Грешчица
Абе, айде бе! Това не може да е истина!
Светла едва не откъсна волана и за малко не заби нейната бърза птичка в една кола, кротко паркирана наблизо. Джипът, който тъкмо профучаваше покрай нея, й беше добре познат как да не познае колата на комшията, щом всяка сутрин с нея возеше децата си на училище?
Но до Мартин, когото Светла познаваше безпогрешно, все пак една не е вчерашна познайница му е, седеше не съпругата му, а някаква лъскава, непозната госпожица.
Червило, устни като дзвера на риба и модерна шапка Светла вече схвана картинката.
Ейй, комшията го раздава като модерен Казанова! Хубаво, а? Светла включи на скорост след колата на Мартин и, притаявайки дъх както бе чела из любимите си криминалета, реши, че тази работа хич не бива да остава току-така.
Реже на втора, дава на ляво и се залепя изкъсо зад друг джип. Колата на Мартин се вижда идеално все пак толкоз голям шкаф трудно се губи сред трафика.
Голям шкаф я наричаше самият Мартин. Колата му бе от баща му наследство, та и не помисляше да я сменя. Спомените са си спомени
Баща му си отиде преди над две години, Мартин още не беше минал през болката. Двамата бяха много близки подир като майка му си отиде, Мартин бе на две, майка му рухна докато му готвеше каша, не реагирала повече, а на Мартин му се разревало сърцето…
Рева той много. Чак докато татко му, нещо забравил и безуспешно звънял вкъщи, се прибрал с пламък. Хвана го в ръце, вика бърза помощ, но вече било късно.
За него бил тежък удар. Човекът боксьор добре знаел какво е да останеш без въздух след точен удар, но това… Светът му си отиде с жената, която го бе обичала чак до последно. Сърцето й просто реши, че няма да работи повече. Никога не се бе оплаквала от здраве.
Баща му реши, че няма да го даде нито при свекърва, нито при баба живееха далече, няма да вижда детето. Пък и никой не искаше да се мести. И лелката настоява, но таткото е железен.
Мъж си! Ти работа трябва да работиш, живот да си редиш. Как ще гледаш малкото? Той си иска око на гърба! Ще се оправиш ли?
Ще видя. Мартин-старши бил човек на реалността, не обичал да си вади мечти изпод възглавницата.
Дай го на мен. Аз работя в детска градина. Ще е под надзор. И на теб ще ти е по-леко…
Лесно, викаш? Да видя детето веднъж на месец ли? Ти живееш на другия край на България няма да го видя, колкото и да искам. Не, Наталия! Това е грешно. Мама няма вече, ама татко си има. Ще се оправим. Как не знам още. Не ме разпитвай. Ще измисля.
Наталия само въздъхна.
Момчето си иска майка! Младо е още, с едно око да не го изпускаш! Намери си жена…
Татко му само примлясква, мълчи, гали си детето по главата и избягва скандала.
Изход има. Скоро го намира. Съседката, току-що пенсионирана Мария Георгиева, приема да гледа Мартин-чо докато баща му е на работа. Мартин го пращат на детска градина, а животът се намества по новому. Всичките свободни минути таткото отделя за сина си. Друга жена в къщата така и не се появява, момчето расте без мащеха.
Мария Георгиева, без собствено семейство кой знае по каква причина, заобича Мартин като свое дете. И той я боготвори.
Ти баба ли ми си?
Не, Мартинчо! Знаеш как се казват бабите ти. Аз съм ти дето се вика, бавачка.
Бавачка? Като баба ли е?
Почти.
Обичаш ли ме?
Много, ти си ми любимецът!
Яко! Ще си ми и третата баба, нали може?
Къде ще откаже на дете? След кратък съвет с таткото, Мария Георгиева твърдо отказва заплащане и разрешава на Мартин да я нарича баба. И той го прави, което носи малко конфузии на 8 март.
Мартине, що правиш три картички за празника? питат го лелките в градината, но скоро вече знаят, че то е от голямата му фамилия.
Някои от даскалките, дето бяха ергени, въздишат тайно (или не съвсем) по бащата, но айде, няма да им върви той има работа: да възпитава мъж! И се справя чудесно.
Мартин завършва училище, съветва се с баща си за университет и се оплаква на баба Мария:
Защо мацките не ме харесват?
Леле, не те ли харесват? Кой цункаше Ани под прозореца ми онзи ден? подсмихва баба му.
Ани ме заряза. Рече, че й липсва нещо във връзката ни. Не каза какво! Какво ми има, бабо?
Всичко ти е наред, Мартинчо! Умен си, готин си, добър си. Просто не си срещнал твоята мадама. Погледай, не бързай. Тя е наоколо.
Както винаги, баба Мария излиза права.
Плахата му колежка Кремена, която му помагала с лекциите той работи вече тогава във фирмата на баща си не смее да пристъпи първа. А Мартин свикнал с бойки момичета, като Ани, не вдява намеците на по-нежните. Но Мария Георгиева урежда нещата само както тя си знае разменя си една дума с Кремена и й подшушва Свободен е, злато!. После праща на Мартин един късен шамар по главата:
За какво, бабо?!
Не маай главата на момичето! Крема, бе! Щастието ти е под носа!
Правят скромна сватба, баща му настояваше за голяма софра, но Мартин настоява тихо: Кремена не обича шумотевици, а и не искал да излага родата й, дето живее скромно. Първоначално бащата гледа на тъщата през лупа. И с право знае как се губи дете: тъщата на Мартин така и не му прости смъртта на дъщеря си, първо не искала да чуе за внука. После обаче, виждайки, че Мартин прави всичко възможно детето да си има майчина връзка, се стопли. Мартин ходи при нея през лятната ваканция, но чака да си го вземат у дома.
Не казах достатъчно на майка ти, Мартине… Все бързах, все нямах време. А сега е късно… Трябваше да помагам повече, да съм там повече…
Това го натъжава, той познава майка си най-вече от снимки и бащина приказка. Само веднъж на празник, купувайки парфюм за баба Мария, Мартин се облъхва в позната миризма и върви като омагьосан след непозната жена, докато не разбира това е любимият парфюм на майка му. Оттогава всяка година има нов флакон.
Обаче с Кремена щастието е голямо, а тъщата я приема добре. Кремена е тиха, добра и само една грижа остава деца няма. И нищо не се получава. Година, втора, трета…
Баба Мария съветва:
Успокой се, момче! Щом не става, важното е да сте добре. Обичай я както е, защото може и у теб да е вината. Докторите казват, че всичко е наред? Значи просто почакай! Запомни: един мъж трябва да има търпение за себе си, за жена си, че и цялата рода! Ти й клатиш нервите, а тя вътре се раздира от вина, че не може дете зарад теб да има!
Откъде знаеш?
Колко мислиш жени не са минали през това, злато? Аз самата, навремето! Но ти и Кремена сте истинско семейство, и обич имате… Просто чакай. Както се казва ще се случи, когато му дойде времето!
И наистина става тъй когато почти се бяха отказали, след десет години Кремена изведнъж все е разсеяна, не й е добре и какво се оказва берем!
Ражда се първият им син, Мартин здравеняк, над 4 кила щастие. Оттам тръгва и дъщеря, и още един син най-обраната природа изведнъж ги дарява с още две деца, едно след друго.
Семейството се разраства стават тесни в панелката.
Къща, Мартине, къща ви трябва! отсича бащата, прегръщайки внуците. Ще строим!
Намират парцел, почват строежа, но един кризис, втори, фирмата потъва, борят се да спасят работата строежът заспива на камионите.
И тук баба Мария пак е на линия:
Я слушай, бе, момче! Вие сте четирима и в двустайна, аз сама в тристайна. Защо не се преместите при мен? Ще ви е по-просторно, пък и на мен ми е писнало сама вкъщи. Ти ремонта ми направи не отдавна, новият апартамент си е мечта! Аз и Александър баща ти, ще се сгреем в по-малко. А и да гледам тук по-лесно ще е. Че последно време малко ми се разклаща здравето. Вървете, помислете!
Преместват се. Кремена върти дома, Мартин работи до скъсване, опитва да извади фирмата от калта. Успява, но баща му сдава багажа, тръгва си без много драматизъм и безболезнено, но не дочаква четвъртия си внук. Мартинчо-малкият така и не вижда дядо си, но знае всичко за него и с гордост казва името си, защото е на дядо му!
Животът ги тресе нагоре-надолу, но детската любов топли къщата, така както само при нас българите си знаем.
Кремена, по душа общителна, подбира приятелките си внимателно. Един ден съдбата я среща с точната приятелка Светла. Двойно-мама със зареждащ смях, вечната си заета търчи да готви, чисти, носи и двете си близначета по разни площадки. Подкрепата с Кремена за нея е съкровище откровена дружба, истинска българска женска приказка за живот и домашни, за това, че времето е кът, но под формата на разговори и смях всичко се нарежда.
А междувременно, Светла все се мотае с нервите с нейния мъж положението е като в средностатистически бг реалитита. Красив, чаровен, понякога пуска по някоя авантюра и Светла си затваря очите, защото всички ми казват, че такива са мъжете бе, Светле!. Успокоява се, че така върви светът и уж имат семейство заради децата.
Затова сега, когато вижда Мартин с непозната жена, веднага дума си мисли: Е, тоя май го удариха във вярността! Как така?! Трябва да кажа на Кремена!
Колата на Мартин спира пред малък ресторант, добре познат на Светла ходили са със съпруга й. Заведението е с хубава кухня и по уикендите тече джаз.
Мартин слиза, помага на дамата и двамата влизат вътре. Светла се чуди да дебне ли какво ще стане, или веднага да тича при Кремена да й отваря очите.
Колкото мисли, толкова повече гасне първоначалният й ентусиазъм.
Добре, ще й кажа и какво? Четири деца, две баби, едната вече леко слаба, майката на Кремена със здравословни проблеми, и Мартин два пъти возил тъщата до София за операция. А ако тази е някаква авантюра, дето утре ще си иде? А ако унищожа цялата къща заради една дума…
Светла бие нервен шамар по волана. От клаксона се разлитат гълъбите; тя самата подскача като опарена. Всички са такива мъже, нали така? Защо Кремена да губи дома си заради един слух?
Върна се у дома, бесновеше на волан, и хлипа тайно.
Не! Няма да кажа. Не е моя работа! Ако някой ми каже, че мен моят е изневерил, никога няма да го простя не заради него, а заради самата дума. Не е като слух, а казано директно ставаш никоя за този човек. А после всяка дума ти боде като пирончище в сърцето. Не си струва!
Паркира при блока, стои още да се освести, докато у дома я чакаха деца и бавачка, която отдавна трябваше да си иде.
Звъни телефонът Мартин.
Да? Кога? Добре, Мартине, ще дойдем. Благодаря за поканата!
Дрънна телефона по бузите си.
Я-я! След като видяхме какви ги върши, сега ни кани! Свекърите празнуват годишнина знаех за подаръка, ама покана за такова тържество не съм чакала. Обикновено се губят нанякъде двамата никога с приятели!
Светла се съгласява, ясно не може да е лоша приятелка и да откаже.
Купува рокля и обувки, фризьорка, маникюр… Мъжът й й намига:
Защо така тъжна, Светле? И нашата годишнина иде, ще ти направя такъв празник, ще ти падне шапката!
Тя обръща гръб и рови в чантата си за червило.
Мартин се е изхабил с подготовката украсата е като от списание. Бели покривки, свещи, букети… Кремена ахва по всеки детайл.
Марти, и любимите ми нюанси! Синьо и сребро! Благодаря! прегръща я Светла, дава й цветя и подарък, Кремена й маха: Давай, мацко, да си припудрим носовете!
Отблясъкът на новото пръстенче на Кремена я кара да кривне в мислите.
Изкупва вината си Мартин леле, колко струва този пръстен?
В дамската стая някаква жена с костюм и събрана коса надолу по стълбите я пресреща.
Мога ли да помогна?
Вие?! Светла ахва.
Жената се усмихва:
Познаваме ли се?
Днес е съвсем различна сериозна, стилна.
Какво правите тук?! прошепва Светла, вече не мисли за роклята си.
Леле, само да не чуе Кремена!
Ами Работя. Аз организирах тържеството! Дребната ми фирма това е първият голям клиент, моля, не се смейте! Мартин се притесняваше дали ще успеем навреме, та дори мъжът ми вечерта с нас букетите реди не ме пускат да катеря стълбичките, понеже чакам дете!
Колко хубаво! Светла се отпуска. Нищо не се страхувай ще се справиш!
А Кремена колко деца има?
Четири!
Малее! Това е вече щастие!
Именно!
Леле, извинявайте, почва програмата! Ще дойдете ли?
Да, ей сега…
Светла излиза, усмихва се на приятелката си съвсем искрено.
Кремче! Айде, те без тебе ще оженят наново Мартин! Ха-ха, какво чакаш, всички те чакат!
И цяла вечер Светла надига наздравици, мисли си колко малко трябва, за да счупиш цял един свят. Думи, недоразумения, случайност и радостта, и смеха, и Горчиво! на баба Мария отекват по стените…
Грешчица… изпи Светла докрай чашата и се обърна към съпруга си. А нашето с теб Горчиво ли е или Сладко?
Горчивко, Светле! Май още е горчивко!
