Любов и надежда
Чихан кани Зейнеп на вечеря в луксозен италиански ресторант. Когато момичето излиза от къщата, пътя й заема Ферайе.
Казват, че само диамант може да полира друг диамант казва мистериозно професорката.
Извинете? Не схващам.
Все още си млада усмихва се жената. Повярвай ми, хората не се влюбват само веднъж в живота.
Г-жа Ферайе, кълна се, че между мен и Чихан няма нищо.
Може би все още не е. Но това не означава, че така ще остане. Не затваряй сърцето, Зейнеп. Животът обича изненади и често доставя най-голямото щастие, когато най-малко го очакваме.
А вие също някога?
Хм Булент не беше първата ми любов отговаря спокойно Ферайе, а в очите й се отразява спомен. Имало време обичах друг. Мислех, че няма да издържа раздялата, че няма да мога да дишам без него. После дойде Булент и всичко се променя. Бях щастлива. Наистина щастлива. Затова ти казвам не се затваряй. Любовта може да е по-близо, отколкото си мислиш.
Винаги смятах, че дядо Булент е вашата първа любов
Не той, нито аз бяхме първите. Но едно е сигурно първата любов никога не се забравя.
Зейнеп мърка тихо, благодари за разговора и се насочва към чакащия пред къщата автомобил, където я очаква Чихан.
Скоро след нейното отиване по верандата се появява Белкис. Поглежда към Ферайе със студена усмивка.
Точно сега реши да станеш новата майка на Зейнеп? Съветва я по любовни въпроси, разказва истории, за които никога не съм нищо чула.
Направих това за Мелис отговаря Ферайе без колебание. Защото само едно нещо може окончателно да раздели Зейнеп и Его.
Какво имаш предвид?
Любовта на Зейнеп към някой друг казва спокойно, но твърдо.
***
Сила, разтърсена от разговора с Кузей, се разхожда безцелно по средата на пътя. Лицето й е бледо, очите празни, сякаш е загубила връзка със света около нея.
Не забелязва приближаващото се превозно средство.
Скръцване на гуми. Удар.
Чуха се викове, някой повика спешна помощ.
Сила лежи неподвижно върху асфалта, а минувачите се събират около нея. Една от жените се навежда, търсейки пулс.
Момиче, чувате ли ме? Хало?!
Няма отговор. Сила не се мърда и дори на милиметър.
***
Кавиџан достига поляната в гората, където в полумрак между дърветата вече чака Алпер. Силуетът му се слива със сянките, а погледът му е студен и настъпателен.
Тук имаш два милиона казва студено жената, предавайки му кожена торба, пълна с кеш.
Камерата се премества към Наци. Тя е следвала Кавиџан от къщата, проследвайки го решително. Сега, скрита в гъста растителност, на около десет метра разстояние, наблюдава с недоумение.
Алпер и тези пари Това са моите пари! шепне, изпитвайки се да не изтръгне. Когато види как Алпер брои банкнотите, в очите й избухва гняв. Каква безпощадност хваща телефона и започва тайно да записва всичко.
Междувременно Алпер завършва да брои парите и се усмихва злокобно.
Това е всичко. Ще ни оставиш ли най-накрая на мира? пита Кавиџан напрегнато.
В тишината се чува трясък от счупен клон.
Алпер се обръща мигновено.
Чу ли го? Някой е тук. Казах ти да дойдеш сама!
Дойдох сама! отговаря нервно Кавиџан. Никой не беше с мен, кълна се.
Алпер не вярва. Внимателно се приближава към шума. След няколко крачки отмества клони и вижда Наци с телефон в ръка.
В очите му се появява проблесък на ярост. Изважда нож от джоба.
Значи имаме шпионка казва студено. Знаеш, когато си твърде любопитна, можеш да се озовеш в сериозни проблеми.
Наци се отдръпва с крачка, борейки се да не дрънка ръцете си.
Алпер, остави я заповядва Кавиџан. Не бъди идиот.
Покажи ми какво имаш в чантата вика Алпер към Наци.
Остави ме на мира! протестира жената.
Отговори ми! Защо дойде тук?! намесва се Кавиџан.
Какво се случва? Какво замисляте? избухва Наци. Записвам всичко! Ще повикам полицията!
Нищо не замисляме! вика Кавиџан. Той ме шантажира! Заплаши да убие Кузей и Бахар. Затова му платих!
Наци стига до чантата, за да вземе телефона.
Сега ще се обадя на полицията и ще им кажа какво се случва.
НЕ СЕ БЪРЗАЙ! вика Алпер, вдигайки ножа. Ще те убия!
ПОМОЩ! СПАСЕНИЕ! викне Наци, опитвайки се да избяга.
АЛПЕР, СПРАВИ СЕ С ПРИМЕРА! викне Кавиџан, приближавайки се.
Но мъжът вече е извън контрол. Той избутва Кавиџан толкова силно, че тя пада на земята.
С поглед, в който се крие лудост, се обръща към Наци, трепереща от страх.
Ще започна с теб шепне. После ще дойде Кузей. Ще те види цяла в кръв. И ще уби и него!
Алпер вдига ножа, готов да нанесе удар. Наци вика, опитвайки се да се скрие. Острие се приближава опасно, но жената в последния момент грабва китката му. Бия се, борят се за всеки миг, за всяко дихание. Крик, задъхан дъх, напрежението се задъхва
В един миг Наци прави резки ход ножът се обръща в техните преплетени ръце и се пробива директно в гърдите на Алпер.
Мъжът се спира. На лицето му се появява изненада, после гримаса от болка. От устата му излиза хъркане, като че ли иска да каже нещо, но не успява. Пада на земята като отрязан конец.
Кавиџан замръзва. Приближава, с треперещи ръце поставя два пръста върху шийката му. Тишина.
Той не е жив шепне бледа, като платно. Не е жив
Боже мой О, БОЖЕ! вика Наци. Не съм аз! Не беше така! Това е инцидент! сковава се по главата, влизайки в хистерия. Да повикаме спешна помощ! Може още да е жив! НАСТЪПЕТЕ НЕЩО!
Тихо! шепне Кавиџан, хващайки я за раменете и я разклатва. Не викай така! Искаш ли целият свят да те чува? Искаш ли да стигнеш до затвора?
До затвора?! всъхва Наци. Но не беше умишлено Видя, че се защитих! Не съм убийка!
Истината няма значение! вмъква Кавиџан, вглеждайки се в нея. Полицията няма да ти повярва! А ако това излезе наяве хората ще казват, че майка на Кузей, Бозбея, е убийка!
НЕ СЪМ УБИЙКА! протестира Наци отчаяно. Кола! Полиция! Трябва да направим нещо!
Г-жа Наци, моля гласът на Кавиџан става молбен, но твърд. Спокойно. Никой не трябва да разбира. Нищо не се е случило. Разбираш? НИЩО НЕ СЕ СЛО.
Но той той лежи дрейфира Наци.
Вече не можем да му помогнем. Но ти можеш да спасеш себе си. Хайде. Отиде. Ние живеем. И това е всичко, което сега важи.
Кавиџан я прегръща силно, като се опитва да задържи света от разпадането. Бавно я води през гъстата гора, далеч от мястото на престъплението. Зад тях, сред листата, лежи неподвижно тялото на Алпер, с ръка все още стиснала ножа.
Тайната, която гората поглъща, може никога да не излезе на светло.
***
Кузей, извикан от Бахар с неотложно обаждане, втича в къщата задъхан. На прага спира внезапно, виждайки я с куфар до вратата. Лицето й е бледо, очите мокри, но погледът й е решителен.
Отивам шепне тихо, целувайки го почти безшумен целувка по бузата. Не искам повече да се намесвам нито в твоя, нито в майка ти живот. Сбогом, Кузей. Бъди щастлив.
Бахар, какво говориш? гледа я учудено. Какво общо има това с майка ми?
Тя знае за онната нощ. За всичко, което се случи между нас.
Кузей обръща поглед, разресвайки косата с пръст и масажирайки гръбначния стег.
Как да се разбра Как разбра?
Прочете писмото, което оставих в деня, в който погълнах таблетките.
Погледни казваше, че не е самоубийство
Казах така, за да те спася. Не исках да се тревожиш. Но майка ти ме отказва. Тя се страхува, че ще се оженя за мен. И предложи пари. На мен и на майка ти. В замяна за моето напускане.
Кузей я гледа шокирано.
Какво?! Дали ви дадоха ПАРИ?
Да. Но отхвърлихме. Никак не бих приела. Затова сега напускам. За всички ще бъде по-добре.
Бахар, нямаш къде да отидеш хваща куфара и го оттласква настрани. Няма да позволя. Не ще те оставя да изчезнеш от живота ми.
Нямам избор, Кузей. Разбираш? Майка ми вече знае всичко. Тя каза, че разруших живота си и предпочита да умре, отколкото да чуе това. Ако не се оженим, тя няма да намери покой. А майка ти ме мрази. Чичо Наци ме гледа като нечисто същество. Никой не ме иска. Тръгването ми е единственият начин да намерим всички мир.
Кузей се приближава и я гледа в очите.
Бахар няма да те оставя. Ще намерим решение. Твоята майка ще намери мир, моята също. Ще се привикаме. Ще успеем.
Кузей прошепва, а в очите й се появява сянка на надежда. Значи ще се оженим?
Тежък мрак пада. Бахар гледа към него със сгънато сърце, сякаш целият ѝ живот се решава в една секунда, в една дума.
Кузей хваща ръката ѝ. А в главата на Бахар като сън в будност звучат думите, които толкова желае да чуе. Думи, за които мечтаеше нощем, носещи ѝ надежда:
След онната нощ не можех да те забравя. Влюбих се в теб, Бахар. Ти си в мислите ми, в сърцето ми. Виждам те навсякъде. Обичам те. Вземи ме за съпруга. Станеш ли ми жена.
Но това е само въображение. Истинският Кузей, стоящ до нея, не произнася нито една от тези думи. Гласът му, когато най-накрая говори, е студен и безчувствен:
Разбира се, че няма да се оженим, Бахар. Не можем. Такова никога няма да се случи.
Тишината, която следва, боли повече от най-силните викове. Бахар сваля глава, стиска устните си и бавно стига до куфара с почти ритуална мързела. Нейното мълчание говори повече от всяка сълза.
***
Еге стои отстрани и говори по телефона с Мурат. В същото време Мелис се опира до колата и също разговаря, гласът й е напрегнат, а очите нервно следят всяко движение на Еге.
Мамо, кажи ми истината казва в слуховото ухо с тревога. Еге постоянно говори по телефона. Това е Зейнеп, нали? Тя е с него?
Не, скъпи. Зейнеп беше с мен през цялото време. Не чух да говори с никого отговаря спокойно майка от другата страна.
Мамо, ако се опитваш само да ме успокоиш
При Бога, казвам истината! Зейнеп отиде с Чихан в новия италиански ресторант. Аз им предложих това.
На лицето на Мелис се появява лъскава, почти незабележима усмивка, пълна сИ така, докато сенките на гората поглъщат тайните им, съдбата им остава необяснена и запечатана в безмълвната нощ.
