Не ти избираш кой живее у нас заяви мъжът, когато племенницата остана.
Валентина Иванова, имате ли мляко? попита съседката Румяна, подавайки глава през отворената врата. Внучката дойде, каша трябва да варя.
Има, разбира се Валя остави плетенето и отиде в кухнята. Вземи цяла бутилка, имам още една в хладилника.
Румяна благодарно кимна и вече се приготвяше да си тръгне, когато от стаята се чу мъжки глас:
Кой пак ходи на гости всеки ден? Сякаш няма си дом!
Валя почервеня. Мъжът ѝ, Борис, отскоро беше станал раздразнителен всичко му пречеше. Съседи, деца на двора, дори тя самата нещо не правеше както трябва.
Извини, Румяно каза тя тихо. Борис се уморява от работа, стресира се.
Какво, Вальо махна ръка съседката. Всички мъже са такива. Благодаря за млякото.
Когато Румяна си тръгна, Валя се върна в стаята. Борис седеше в креслото и прелистваше вестник, правейки се, че нищо не се е случило.
Защо говориш така грубо? попита тя. Румяна е добра жена, от години сме приятелки.
Ти си приятелка с нея, не аз проворча той. И освен това, защо все нещо иска? Сол, захар, мляко… Не може ли да си набави сама?
Какво ти пречи? Не сме бедни.
Не става въпрос за пари. Дадеш пръст, ще ти отхапят цялата ръка.
Валя замълча. Да спори с Борис беше безсмислено. Последните години той беше станал мрачен и отчужден. Преди не беше такъв. Може би възрастта или работата го променяха.
Телефонът звътна рязко. Валя вдигна слушалката.
Ало?
Лельо Вальо? чу се младежки глас. Аз съм, Деси.
Деси! обрадува се Валя. Как си, мила? Как е ученето?
Лельо Вальо, имам проблем гласът на племенницата трепереше. Мога ли да дойда при вас? Дори за няколко дни?
Разбира се, скъпа. Какво става?
Мама и татко… Разведоха се. И сега татко докара някаква жена вкъщи. Мама отиде при баба в село, но там няма място, баба е болна… А аз съм на втори курс, скоро изпити…
Сърцето на Валя се сви. Деси беше дочката на малкия ѝ брат умно момиче, учеше икономика. Само преди месец семейството им беше щастливо, а сега…
Ела, разбира се. Ще те настаним, имаме диван в хола.
Благодаря, лельо Вальо. Ако може, утре ще дойда.
Добре, скъпа. Ще те посрещнем, нахраним.
Валя затвори телефона и се обърна към Борис. Той я гледаше с недоволен израз.
Какви са тия планове? попита той.
Деси идва. Дъщерята на Стефан. В семейството им има проблеми, момичето няма къде да отиде.
А на нас ни липсваше работа? Борис хвърли вестника. Идвам си у дома да си почина, а не да гледам чужди деца.
Бори, какво говориш?! възмути се Валя. Това е нашата племенница! Стефан е моят роден брат!
Роден или не каква е разликата? Нека си решават проблемите сами. Не ни трябва да разчистваме след разводите им.
Как можеш да казваш такова нещо? Валя чувстваше как я обзр
