Мамо, недей да тормозиш тате всяка вечер!
Мамо, трябва да говоря с теб като жена с жена. Шестгодишната Десислава погледна майка си с необичайно сериозен поглед. Майка ѝ, Кремена, само кимна и тихо попита: Добре, за какво искаш да си поговорим?
За какво ли? учуди се Деси. За мъжете.
Значи за кого искаш да говорим? Мъжете са все пак хора, не предмети. поправи я Кремена с лека усмивка.
Защо така? Деси се намръщи. Като става дума за хора, каза за кого, нали така?
Деси шумно въздъхна с обида.
Още нищо не съм ти казала, пък вече ме объркваш прошепна момиченцето.
Извинявай, кажи ми Какво те тревожи? загрижи се Кремена, усещайки напрежението.
Тревожа се за тате.
Какво се е случило с него?
Мисля, че вечер го ядосваш прекалено много.
Кремена се изпоти. Тя чу в гласа на дъщеря си едновременно тревога и детска праволинейност.
Скъпа, не спиш ли нощем?
Разбира се, че спя! Деси отговори с абсолютна искреност. Но пак чувам как го караш: Стига вече, късно е, време е да лягаш, изключи лаптопа! Ама, мамо, той работи на този лаптоп. Той изкарва пари за теб и за мен. За мен за играчки, за теб за други неща, които харесваш. Защо му пречиш?
Кремена едва удържа сълзите си от смях и умиление.
Право казваш, Деси. Ще се постарая да не го притеснявам повече. Други въпроси? Или разговорът приключи?
Разбира се, че приключи. кимна сериозно Деси.
Отивам да затопля манджата. Тате всеки момент ще се върне от работа.
Десислава радостно се залепи до прозореца, очаквайки с нетърпение този момент, когато баща ѝ ще ѝ махне с ръка през улицата, точно както всеки ден в софийската вечер.
