Ружа! Къде си?! Само да ме намериш! Дори да не се връщаш у дома! Чуваш ли ме?! Не ще ти позволя!
Малка късметлийка, едва на пет години, сгушена в зарослите от краставички зад оградата на къщичка в село, седеше на топлата от слънцето земя, скрилa ушите със ръце и тихо мърмори на себе си.
Къде ме викаш!
Ружа не чувала!
Ако можеше да затвори очи и да не вижда прекрасната жена, стояща на верандата на бабината къща! Но не може иначе тя ще я открие. Така вече е станало. Тогава Ружа се скри зад кучешки тоалет в къщата и тихотихо се успокои, дори заспа. Събуди я едно мъничко поцъкане, после я извлякоха за ухото, че се уплаши да се докосне до него отново. Болката беше
Красива жената, която я следи, не е майка. Тя е леля Таня сестра на майката. Лелята я не обича, защото е безотцовска. Какво означава това Ружа не знае, но се подозираме. Попита съседа Иванчо, вече стар на единадесет години, който знае повече от нея. Иванчо й обясни, че това означава, че Ружа никой няма нито баща, нито майка, само леля и старовечна баба. Когато бабата умре, лелята ще я вземе, а не иска. Имам достатъчно свои деца, казва тя.
Защо ме наказваш така?! Майко! Какво, ти толкова мълчиш? Това си ти! Сластихте Наташка, докато не стана безплатна, а сега какво? Апартаментът ми не е гума! Блатим се там като кефал в буркан! Аз, мъж, две деца и свекърка! Всичко в две стаи! Къде да я сложим? За какво?
Не може така, Таня! Тя ти е родна!
Тя ми е никаква! Не я поисках да ражда! И казах на Наташка, че с нейния любим нищо няма да се получи! Права имах! Сега Наташка вече е изчезнала, а този изчезна като дявол пред изгрева!
Какво греши детето пред теб?
Нищо! Тежест Не мога, мамо, разбрала ли си? Няма ми сила! Собствените си Не се справяш с тях! Бия се да спечеля и една лишна копейка, а всичко е за зряло! Едното стъкло в училище се счупи, другото иска нови дънки А откъде ще си набера тези пари?! Намерих милионерка! Татко и не поднася! Заплата получава и върти се като голямо гозбо! Аз съм в семейството до последната копейка! А това, което е копейка, той не вижда! Работя на две места, а той на едно се уморява, беденчо! И работата не бива да удариш легналия! Седят в кръг и полдена да плюят, докато шефът не ги грабне! Тогава ще се вдигнат, дацират малко. И ще бъдат доволни! Как да живеем, мамо?!
Съжалявам, дъще, но не мога да помогна А едва ли е грях да се изпрати дете в детска градина, където живее роднина?
Това е грях, мамо, не мой!
Ами кой спори!
Не мога да я обичам, разбра ли?
О, не се притеснявай! Важното е да живее в семейството! Срамежливо Ох, Таня Не ли ти казваше, че би било полесно, ако те обичаха? Точно и тя иска любов Жива душа
Душа Душата, мамо, не се храни с басни за любов, ако е жива! Ще поиска и всичко. А откъде да я вземеш? Не можеш да кажеш? И за любов не разсъждаваш! Времето, в което ми беше нужна, мина! Достатъчно! Порасна момичето Става поумно
Ружа, скрита под бабината легло, не схвана всичко от този разговор, но запомни почти всичко. В детската градина възпитателите я хвалеха паметта ти е чудесна. И Ружа се опитва да го повтори слово в слово!
Ружа! Колко пъти да викам?! Ако не се появиш, ще заспиш гладна! леля Таня се появи отново на верандата, но само за миг.
Бабата отново се чувстваше зле, а Ружа чуваше нейното нощно стонене, дори когато оградата и краставичките бяха далеч от къщата.
Хайде, гладна!, мислеше Ружа, но не бита! Знаеше защо е нужна на лелята от сутринта я нареди да изми половината от верандата и стъпалата. Ружа забрави. Играчки й: старият червен количка без едно колело, подарена от Иванчо, късметлива за нея. Малка кукла Мариска, за която бабата шиеше рокля от носова кърпа, и сив зайчо с един око любимото й. И мамини бусинки сини, подарени от таткото. Баба казваше, че на пазара са безценни. На Ружа не й пука колко струват. Поставяше ги на стъпалата като морета, планини и дракони, като в книжката, която не яси да се чете. Баба не позволяваше казваше, че Ружа може да ги разреже.
Това беше обидно! Ружа никога не е рвала книги! Обичаше ги, дори без картинки. Тя знаеше три букви, а другите ще научи, ако се постарае малко.
Вечерта покри двора с тъмен, задушен покрив. Комарите звъняха над ухото, а Ружа въздъхна. Поради да я нахранят, вероятно не ще успеят, но леля Таня вече се беше уморила, докато обикаляше двора. Силите ѝ към Ружа скоро ще свършат, ще я руга едва малко и ще свърши.
Ружа излезе от укритото и тръгна към верандата. Там вече седеше, мръсна, леля Таня.
Появи се? О, жалост моя Къде се криехте?! С цяла мръсотия Влез в къщата!
Ружа издиша. Няма да я карат да плаче днес. Дори възрастните се уморяват от викове. Може да се приближи до бабата, да притисне бузата си до сухата й топла ръка и да почака малко. Болката ще отмине, бабата ще пожали Ружа това е найважното за деня. Леко докосване, тих шепот и думи
Обичам те, моя малка! Обичам
Никой друг не й казваше такива думи. Майка не успя, а леля Таня явно не знаеше. Ружа чу как Тани се оплаква от бабата, че мигини говори, но собствената ѝ дъщеря никога не й казва.
Тя не вярваше възрастните са странни. Слещат лошото, а доброто забравят. Пеше Пита леля Таня защо прави това. Какво е като дразнене на рана. Премахнеш коричката болка отново. И толкова пъти, докато зараства. Ако продължиш остава шрам. Защо? Защото ръцете кържат! Тогава баба я руга, когато я прави. Интересно, а когато не се обича, какво боли? Душата? Баба казваше, че е така.
Ако я попитат, Ружа би казала на възрастните какво да правят, за да е добре за всички. На баба да каже на леля Таня: Обичам те!, и да я пожали, защото и тя я жали вечерите. Толкова просто! Хвани и пожали! А на леля Таня Да й позволиш да го направи Тя е силна! И много умна! Но Ружа я съжалява Защото, според Тани, никой не я обича и никой никога не е. Лъжа, разбира се, но не би плакала в нощта, ако беше обичана! Ружа знае, защото самата плаче Знае, че когато бабата си отсине, и тя няма да има кой да я обича
Бабата погали Ружа по главата, изрече своите думи и я пусна.
Отиди, детенце! Време е за сън!
Ружа свикна да слуша. Обръща се и отива, без да забелязва как бабата й благославя гърба, шепнещо нещо.
Тя жаднява, крадешком се промъква до кухнята, надявайки се, че там е леля Таня.
Тя е
Какво ти е?
Вода
Доста ти е от тази вода мръщи лелята, налива чаша мляко и поставя пред Ружа чиния с картофи и голямо парче хляб. Яж! Загрях водата. Ще изми мамата, после теб. Мръсотия като малка дяволче!
Леля Таня, минавайки покрай Ружа, автоматично я погали по главата, и тя изведнъж направи онова, което отдавна искаше слезе от столчето и обгърна краката на лелята. По-високо не можеше да стигне.
Какво правиш? изплаши се Тани, отдръпвайки Ружа. Какво?
Ще те обичам. Ако никой не иска Мога ли?
Въпросът остана без отговор. Леля Таня се разплака и избяга от стаята, избутвайки Ружа. Тя обаче знаеше не е страшно Сега може спокойно да яде картофите и да пиле млякото. Тани ще плаче и ще се успокои, но болката й няма да изчезне напълно. Ружа също усеща това, но дори малко облекчение е добро! Достатъчно е една минута до бабата вечер, за да мисли за добро, а не за лошото Може и на леля Таня същото да й се случи. Когато човек мисли за хубавото, става му полесно, дори ако някой го обиди.
Тани се върна в кухнята, напълни купа с топла вода и изми Ружа. Тя мие без вик, с гъба търка странно, нежно, не както обикновено.
Отиди! Легни. Време е!
Кратка заповед, Ружа издиша. Тя се отправя към малката стая, където стои леглото й, се увива под леко одеяло, скрива глава и шепне тихо с майка си. Всяка вечер говорят за всичко. Баба някога каза, че е добре. Правилно. И мамо я чува. Днес Ружа ще разкаже за леля Таня и за утрешното сутрешно почистване на стъпалата, както Тани й каза. Обича реда, но понякога забравя.
На следващата сутрин обаче леля Таня я буди рано, целуваше я странно и я изгони навън, където я чакаше съседката на бабата.
Останете, докато не се успокоите. Тук няма място
Ще се простим?
Ами, ако не я видиш ще я помниш жива. Тя е малка
Така е. Добре, ще я нахраня и ще помогна.
Благодаря
След няколко дни Ружа пътува с леля Таня на автобус до София. В къщата на баба вече няма да се връща ще я продадат след година, а Таня ще й каже, че сега е неин дъщеря. Думата е нова за Ружа, но й харесва как звучи.
Също й харесва, че Тани ѝ позволява да вземе със себе си стария зайо, подарен от бабата, който Ружа помни като еднопочно, разкъсано ухо. Сега ухо е зашито, а око все още липсва, защото Тани не намери бутонка. Ще го направи покъсно, без бързане.
Главното обаче не е това. Главното е, че всяка вечер Ружа се прибира при леля Таня, а Тани я гали по бузата и й казва думи, които иска да слуша цял ден.
Обичам те
Когато Тани за първи път каза това след изчезването на бабата, Ружа не повярва. Дълго време не вярваше. Но винаги отговаряше:
И аз те обичам!
Сега вярва, защото Тани казва тези думи не само на нея, а и на децата си, на съпруга си макар и не всеки ден. И той също не вярваше, но сега вярва и отговаря, без думи, а с действие.
Братовчедата понякога я обиждат, но това не е страшно. Страшно е, когато никой не остане. Ружа не знае точно, но усеща. Сега умееш да четеш, а книгите са пълни с мъдрости, в които вярва. Не губи време с глупости.
Понякога си спомня бабината къща, краставичките до оградата, огромни като истински чадъри. Под тях беше топло, зелено и уютно Сега не може да се върне и не е нужно. Баба вече не е, а при леля Таня й е добре.
Единственото, което Ружа не разбира, е защо леля Таня лъжи, казвайки, че не иска да бъде обичана.
Всички искат да бъдат обичани! Ружа знае това.
