Вратата остава заключена – Мамо, отвори вратата! Мамо, моля те! – юмруците на сина удряха здраво по металната повърхност, сякаш всеки миг ще изхвърчи от пантите си. – Знам, че си вкъщи! Колата не е в двора, значи не си излизала! Виолета-Мария седеше с гръб към вратата, стискайки в ръце чаша със студен чай. Пръстите ѝ трепереха толкова силно, че порцеланът тракаше по чинийката. – Мамо, какво става? – гласът на Драго се чуваше все по-отчаян. – Съседите казват, че вече седмица никой не може да влезе вкъщи! Дори на Андрейка не си отворила! Щом чу името на снаха си, Виолета-Мария се намръщи. Андрейка. Драгошевата Андрейка, заради която беше готов на всичко. Даже и за онова, което се случи миналия четвъртък. – Мамо, ще извикам ключар! – заплаши я Драго. – Ще разбия бравата! – Не смей! – изкрещя най-после Виолета-Мария, без да се обърне. – Не смей да ме докоснеш! – Мамо, защо? Какво се е случило? Говори с мен! Виолета-Мария затвори очи, опитвайки се да си събере мислите. Как да обясни на сина си какво е чула? Как да му каже какво е заподозряла случайно, докато стоеше в коридора на поликлиниката? – Мамо, моля те… – гласът на Драго стана прошепнал, изпълнен с молба. – Притеснявам се за теб. И Андрейка също се тревожи. Андрейка се тревожи. Разбира се. Сигурно се страхува да не й се провалят плановете. – Иди си, Драго. Остави ме и недей повече да идваш. – Мамо, болна ли си? Имаш ли температура? Да повикам лекар? – Не ми трябва лекар. Трябва да ме оставиш на мира. Виолета-Мария стана и се доближи до прозореца. На двора Драго говореше по телефона. Сигурно казваше на Андрейка, че майка му пак прави капризи. Синът вдигна поглед и я видя. Помаха ѝ, че ще се качи. Тя се дръпна назад и отново седна в фотьойла. След минута отново почукаха на вратата. – Мамо, аз съм с Андрейка. Моля те, отвори. Виолета-Мария стисна зъби. Донесъл я е. Жена му, която така грижливо планира бъдещето си. – Виолета-Мария – чу се мекият глас на снахата – аз съм, Андрейка. Моля те, отвори. Драго е много притеснен. Каква отлична актриса. Винаги променя гласа си, когато трябва. – Донесох ти храна – продължи тя. – Мляко, хляб, медени пръчици с орехи, както обичаш. Медени пръчици. Виолета-Мария се усмихна горчиво. Преди месец Андрейка разбра, че свекърва ѝ обича торта с орехи, и оттогава все ѝ носеше. Каква добра снаха. – Виолета-Мария, кажи ни нещо поне – гласът на Андрейка прозвуча разтревожено. – Притесняваме се. – Притеснявате се – повтори Виолета, но толкова тихо, че не я чуха. – Мамо, няма да си тръгна, докато не отвориш! – заяви Драго. – Ще стоя тук цяла нощ, ако трябва! Знаеше, че не се шегува. Винаги е бил инат, още от малък. Когато си науми нещо, не отстъпва. – Добре – каза тя най-накрая. – Но само ти. Сам. – Какво? – не разбра Драго. – Андрейка да си върви вкъщи. Говоря само с теб. Чу шепота им в коридора. – Мамо, защо? И Андрейка се тревожи. – Защото така казвам. Или идваш сам, или никой. Нещо се пошушука, после гласът на Андрейка: – Добре, Виолета-Мария. Тръгвам си. Драго, звънни ми, когато разбереш какво има. Изчака стъпките по стълбите да заглъхнат, после бавно се приближи към вратата и превъртя ключа. Драго влетя като буря, прегърна я и я погледна разтревожено. – Мамо, отслабнала си! Бледа си! Какво е станало? Болна ли си? – Не съм била болна – измъкна се тя от ръцете му и влезе в кухнята. – Чай искаш ли? – Да – седна на масата и я наблюдаваше внимателно. – Кажи ми какво става. Защо седиш заключена цяла седмица? Виолета-Мария сложи чайника на котлона и се обърна към него. – Защо да отварям вратата? Какво добро ме чака? – Мамо, какво общо има това? Не можеш да стоиш вечно вкъщи. Трябва да се пазарува, на лекар… – Съседката Зоя ходи вместо мен. Давам ѝ списъка и парите. А на лекар не отивам. – Защо не? Наля вряла вода в чашите, добави захар. – Защото последния път чух неща, които по-добре да не знаех. Драго се намръщи. – Какво чу? – Снахата ти. Говореше по телефона с приятелка. Не знаеше, че съм там. – Какво каза? Тя седна срещу него и го погледна продължително в очите. Очите му – същите като на баща ѝ – добри, искрени. Но дали този мъж е способен на това? – Говореше как ще ми продадете апартамента. Как ще ме пратите в старчески дом. Как ще харчите парите. Драго пребледня. – Мамо, не си разбрала правилно. Андрейка никога… – Прекрасно съм разбрала – прекъсна го тя. – Думите – една по една. И каза: „Драго вече е съгласен. Казва, че не може майка му сама да живее, опасно е на нейните години. Ще я заведем в хубав дом, продаваме апартамента. Парите ни стигат за капаро.“ – Мамо, аз никога… – Не ме прекъсвай! – повиши глас тя. – А после добави: „Добре, че свекървата е мека, нищо не подозира. Мисли, че я обичаме. А тя само ни пречи.“ Драго седеше със сведена глава. Стисна юмруци. – Мамо, кълна се, никога не съм бил съгласен с това. Андрейка може само да си мечтае. – Да си мечтае? – изсмя се горчиво. – Тогава защо описваше толкова подробно? За старческия дом… И така, със свито, но спокойно сърце, Виолета-Мария преживя вечерта сама, знаейки, че независимо от избора на сина си, тя ще запази достойнството и дома си до последния миг.