“Махай се от дома ми!” – извиках на свекърва си, когато за пореден път ме обиди Единственото нещо, от което винаги съм се страхувала в живота, беше гневът на свекърва ми. По-рано вече бях омъжена веднъж. Но тогава явно съм имала късмет. Първият ми съпруг беше отглеждан в дом за деца, нямаше родители. С него не ни потръгна. Женени бяхме едва пет години, после подадох молба за развод. Когато се оженихме, още бях студентка. След година съпругът ми започна да пие, затъна в дългове, а задълженията му засягаха и мен като негова жена. Трябваше да напусна университета, за да работя и да плащам дълговете. Бракът ми донесе само проблеми. Когато се разведох, почувствах облекчение – най-сетне край на неприятностите. Две години бях сама, събирах се парче по парче. И тогава срещнах Оги. Никога не беше бил женен, нито имаше сериозна връзка. Всичко стана бързо – Оги ми предложи брак и аз приех. След това отидохме заедно да се видим с майка му. Още от прага забелязах недоволното ѝ изражение. Мънка ми нещо като “Здрасти” и се прибра в другата стая. В първия момент не разбрах какво не е наред – дали с мен, дали с облеклото ми… Но не – бях облечена достатъчно скромно. На масата свекърва ми мълчеше и ме гледаше втренчено. Погледът ѝ ме накара да се почувствам неудобно. А когато се изчервих, ми изсипа остра забележка: “Хм, значи си без образование?” – с присмех и презрение се обърна към мен. Колебах се за секунда, после спокойно отговорих, отпивайки чай: “Да, не съм довършила, така се случи, но смятам да завърша висше.” Свекърва ми изсумтя: “Какви ти планове за образование? Като станеш булка – какво? Кой ще гледа децата, ще готви на мъжа ти и ще чисти вкъщи? Голямата принцеса си ти!” – избухна в смях, отпи от чая си и сложи чашата на масата: “Знаеш ли, синът ми, изобщо не му трябва такова момиче като теб!” “Погледни се – нито хубост, нито фигура, и с акъла не блестиш!” – в този момент се почувствах ужасно обидена. Станах от масата и отидох в банята да поплача. Абсолютно непознат човек ме напада, а мъжът ми мълчи… Добре, че бързо си тръгнахме от дома ѝ. Не исках да я виждам повече. Но тя започна да идва у дома ни и всеки път намираше причина да ме обиди. Дори потърсих психолог, за да разбера как да постъпя. След няколко срещи осъзнах – свекърва ми е класическа манипулаторка, а аз се оставям да бъда жертва. Така че следващия път, когато ми нагруби, веднага ѝ казах да напусне дома ми. Вече не се виждаме, но не ми пука. А мъжът ми – по този въпрос няма думата.

Махай се от дома ми! извиках на свекърва си, докато за пореден път ме унижаваше с обидите си.

Винаги съм се страхувала най-много от гнева на една свекърва. Бях омъжена и преди, затова си мислех, че знам какво е да си част от друга фамилия, но може би имах късмет първия път. Първият ми съпруг, Станимир, беше израснал в дом за деца лишени от родителски грижи. Семейството му така и не съществуваше. Бракът ни продължи само пет години, а накрая аз подадох молбата за развод така или иначе се разпаднахме. Живеехме в Плевен, а когато се оженихме, още учех в университета там. След година Станимир започна да злоупотребява с алкохол, натрупа куп заеми, в които и аз се оказах замесена заради брачния ни статут. Изоставих следването си, за да започна работа и да покривам дълговете.

Този брак ми докара само грижи и главоболия. Когато се разведох, почувствах такова облекчение, че имах чувството, че отново дишам свободно. Най-сетне, мислех си, свършиха проблемите.

Две години живях сама, събирах се наново парче по парче. И точно тогава срещнах Огнян. Никога преди не беше бил женен, нито във връзка. Всичко между нас се случи много бързо Огнян ми предложи брак, аз приех. После дойде срещата с майка му.

Още щом влязох в апартамента им в София, видях хладната ѝ физиономия. Подхвърли ми едно мрачно Здрасти и се скри в друга стая. Миг по-късно се зачудих какво не е наред дали нещо не е такова с мен, с дрехите ми? Не, бях облечена доста сдържано. На масата тя ме гледаше втренчено и не продумваше, а това изпепеляващо спокойствие направи атмосферата непоносима. След малко, когато си позволих да се обадя, тя изсъска:

Та ти даже нямаш образование, а? каза със саркастична усмивка, от която стомахът ми се сви. Поколебах се, но отговорих тихо, отпивайки от чая си:
Не съм завършила, така се случи… Но възнамерявам да завърша университета.

Свекърва ми тутакси се изкиска високо.
Знаеш ли, планове за бъдеще… Кога ще ги изпълниш тия планове? Като станеш жена, кога ще гледаш деца, ще готвиш и ще чистиш на мъжа си? Гледай я ти, нашата принцеса! още веднъж се засмя и остави чашата на масата. Да ти кажа ли, синът ми не се нуждае от такава като теб.

Гледаш ми се… Я каква си средна от всички страни, и на вид, и на ум, и с тяло не блестиш. Тогава изведнъж пламнах от срам и обида. Станах рязко от масата и отидох в банята; избухнах в сълзи. Някакъв напълно чужд човек ме унижи, а Огнян стоеше като препариран и нищо не каза. Слава богу, скоро си тръгнахме оттам.

Не исках повече да стъпя в дома ѝ. Но тя намираше повод да идва при нас и всеки път измисляше начин да ме нарани с думи.

Опитах и с психолог имах нужда някой да ми помогне. След няколко сеанса разбрах свекърва ми е типичен манипулатор, а аз съм се превърнала в нейната жертва, просто защото го позволявах. И когато още веднъж се опита да ме унижи у дома, не издържах казах ѝ да напусне дома ми.

Оттогава не сме се виждали. Не ми липсва. А Огнян по този въпрос нямаше какво да каже.