**Дневник на Ася**
Извинете за моята кравица! Пак яде без мерка! Гласът на Васил, обикновено мек и уверен, този път прозвуча като камшик по лицето, разкъсвайки празничната атмосфера на масата. Болката от думите му се почувства от всички.
Ася замръзна с вилицата в ръка, превръщайки се в каменна статуя на срам и невяра. Тънко парченце шунка, набодено на зъбите, така и не долетя до кристалният чиния, замръзнало по средата. Тя, толкова крехка, сякаш изплетена от есенна паяжина, седеше срещу съпруга си и усещаше как десетки погледи се впиват в нея остри, съчувстващи, объркани. Тялото й изведнъж стана чуждо, тежко, а сърцето ѝ скочи до гърло, прекъсвайки дъха.
Мартин, най-добрият приятел на Васил, се закърши от скъпото шампанско златните мехурчета зашипяха в чашата, сякаш споделяйки възмущението му. Съпругата му Ралица, седнала до него, отвори уста в перфектно кръгло учудване, но нито един звук не успя да пробие тълпите на неловкостта, заседнала в гърлото й. На разкошната маса, претоварена с ястия, се спусна мълчание, гъсто като желе, в което дори шелестът на миглите звучеше предателски.
Василе, какво говориш? Мартин пръв наруши тишината, гласът му звучеше дрезгаво и неуверено.
Ами какво? Вече не може ли да се каже истината? Васил се отпусна с прекалена лекота на гърба на масивния стол, очевидно доволен от ефекта. Моята глупачка пак се е натъпкала, срам ме е да я показвам! Готви все едно за войска, а не за гости.
Ася седеше, изгаряща от руменина. Но не беше срам беше жар на унижение, което я горяше отвътре. Горчиви, измамни сълзи бликаха в очите й, но тя, както винаги, ги смучеше обратно, карайки ги да се разтворят дълбоко в душата. Научи се на това умение през трите години брак. Първо плачеше във възглавницата, после в банята, а след време сълзите просто пресъхнаха. Какъв е смисълът им, когато само подхранват насилника?
Стига бе, Василе, мърмори нерешително Стефан от другия край на масата, опитвайки се да спаси потъващия вечер. Ася е красавица, сърцето грее.
Красавица? Васил изръмжа, смяхът му звучеше фалшиво, рязко като скърцане на метал. Ася бавно остави вилицата, ръката ѝ не трепереше. Погледна Васил право в очите за първи път от години и каза тихо, но ясно: Заминавам. Утре си подавам развода. Стана, без да чука стола, без да спира за якето. Вратата след нея се затвори тихо, почти почтително, сякаш и тя разбираше, че някои крайни точки не нуждаят от драма. Навън валеше, но Ася вървеше бавно, държейки главата си високо, сякаш дъжда беше кръстене.
