February 2026 – Page 98

Славко излезе от кухнята и видя майка си, която крещеше: „Махни детето си оттук! Ясно е, че не го искам в този дом!”

Славчо излезе от кухнята и видя майка си, която крещеше. Животът ми се завъртя така, че късметът първия

„Не всичко върви гладко при мен“ – отвърна Елена. „Новият ми баща постоянно ме критикува“. – Как се казваш, малка хубавице? – попита непознатият, приклекнал до момичето. – Елена! – отговори тя. – А ти? – Аз съм Карл, скоро с твоята майка ще заживеем заедно. Отсега – ти, аз и мама – сме едно семейство! Скоро майката и Елена се нанесоха при Карл. Новият баща имаше просторен тристаен апартамент – Елена получи собствена стая. Карл бе мил, постоянно купуваше сладки и играчки, а истинският ѝ баща звънеше само за да се кара с майка ѝ. Тогава майката каза на Елена, че баща ѝ има ново семейство и е заминал. Детето се почувства предадено – тя го обичаше. Майка ѝ можеше да се кара и да я тупа, но татко никога не го правеше. Елена помнеше добре как при развода мама викаше по татко и дори опита да го удари. Държеше в ума си думите на майка си към баща ѝ: – Недей да мислиш, че ти пръв ми сложи рога – ти отдавна си елен! След това мама опакова багажа и заминаха при баба и. Елена не разбираше – откъде татко има рога, след като е напълно плешив? Родителите ѝ се разделиха завинаги. С Карл беше добре до първи клас. Елена не обичаше училище, правеше бели на междучасията и родителите бяха често викани, понякога Карл се явяваше вместо майка ѝ. Новият баща приема образованието ѝ сериозно и редовно ѝ помагаше с домашните. – Ти си ми никой, не мога да слушам нарежданията ти! – казваше Елена, повтаряйки думи на баба си. – Всъщност аз съм ти баща – аз те храня и обличам. – отвръща Карл. Когато навърши десет, татко ѝ се върна в града. Елена вече знаеше значението на „сложи рога“. „Сигурно и новата му жена го е изхвърлила!“, казваше мама. Баща ѝ поиска да я вижда и майка ѝ се съгласи – Елена и татко бяха много щастливи. – Как си? – пита той. – Не много добре – отговори Елена. – Новият ми баща постоянно ме критикува. – Той ти е никой, няма право да ти говори така! – ядоса се татко. – Дори баба го казва, ама той не се трогва. – преувеличи Елена – Карл никога не ѝ е повишавал тон, но тя искаше татко да я защити. – Добре, ще се погрижа! – обеща той. Докато се разхождаха в парка, научиха, че децата карат по пързалките – повечето само с възрастен, но баща ѝ не разреши. Тогава Елена сподели, че наближава рождения ѝ ден и мечтае за нов смартфон. Когато майката дойде, каза на татко ѝ, че Карл никога не повишава глас по Елена, ала той не ѝ обърна внимание. – Моят татко е истински скъперник! – каза Елена на Карл. – В парка не ми купи нищо освен сладолед. Само разходка, това е всичко. Карл, ти си по-добър от татко! – Нека поправим неговата грешка и идния уикенд отидем в детския развлекателен център! Планираното излизане пропадна заради спешна ситуация в работата на Карл. Той не реагира на подмятанията за смартфон. – Татко, Карл ме излъга! – проплака Елена. – Обеща разходка, а каза, че не заслужавам нито това, нито нов смартфон. Въпреки лъжата, това подейства като магия върху татко ѝ и той изпълни желанието ѝ – купи бюджетен смартфон, защото за по-хубав нямаше средства. – Не можеше ли да изчакаш рождения си ден? – попита Карл. – Мечтая за куче! – отвърна Елена. – О, не – с кучето трябва да се излиза, а ти пак няма да имаш желание! – възрази новият баща. След думите му, Елена изпадна в истерия и звънна на татко си: – Татко, вземи ме от тях! Карл ми прави забележки и ме учи! – плачеше тя. Започнаха кавги, уредиха си отношенията помежду си. Елена бе изпратена при баба, където дойде и майка ѝ с багажа, като обяви, че се разделя с Карл. Татко ѝ се върна при жена си, която беше бременна. Елена няма да получи нито смартфон, нито куче – а баба не разрешава и котка!

Не всичко ми върви гладко отвърна младото момиче. Доведеният ми баща все ме критикува. Как се казваш

Без категорії

011

O Círculo da Manhã: Como um Pequeno Grupo de Vizinhos em Lisboa Aprendeu a Caminhar Junto e que Nem Só de Reclamações Vive um Prédio

O círculo matinal Na porta do elevador, alguém tinha colado outra vez uma folha com fita-cola: «NÃO DEIXEM

Без категорії

Bez rád a poučovania: Pravdivé listy medzi vnukom a starým otcom o samote, peniazoch, obyčajnom jedle a veciach, o ktorých sa v slovenskej rodine nahlas nehovorí

Bez poučovania Saši prišla správa do messengera fotografia zošita na štvorčeky. Modré pero, úhľadné písmo

Без категорії

Тъкмо щях да изляза от дома, но се спрях, когато се видях в огледалото – тъжните ми очи и прошарените ми коси ме върнаха към спомените за миналото, семейството и трудния избор между обичта на баба към сестра ми Тони и моето решение да замина за София, за да започна нов живот.

Оставих телефона на масата и започнах да събирам нещата, които ми бяха нужни, като взех спестените левове

Без категорії

011

Ranný okruh Na dverách výťahu sa opäť objavil listok prilepený lepiacou páskou: NEKLADTE TAŠKY KU KONTJENERU NA ODPAD.

Без категорії

Прекарах седмица в приготовления за рождения си ден и сготвих любимите ястия на децата, а никой не дойде при мен. Оказа се, че съм лоша майка, защото не им подарих по-голям апартамент.

Знаеш ли, прекарах цяла седмица в приготовления за рождения си ден готвих любимите ястия на децата, изчистих

Без категорії

046

O meu filho trouxe uma namorada para o nosso apartamento de 44,2 metros quadrados e agora não sei como pedir-lhe para sair

O meu filho trouxe uma rapariga para o nosso apartamento e não sei como a pôr na rua. Só em anonimato

Тя избра да не мълчи повече: изгубена любов или временни изпитания?

Йовка реши повече да не мълчи: изгубена любов или просто периодичен семеен пасианс?Йовка просто не можеше

Без категорії

030

Môj syn si priviedol dievča do nášho bytu a netuším, ako ju vyhodiť von

Dnes sa cítim tak zvláštne, že jediné, kde sa môžem ozvať bez hanby, je tento denník. Dusím v sebe toľko