеше да разпознавам гласовете на птиците.
Ще видиш прошепна ми Снежана, като излизах. Ще подари апартамента си на някакви сектани. А ти ще останеш с нищо. И със светостта си.
Излязох на стълбището. Вратата гръмна зад мен, прерязвайки гласовете им.
Апартаментът на Дафина Илиева ме посрещна с мириса на сушени билки и стари книги. Всичко беше просто, но неописуемо чисто.
Тя седеше на масата, наведена над голяма карта на Черноморието. До нея лежаха не само документи, но и таблет с графики и таблици.
Ето те, Киро тя вдигна глава и очите ѝ засияха. Аз тук работя, без да си почивам.
Какво е това? посочих картата.
Така, подреждам стари документи усмихна се хитра. Хартиени занимания.
Внимателно сгъна картата и скри документите в папка, но успях да видя по
