Вече няма да ви бъда слугиня! — Здравей, скъпа! Имам ти голяма изненада! Приготви довечера любимото си ястие! — Какво се е случило? — с тревога попита Лайма. — Всичко е наред! Ще ти разкажа вечерта! Телефонът угасна, а жената с колебание погледна през прозореца. Октомври беше суров и мрачен. Обаждането на съпруга ѝ не повдигна настроението — за 25 години брак той никога не беше правил изненади, още по-малко големи. Звънецът на вратата я свари точно когато вадеше от фурната своята запазена марка месо със специален сос. — Здравей, домакиня! Как хубаво ухае! — развълнувано влезе Павел, тръшкайки бутилка на масата. — Постели масата! Ловецът се прибра! — Защо си толкова развълнуван? Ловец, така ли? — жената повдигна вежди към него. — Ще си измия ръцете и се захващам. Докато наливаше вино в чашите, Павел тържествено вдигна тост: — Вдигам чаша за най-добрия мъж и баща в света! За нас и… за две седмици невероятна почивка в най-добрия тризвезден хотел на Черноморието! За миг Лайма дори се зарадва, но мъжът продължи: — Знаеш ли, че Мартин умее да се гмурка с акваланг? — Какво? — изненада се тя. — Как така, мамо?! Мартин, мъжът на нашата любима дъщеря Рая. — И какво общо имат Мартин и Рая? — Сериозно, Лайма? Прекалено много седиш у дома! Ще почиваме всички заедно — една голяма семейна компания! Жената остави чашата непокътната и уморено погледна мъжа си. — Кой плати за почивката? — Аз, разбира се! — гордо удари гърдите си Павел. — Значи ти ми обещаваше райски остров, спестяваше уж 25 години, а сега ще отидем с дъщеря ти и зетя?! Виждам ги всеки ден! Те тук не готвят — знаят, че у нас винаги има храна! Ти дори купуваш продукти за тях и плащаш им тока! Защото не разбират “възрастните грижи”! — Ама Рая… — започна Павел. — Какво Рая?! Родих я на 18! Успокоявах се, че после ще живея! А сега? На 45 съм. Ни съм видяла свят, ни съм ходила никъде. Работя от вкъщи. Не слизам от печката и мивката! Сълзи се появиха в очите ѝ, болка я стегна за гърлото. Лайма обичаше дъщеря си, но беше равнодушна към зетя. За нея възрастните трябваше да водят самостоятелен живот. Когато тя на 18 забременя и се омъжи, никой не ѝ помагаше. Мъжът ѝ, учен в института, рядко беше опора. Счетоводството ѝ беше спасение, все още консултираше фирми, носеща семейството на плещите си. — Лайма! — гласът на Павел стана остър. — Какви са тия оплаквания? Прекарваме много време заедно, пък децата още си търсят пътя — трябва да им помагаме. — Замислял ли си се някога за мен? — Разбира се! Ти също ще дойдеш! Къде е проблемът? — Явно проблемът е в мен… — прошепна тя и излезе от стаята. На следващия ден дойде Рая. — Здрасти, мамо! Идвам с пица! — Микровълновата е там — показа Лайма към кухнята и седна пред компютъра. — Какво ти има, мамо? Мартин скоро ще дойде, надявах се да направиш супичка поне… — Кухнята е там — ледено повтори майката, без да вдигне очи от работата. — Защо си такава зла? Татко се оплака, че не си оценила подаръка му. — За да ме разбереш, трябва да бъдеш на мое място — тихо отвърна Лайма. — Какви ги говориш? Дошла съм на гости, а ти седиш и ме игнорираш! Мислех да прегледаме гардероба, да идем на пазар за ваканцията. Затова повиках и Мартин да помага с чантите! Лайма не издържа — стана от стола. — Чуй, дъще, ако не виждаш – работя. 27 години работя за вас! За да може татко ти да лежи безгрижно на дивана без перспектива и прилична заплата. За да може дъщеря ми да ме използва като готвачка и банкомат! В този момент звънна на вратата Мартин — трийсетгодишен с големи мустак и брада, винаги с електрическа тротинетка. — Здравейте, лельо Лайма! Донесох ви подарък! Павел също помогна! — извади от раницата… блендер. — Съжалявам, че е без кутия — не влезе в раницата. Но имам всички приставки! — Навярно е прекрасно, мамо! Нали обичаш да готвиш — идеален подарък за домакиня! Лайма само се усмихна уморено и се прибра в стаята си. — Какво ѝ е? — прошепна недоволно Мартин. — Не знам. Татко сигурно я е ядосал. Да си ходим. — И какво? Нищо ли няма да ядем?! — Вземи пицата. Яж си у дома. — Мразя студена пица! Предпочитам топли баници! — Тогава си направи сам! — изфуча Рая. Като се затвориха вратата, Лайма се захлупи с ръце и прошепна: — Дали съм ужасна майка и съпруга… В тежките мисли я връхлетя сън. Сънуваше малката Рая с болен корем, как я пази в двора от момчетата, сънува как на Павел намалиха заплатата и тя го утешава, поемайки допълнителна работа. После сънува как бяга, следвана от Мартин на тротинетка. И изведнъж… настъпи покой. Стои на хълм, долу се вие река, в далечината — планинска верига, слънцето оцветява върховете… Събудена, Лайма вече знаеше какво ще направи. — Здравей, скъпа! — чу гласът на Павел. — Рая каза, че не искаш да ходиш по магазините и не ти хареса подаръкът. — Не ми трябва нищо от магазина. — А бански, шапка? Трябват ли ми шорти и фланелки? — Идете си сами! Аз няма да дойда нито до магазина, нито на плажа! Имам си свой океан. Справяйте се с покупките и приготовленията сами. Не ме безпокойте! Имам много работа. Павел застина. — А парите? Всичко е платено! — Смятай ги за компенсация за нервите ми. Павел драматично подсмъркна — знак за тежка обида. И спря да ѝ говори. На Лайма това ѝ хареса. След два дни приключи важен проект, натъпка топли дрехи и лаптопа, и звънна на мъжа си. — Ало. Предомисли ли? Вече не съм обиден. — Не ме интересуват повече твоите обиди, Павле. — спокойно отговори Лайма. — Звъня да кажа, че заминавам в командировка за неопределено време. Не забравяй да проверяваш пощата и да платиш сметките. Край. Като затвори, Лайма усети лекота. Усмихна се в огледалото и излезе от апартамента. Дългият полет не развали магията на новото ѝ начало. Уютът на хотела, новите преживявания минаха като на сън. И ето го! Мигът! От едната страна димящ Витоша! От другата — бурното Черно море! Лайма пое дълбоко въздух и гледаше с трепет как слънцето оцветява в червено магичната красота на нашата Странджа! А на другия край на света, в “луксозен” тризвезден хотел на морето край Обзор — вече четвърти ден Павел и Мартин се гърчеха от коремни болки. Рая ги обгрижваше, а барманът ги подиграваше за бащината стиснатост. Хотелът изобщо не бил като в мечтите, а тя си каза на баща си всичко, което мислеше. Той я обвини в егоизъм. Мартин просто страдаше — освен проблемите с корема, нещо страшно го сърбеше под брадата… — Май ще трябва да се обръсна?! — охкаше той в тоалетната. — Направи нещо! — Какво? — Дай хапче! — Не знам какво… — Звънни на майка ти! Тя знае! — Мама си е изключила телефона. Всички те сто пъти съжалиха за липсата на Лайма и за изключения ѝ телефон. Ваканцията — буквално и преносно — отиде на вятъра. Лайма се върна след месец. Посрещнаха я вкъщи. На масата имаше пълнени чушки и препечен кекс. Семейни игри — Заминавам да живея в Странджа! — обяви Лайма. — Който иска с мен, ще обсъдим. Всичко останало не подлежи на обсъждане. — Не, не, ние ще дойдем на гости, мамо… — каза дъщерята, малко обидена, но пусна майка си. Павел се опита да говори, да заплашва, да се ядосва. Но Лайма вече не живееше в миналото. След два месеца се разведоха. На края на света животът има истински вкус! Солени ветрове, вълнуващи хоризонти… А може би Лайма тепърва ще намери истинското си щастие…

Аз повече не съм ви слугиня!
Аз повече не съм ви домакиня!
Здравей, мила моя! Имам ти огромна изненада! Приготви довечера твоята прословута печена мръвка, както само ти можеш!
Какво е станало? неспокойно попита Десислава.
Всичко е наред! Ще ти разкажа вечерта!
Разговорът прекъсна, а жената с леко притеснение погледна през прозореца. Беше мразовит октомври. Обаждането на мъжа ѝ не я зарадва. За 25 години брак той никога не беше правил изненади, още по-малко големи.
Звънецът на вратата я изненада точно когато вадеше печеното месо със секретния си сос от фурната.
Здравей, домакиня! Как хубаво ухае! развеселено провикна се Петър, трясвайки бутилка червено вино на масата. Слагай масата! Ловецът се прибра!
Защо си толкова развълнуван? Айде, ловец бил… Десислава му метна поглед.
Сега ще измия ръцете и ще разказвам.
Докато наливаше виното в чашите, Петър започна тържествено:
Вдигам тази чаша за най-добрия мъж и баща на този свят! За нас двамата… и за още две седмици страхотна почивка в най-добрия тризвезден хотел на морето!
За миг на Десислава ѝ стана приятно, но мъжът продължи:
Знаеш ли, че Калоян умее да плува с шнорхел?
Какво? объркана беше тя.
Как така?! Калоян, съпругът на нашата дъщеря Мария.
И какво от това?
Е, Деси, явно съвсем си се заседяла вкъщи! Ще ходим всички заедно голямото семейство.
Десислава остави чашата недокосната. Изморено погледна мъжа си.
Кой плати за пътуването?
Аз, разбира се! с гордост се тупна Петър в гърдите.
Значи ме залъгваш с обещания за райска ваканция, спестяваш за това 25 години и сега искаш да заминем с дъщеря ни и зетя?! Те и без това са всеки ден тук! Готвенето им е чуждо, защото у нас винаги има храна! Ти дори им купуваш продукти и плащаш наема им. Защото “не разбират от големите неща”.
Ама Мари… започна той.
Каква Мария?! Родих я на 18! Утешавах се, че по-късно ще живея истински! А какво излезе? На 45 съм. Нищо не съм видяла от света. Работя от вкъщи. Не слизам нито от печката, нито от мивката.
В очите ѝ блеснаха сълзи. Болката я стегна за гърлото.
Десислава обичаше дъщеря си, но бе напълно равнодушна към зетя. Според нея възрастните хора трябва да си живеят самостоятелно. Когато тя бе на 18, забременя и се омъжи, никой не ѝ помогна. Мъжът ѝ тогава работеше в Научния институт, а помощта от него беше никаква. Тя се научи на счетоводство и още въртеше няколко фирми. Понякога цялата отговорност за семейството падаше на нея.
Деси! Петър стана по-остър. Какви са тия лигавщини? Прекарваме пределно много време заедно, децата още се търсят, трябва да им помагаме.
А някога за мен мислил ли си?
Разбира се! И ти ще идваш! Какво толкова?!
Може би проблемът е в мен… прошепна тя и стана от масата към спалнята.
На другия ден Мария дойде на гости.
Здрасти, мамо! Не идвам с празни ръце помаха с кутия замразена баница.
Здрасти. Микровълновата е там показа с ръка кухнята и седна на креслото си пред компютъра.
Мамо, какво ти е? Скоро ще дойде Калоян, мислех, че ще сготвиш и една супичка и чай.
Кухнята е ей там пак посочи жената, без да се откъсва от работата.
Защо си такава сърдита? Тате се оплака, че не си оценила подаръка му.
За да ме разбереш, трябва да си на моето място тихо отвърна Десислава.
Какви ги ръсиш? Дъщеря ти е дошла на гости, а ти седиш, все едно не съществувам! Мислех да преровим гардероба и после да излезем да пазаруваме за морето. И затова извиках Калоян да помага с торбите!
Десислава не издържа и се изправи.
Слушай, дъще, ако не си забелязала работя. От 27 години насам работя за вас! Твоят баща да си кърши краката пред телевизора без никакво бъдеще и заплата. А дъщеря ми да ме ползва като готвачка и банкова карта за покупки.
В този момент се чу звънът на вратата Калоян дойде. Тридесетгодишен, мустакат и брадясал, неизменно с тротинетка.
Здравейте, лельо Деси! Донесох подаръче от всички в офиса. Петър също се включи! започна и извади… блендер от раницата. Без кутия, за съжаление. Не се събра. Но всички приставки са тук!
Виждаш ли, мамо, нали обичаш да готвиш? Перфектен подарък за домакиня!
Десислава само се усмихна горчиво и се прибра в спалнята.
Какво ѝ стана? чу раздразнения глас на Калоян.
Не знам. Тате сигурно я е ядосал. Айде да си ходим.
Ама как, няма ли да хапнем поне?!
Вземай баницата. Вкъщи ще ядеш.
Не обичам замразена баница. Искам топли мекици.
Тогава сам си ги изпържи! промърмори Мария.
Когато вратата хлопна, Десислава скри лице в ръце и промълви:
Може би съм лоша майка и съпруга…
Мислите я натежаха чак до съня.
Сънуваше малката Мария как я боли коремче. После как хулиганчета я тормозят, а Десислава я защитава. След това как на Петър намалиха заплатата, а тя го утешава и хваща допълнителна работа. Накрая как бяга, а след нея Калоян с тротинетката.
И внезапно… настъпи спокойствие и тишина. Тя стоеше на върха на хълм, долу се виеше река, в далечината планини, по залез върховете им се обагряха в златно.
Събудена, Десислава вече знаеше какво ще направи.
Здравей, мила! Прибрах се! Как си? Мария каза, че не искаш да ходиш по магазините и не си харесала подаръка.
Не ми трябва нищо от магазина.
А банският и шапката? За мен май трябва шорти и риза.
Отидете си и си купете. Аз с вас няма да ходя нито по магазини, нито на море! Имам си свой океан. Грижете се сами за покупките и подготовката. Не ме безпокойте! Имам много работа.
Петър онемя.
Ами парите? Всичко съм платил.
Считай, че това е такса за моите нерви.
Петър шумно изсумтя признак на дълбока обида. И спря да говори с жена си. Което изобщо не я притесни.
След два дни довърши най-важното, събра си топли дрехи и лаптопа и звънна на мъжа си.
Ало. Размисли ли? Аз вече не съм обиден.
Не ме интересуват твоите обиди, Петре. спокоен глас на Десислава. Звъня да ти кажа, че заминавам в командировка, не се знае за колко. Не забравяй да провериш пощата и да платиш тока и водата. До чуваене.
Затваряйки телефона, жената усети невероятно облекчение. Усмихна се на отражението си и излезе.
Дългото пътуване не ѝ взе от удоволствието, което усети, щом пристигна на своето прекрасно място. Настаняването в хотела, запознанството с нови хора и възможностите всичко премина като на сън.
И ето го! Онзи момент! Пушещи Родопи от едната страна! Бурното море до Балчик от другата! Десислава пое дълбоко въздух и с трепет гледаше как залезът облива в червено скалите и вълните.
А някъде надалеч, на претъпкан плаж, вече четвърти ден Петър и Калоян страдаха от стомашно разстройство. Мария ги гледаше колкото можеше, кълнейки се, че никога вече няма да пести от хотел. Защото този, в който бяха отседнали, нямаше нищо общо с мечтания лукс от нейните представи. Изкрещя на баща си всичко, което мисли, а той я нарече егоистка. Калоян просто мълчеше и страдаше. Междувременно нещо много го сърбеше в брадата…
Да не трябва да се бръсна?! хленчеше той припкайки до тоалетната. Направи нещо!
Какво?
Дай някакво лекарство!
Не знам какво
Обади се на мама! Тя знае!
Мама си е изключила телефона.
Всички до един, над сто пъти, съжаляваха, че ги няма Десислава и че телефонът ѝ е изключен. Почивката им на практика отиде по канализацията съвсем буквално.
Десислава се върна след месец. Посрещнаха я вкъщи. На масата сухи сарми и прегоряла питка.
Семейни игри
Премествам се да живея край морето до Балчик. съобщи Десислава. Който иска с мен да обсъдим. Всичко друго не подлежи на дискусия.
Не, не, по-добре ще идваме на гости, мамо… дъщерята се намуси, но не я спря.
Петър се опита да говори, да заплашва и да се сърди. Но Десислава вече не беше в миналото. След два месеца се разведоха.
Животът на края на България доби истински вкус! Соленият вятър по лицето… А може би някога ще намери и истинското щастие…