Никога не съм обичал жена си и многократно ѝ го казвах. Не беше нейна вината живеехме си съвсем добре. Тя никога не вдигаше скандали, не ми подхвърляше миналото винаги беше добра и грижовна. Но проблемът оставаше любовта липсваше.
Всяка сутрин се събуждах с мисълта, че искам да си тръгна. Мечтаех да намеря жена, която наистина да обичам. Но дори не можех да си представя как съдбата ще обърне всичко с главата надолу.
С Радка се чувствах комфортно. Не само перфектно се грижеше за дома, но и изглеждаше прекрасно. Приятелите ми завиждаха и не разбираха как така съм толкова щастлив с жена си.
Дори аз не разбирах с какво съм заслужил нейната любов. Аз съм обикновен мъж, нищо специално. А тя пак ме обичаше Как е възможно?
Нейната любов и преданост не ми даваха мир. Още по-мъчителна беше мисълта, че ако си тръгна, някой друг ще заеме мястото ми. Някой по-богат, по-красив, по-успешен.
Когато си я представях с друг мъж, исках да полудея. Тя беше моя, дори да не я обичах. Чувството на собственост беше по-силно от разума. Ама може ли цял живот да живееш с някого, когото не обичаш? Мислех, че ще се справя, но сбърках.
Утре ще ми каже всичко реших, преди да си легна. На сутринта, докато пиях кафе, събрах кураж.
Радко, седни, трябва да поговорим.
Разбира се, слушам те, скъпи.
Представи си, че се развеждаме. Аз си тръгвам, живеем отделно
Радка се засмя:
Какви са тия странни мисли? Играеш ли някаква игра?
Слушай ме до края. Сериозно е.
Добре, представям си. Какво следва?
Отговори честно: ще намериш ли си някой друг, ако си тръгна?
Божидаре, какво ти става? Защо изобщо мислиш да си тръгваш?
Защото не те обичам и никога не съм те обичал.
Какво? Шегуваш се? Не разбирам.
Искам да си тръгна, но не мога. Мисълта, че ще си с някой друг, не ми дава мир.
Радка замисли се за миг, после спокойно отговори:
По-добър от теб няма да намеря, така че не се притеснявай. Върви, няма да съм с никой друг.
Обещаваш?
Разбира се ме успокои Радка.
Чакай, ама къде да отида?
Нямаш къде?
Не, цял живот бяхме заедно. Май пак ще трябва да съм близо до теб казах тъжно.
Не се притеснявай отвърна тя. След развода ще разменим апартамента за две по-малки жилища.
Наистина? Не очаквах да ми помогнеш така. Защо го правиш?
Защото те обичам. Когато обичаш някого, не можеш да го държиш против волята му.
Минали месеци, и ние се разведохме. Скоро разбрах, че Радка не спази обещанието си. Намери си друг мъж, а жилищата, които беше наследила от баба си, никога нямаше да дели с мен. Останах с нищо.
Как да вярвам на жените сега? Нямам идея. Останах сам в едностайно наето жилище, сред вещи, които вече не ми принадлежаха по сърце. Всеки път, когато минавах покрай стария ни блок, гледах нагоре към прозореца ни сега там светеше друга светлина, друг живот. Една вечер я видях да излиза с него смееше се, докосна ръката му леко, както някога докосваше мен. Студът в гърдите ми не беше гняв, а нещо по-дълбоко разбиране. Тя наистина ме е обичала. А аз, като глупак, съм объркал любовта с тишината.
