Сега съм на 52 години. И нямам нищо. Нямам жена, семейство, деца, работа нямам нищо.
Казвам се Георги Иванов. Жена ми и аз бяхме женени цели 30 години. Винаги аз бях този, който издържаше семейството, докато жена ми Росица се грижеше за дома. Никога не исках да работи. Радвах се, че е у нас. Но с времето започна да ме дразни.
Живеехме заедно, уважавахме се, но любовта изчезна. Мислех, че това е нормално. Дори ми харесваше. После всичко се промени. Една вечер, в един бар, срещнах Елица. Тя беше с 20 години по-млада от мен. Красива, мила, забавна. Като мечта, която се сбъдна.
Започнахме да се виждаме и скоро тя стана любовницата ми. След два месеца осъзнах, че вече не искам да мамя жена си. Не исках да се прибирам у нас след работа. Разбрах, че обичам Елица и искам тя да бъде моята съпруга.
След няколко дни казах истината на Росица. Тя не направи сцена. Остана спокойна. Мислех, че и тя не ме обича, затова прие всичко толкова леко. Но сега разбирам колко много я нараних.
Разведохме се. Продадохме апартамента, в който бяхме прекарали толкова години заедно. Елица настояваше да не оставя жилището на бившата ми съпруга. И така направих. Росица купи малко студио. Аз, с спестяванията си, купих двустаен апартамент за Елица.
Не помогнах на бившата си жена, дори не й дадох и лев. Знаех, че няма пари и че няма да си намери работа веднага. Но тогава не ми пукаше. Децата ни, Борис и Димитър, не искаха да говорят с мен. Чувстваха, че съм предал майка им, и не можеха да ми простят.
Тогава това не ме болеше особено. Елица беше бременна и с нетърпение чакахме бебето. Скоро се роди момче. Но детето не приличаше нито на мен, нито на Елица. Приятелите ми се съмняваха, че е мое. Не исках да ги слушам.
Животът с Елица не вървеше добре. Трябваше да работя много, да се грижа за дома и детето. Елица само искаше пари и непрекъснато излизаше. Вкъщи цареше безредие, никога нямаше готова храна. Прибираше се в три или четири сутринта, миришеше на алкохол и вдигаше скандали за всяка малост.
Накрая загубих работата си. Бях изтощен, ядосан и вършех всичко лошо. Така живеех цели три години. Тогава брат ми, който винаги не одобряваше Елица и се съмняваше в детето, ме убеди да направя ДНК тест. Оказа се, че не е мое.
Веднага се разведохме, щом истината излезе наяве. През това време нямах никакъв контакт нито с Росица, нито с децата си. След развода с Елица реших да се върна при първата си жена. Купих цветя, вино, торта и отидох при нея. Оказа се, че Росица вече не живееше там. Новият собственик ми даде новия й адрес.
Отидох. Един мъж отвори вратата. Оказа се, че Росица беше си намерила добра работа и се беше омъжила за колега. Беше щастлива и й вървеше добре.
След време я срещнах в едно кафене. Помолих я да се върне при мен. Погледна ме като на глупак и си тръгна. Сега разбирам грешката си. Какво исках? Какво постигнах? Защо изоставих жена си и се ожених за младо момиче?
Сега съм на 52 години. И нямам нищо. Нямам жена, работа, дори децата ми не искат да говорят с мен. Загубих всичко, което беше най-ценно за мен. И всичко това беше само по моя вина. За съжаление, тази грешка никога няма да мога да поправя…
