Не мога повече! С нея наистина ще остана стара мома. Слушай, Мире, вземи мама при теб, моля те! Нека се грижи за внуците, а не за мен.
Ганке… Сама си си виновна. Навъртя в детството, сега си плащаш, отговори спокойно и леко уморено Мира. Не трябваше да правиш сцени.
Да, греших, признавам! Бях малка и глупава. И какво сега, цял живот да ми го напомня?
А нейния живот го няма, благодарение на теб. Искаше да живее за теб ето, наслаждавай се, но внимавай да не се оплескаш.
Ми-иро, хайде измисли нещо, ти си умна! Ако я вземете при вас, всички ще са доволни. Ще ви помага с децата, а аз ще се измъкна от този затвор… мечтателно каза Ганка. Или поне повлияй на нея. Тя те слуша.
Момичета, оправяйте се сами, Мира се намръщи неодобрително. Мога само да съветвам. Ти ѝ отне личния живот, сега помогни да си го възстанови. Намери ѝ приятелки, занимания, женихи. Дори куче или котка ѝ подари. Важното е да я разсееш.
Ганка, както обикновено, искаше други да ѝ решават проблемите. Мира можеше да ѝ се присмее, защото тя наистина имаше съвсем различна връзка с майка си, но не искаше. Нека бумерангът се върне при този, който го е хвърлил.
Баща им ги изостави, когато Мира беше на единайсет, а Ганка на три. Нямаше кой да им помага, затова Мира трябваше да порастне със скоростта на светлината. Взимаше сестра си от детската, готвеше вечеря, почистваше, а уроците правеше късно вечер, когато всички вече спеха.
Може би затова стана отговорен и зрял човек. Ганка пък… не беше надарена с тези качества.
Мира излетя от гнездото сравнително рано тъкмо завърши училище. Причината беше проста: искаше свобода, умори се да бъде втора майка вкъщи. Освен това смяташе, че на майка ѝ така ще ѝ бъде по-лесно.
Тя разбираше, че майка им, Веселина, е още млада жена и може да има своя личен живот. И колкото по-малко деца висят на врата ѝ толкова по-добре.
Веселина се възползва от шанса и се сближи с Георги колега от работа. Ганка, която вече беше на дванайсет, обаче възприе това като края на света. Не искаше чужди в техния дом. Освен това сега имаше домакински задължения, което не я вдъхновяваше.
Ганке, като свършиш, измий чиниите, моля те, молеше я майка ѝ.
Първоначално Ганка ги миеше, макар и с мръсно лице. После обаче започна да се съпротивлява.
Не искам.
Защо? учудваше се майка ѝ. Всички имаме задачи. Аз готвих, Георги донесе храната…
Няма да мия след твоя Георги! прекъсваше я Ганка. Защо трябва да рина в чужди остатъци?
И това можеше да го каже право пред него.
Георги, въпреки поведението ѝ, се опитваше да намери общ език с нея. Носеше й плюшени играчки, сякаш все още беше дете, интересуваше се от нейните занимания, питаше я дали някой я тормози в училище. Беше търпелив и учтив, но нищо не помагаше.
Може би проблемът беше, че веднъж вече ги бяха изоставили. Или пък Ганка се страхуваше, че майка ѝ ще се отдаде на Георги, а тя ще остане сама. А може би просто не искаше чуждак вкъщи. Както и да е, упорито се опитваше да изгони “натрапника”.
Провокираше го, обвиняваше майка си, че я “замени с някакъв сив чичко”, правеше сцени. В знак на протест запусна училище и понякога обявяваше гладувания. Въпреки това, нощем правеше тайни набези към хладилника.
Веселина се надяваше, че дъщеря ѝ ще свикне, но не стана. Кулминацията дойде, когато обяви, че ще се омъжва.
Ганке, какво ще кажеш, ако Георги стане част от семейството ни? попита я еднажды предпазливо. Така или иначе живеем заедно.
И тогава започна… Ганка се заинати, започна да обвинява Георги, че е заблудил майка ѝ и гледа да грабне апартамента им. След като аргументите ѝ свърш







