Бях твърдо решена: „Никога повече няма да оставя сина си при свекърва ми!“ Допреди малко я смятах за разумна жена, но само за три дни мнението ми се обърна наопаки. Оставихме малкия ни син при баба и дядо — той е съвсем бебе, само на няколко седмици, докато ние заминахме за кратка тридневна почивка — да си поемем дъх, аз от домакинската работа, а мъжът ми от работния стрес. Преди да поверя сина си на свекърва ми, прекарах два часа да пиша подробни инструкции. Държах най-много на храненето и на ежедневните занимания. Изредих любими образователни игри, дадох телефона на нашата педиатърка и се разбрахме при нужда да дойде на момента, щом баба се обади. Осигурихме на родителите на мъжа ми всичко необходимо — бебешка храна, памперси, малка аптечка, играчки, книжки. През цялото време на екскурзията бях неспокойна, трите дни минаха неусетно, а като се прибрахме… детето ни посрещна притихнало и уплашено, а баба веднага извика: „Внимавай, ще паднеш!“. В ъгъла стоеше торба с храните, които им бяхме оставили, до нея — книжките. Погледнах объркано, а свекърва ми, уловила въпроса в погледа ми, каза: „Решихме вече да не ходим до центъра.“ Прочети още Чадър – Решихме, че всички ще ядем заедно! – Какво имаш предвид? – Михаил да свиква с храната на възрастните. – Чете ли какво съм написала? – Почнах, ама е толкова много… – Кога го сложи да спи през деня? – Михаил не искаше, играеше си, не спа, а следобед му дадох котлет. – Какъв свински котлет?! – Пресен, купихме свински бонфиле, много сочни бяха! Бях в шок. Бебето вместо дрямка е яло котлет! После научихме и подробностите — свекърва ми решила да пести от памперси (скъпи са!), та му сложила само два на ден. Вместо приказки е оставяла Михаил сам да си играе, заключила здраво прозорците и балкона (дърпа!), и го карала да си държи очите затворени два часа преди сън. След тези три дни в къщата на баба ни чакаха цял месец усилия да върнем детето към стария режим. Пак тръгнахме по правилата, забравихме шоколада и сладкото. Най-трудно беше със съня, десет дни възстановявахме режима, а вечер още ни устройва цирк. Прочети още Чадър Казах твърдо: „Никога повече!“. Мъжът ми ме подкрепи, макар че, за разлика от мен, така и не каза на майка си какво мисли. Майки, помислете си добре, преди да оставите децата си на бабите, дори и само за няколко дни!

Бях твърдо решена: Никога повече няма да оставя сина си при нея!

До скоро мислех, че свекърва ми е благоразумна жена. Но само за три дни цялото ми впечатление се промени коренно.

Оставихме малкия ни син при неговите баба и дядо във Велико Търново, той е само на няколко седмици искахме да си поемем въздух, аз да си почина от безкрайните домашни задачи, а мъжът ми от работното напрежение.

Преди да поверя сина си на свекърва ми госпожа Катерина Иванова прекарах два часа, пишейки подробно ръководство: акцентът беше върху храненето и ежедневните занимания. Записах коя песничка да му пее, какви игри да играят, оставих телефона на нашата педиатърка д-р Маргарита и уговорих с нея на секундата да дойде, ако баба се обади.

Освен това снабдихме тъста и тъщата с всичко необходимо пюрета, памперси, аптечка, играчки и книжки.

Бях неспокойна през цялото време, а тези три дни изминаха като миг. Прие ни едно притихнало момченце, което плахо оглеждаше наоколо, а баба Катерина тича към нас и веднага вика: Внимавай, ще се спънеш!. В ъгъла торба с пюрета, които носехме. До тях торба с книжки, нетърпеливо очакващи да бъдат отворени.

Оглеждах всичко объркана. Свекърва ми, уловила въпросите в погледа ми, каза: Решихме вече да не пътуваме до пазара.

Моля?
Решихме да ядем заедно!
Как така заедно?
Да свиква вече с нашата храна. Мартин трябва да се учи от малък да яде като възрастните.

Прочете ли всичко, което съм написала?
Почнах, много е
Кога го сложи да спи през деня?

Не поиска, игра му се, та не спа. Следобед му дадох кюфте.
Какво кюфте?!
Прясно, от прасе, купихме хубаво месо, вкусни станаха!

Бях потресена. Бебето яло кюфтета вместо да почива! След това научих и останалото. Свекърва ми решила да спести от памперсите (много скъпи!), и му сменяла само два пъти сутрин и вечер. Вместо да четат книжки, го оставяла сам да се занимава, затворила прозорците и балкона плътно (да не го духа), и го убедила, че трябва да стои със затворени очи два часа преди сън.

Този тридневен престой в дома на баба Катерина изискваше цял месец упорита работа след това, за да върна Мартин в предишното му състояние. Сключихме пактет: никакъв шоколад, никакви сладкиши. Най-трудно беше с приспиването. Десет дни ми трябваха, за да въведа отново дневния ритъм, а вечер още прави сцени преди да заспи.

Аз бях категорична: Повече никога!. Съпругът ми ме подкрепи, макар че на майка си не каза какво мисли.

Мили майки, премислете поне седем пъти преди да поверите децата си за няколко дни на бабите!