Една седмица с лук и наденица: как тъщата брои хапките
Това беше в средата на юли, когато Баба Мария почна да чисти прозорците, да разтръсква възглавниците и да напомня на дъщеря си, че е време да дойдат в село чесънът чака да го берат. Ралица се опитваше да се измъкне: работата, задълженията, децата Но майка й, твърда като камък, не отстъпваше.
Лятото си отива, а вие седите в София, вкъщи, вградили се в телефоните! избухна тя по телефона. Ягодите ще минат, картофите ще позеленеят, а вие нищо не виждате!
Накрая се разбраха за уикенд да помогнат в градината и да прекарат вечер заедно.
Стоян обаче не беше въодушевен. Последното им посещение беше свършило зле, и споменът му все още го болеше. Той беше помолил само за малко наденица към гювеча но тъща му отказа. Толкова рязко, че остана без думи.
В събота тръгнаха рано. Вършиха работата бързо: чесънът беше изваден, подбран, сложен на сянка. Оставаше вечерята и семейните разговори. Стоян се изкъпа и влезе в кухнята. Ралица и майка й нареждаха масата. Ароматът на гювеч изпълваше стаята. Докато чака, мъжът отвори хладилника и взе няколко резена наденица, за да си направи сандвич когато изведнъж
Не пипай! гласът на Баба Мария пръсна като изстрел.
Наденицата веднага се върна в хладилника. Стоян остана като вкопчен.
Какво става, мамо? попита Ралица, объркана.
Наденицата е за утре за закуска, с хляб! Не сега. И не си кърши апетита! отрезна тъщата.
Стоян опита гювеча, но месо не беше дори да се забележи. Помоли пак за наденица. Отново отказ.
Защо си толкова озаботена? разгорещи се Баба Мария. Вече сте изяли половината! Знаеш ли колко струва? Трябва да стигне за цялата седмица!
Стоян избута чинията. Без апетит, излезе и легна на градинската пейка, втренчил поглед в небето. По-късно Ралица го намери там.
Да си вървим. Не издържам това. Всеки жест се наблюдава, сякаш съм крадец. Вече се страхувам дори да си мажа хляба, че ще ми го изтръгне от ръцете.
Тук няма даже магазин, прошепна Ралица, смутена. Само каруцата с зеленчуци в сряда.
Трябваше да донесем храна, вместо череши и кайсии, проворча Стоян. Утре си тръгвам. После ще те взема. Без месо не мога да издържа.
Ще си тръгнем заедно, каза твърдо Ралица.
На сутринта потеглиха към София. Ралица излъга майка си, че на Стоян му се е наложило да се прибере заради работа. Баба Мария ги гледаше как си отиват, с мрачен поглед.
Мина година. Те не стъпиха отново в къщата й. Но тя, обаче, идваше при тях без проблем. И странно отваряше хладилника им, сякаш беше ней
