30 декември, София
Днес отново се озовах в безкрайния новогодишен хаос, който обичам да наричам празнично безумие. Започнах с общата чистка преди Нова година тръгнах да избързвам всеки ъгъл, подреждам шкафовете и мия прозорците, докато наоколо звучи тихо весели късчета от радиото. По време на това копаене по пода под старото кресло, зад радиатора, открих една малка флашка, скрита почти невидима, каквато се криеше зад една стена от прах.
Това беше едно от онези малки открития, което никога не се очакваше но след като я хванах, разбрах, че не е само още един безполезен парченце пластмаса. Днес е късно преди новогодишната нощ, а аз усещам, че съм в настроение, което в българския фолклор наричаме зимна радост.
Елката в хола още не е украсена липсва време, а съпругът ми, Даниел, не е найподходящият помощник за вешенето на гирляндите. Той почти се отрече от всичко, което включва развързване и окачване:
Знаеш, Жужа аз не съм в състояние да се справя с тези светлини, се оправдаваше той, докато се опитваше да постави играчките симетрично, но вместо това получи един куп безредие в едната половина и празно пространство в другата. Ако не ти харесва, направи го сама, казваше той, а аз, като истинска българска жена, се усмихнах и продължих сама.
Това е типично за нашата двойка той е поскоро кадър в работната си фирма за отдаване под наем на луксозни апартаменти, докато аз се боря с продажбата на жилища в центъра на Пловдив. Планирам да купя хляб, масло, портокали и червена рибка за новогодишната трапеза, защото искам да го задоволя.
Даниел е красавец, но в работата му се случват странни неща първият му намаляване на длъжността след сватбата ни предизвика сърце. Намалиха ме!, се оплакваше той, но аз му напомних, че това е просто промяна и че все пак имаме работа.
Тъй като имаше нужда от нов транспорт, таткото му ни помогна с кола, но пътуването от Варна до София отнема 40 минути с автобус, докато Даниел предпочита да шофира. След два дни интензивна работа той реши да се откаже и да се върне към приятелите си в Банско за баня.
Баба Миела, майка на съпруга, не може да устои да се подиграе:
Още на дивана, а? подмяташе тя с усмивка. Две позиции, които Даниел получи, бяха отхвърлени една поради неподходящо лице, а другата от дупка на управлението.
Той е типичният млад български барон красив, силен, но не точно за работа. Още от начало се усещаше, че е създаден да радва сърцето и да бъде съблазнител за жена като мен.
Със съмненията ми за него, бабата го нарече генерал на диванските войски. Аз защитих съпруга си, защото в мен живее женска гордост: Той не лежи у дома ти!
Тогава Даниел се отказа от всичко, остави ме сама с предпразничната почистване. Тъй като имаше няколко къщи, нямаше време за флашката я скрих в пепелника. Той никога не търсише флашки, така че беше моят скрит архив за предложения за имоти.
След няколко седмици, докато се занимавах със сделка, някакво ток ме подтикна да отворя флашката. Погледнах съдържанието и това, което се разкрило, беше видео микс от танго, тайски масаж и странни упражнения. И в главната роля, разбира се, Даниел, заедно с някаква непозната дама.
Това беше като пъстро приказка, в която се преплитат български идиоми: Идваш на масата, но не знаеш какви са правилата. Погледнах видеото, изключих го след няколко секунди и се замислих: Ако е шантаж, кой е шантажиращият?
Стигнах до приятелката си, вечно шеговита Лилия интелигентната жена, известна с любопитните си метафори за море. Тя ми каза:
Ти мислиш, че е агент? А може просто е мързелив клоун, който се държи като агент, за да се оправдае.
Тя ми предложи да потърся жена, защото в нашия свят агентите се нуждаят от жени, докато пиеше сухарски (кафе) и се смях.
След като обсъдихме възможностите, решихме да качим клипа в интернет, за да видим какво ще се случи. Защо ще го качим?, попита ме Лилия, а аз отговорих, че може би ще получим отговор от някой, който знае повече. Тогава се появи номер на картачето американски номер, но в него имаше български код +359, като че се опитва да скрие истината.
Виках на Даниел, но той спеше след обилната вечеря гъста супа, ялетина с кава и компот. Събрах неговите вещи, поставих чантата в коридора и му казах:
Ти си готов да заминеш!
Той се разстрои: Но не знам как да пазарувам!, а аз му отговорих: Тогава тръгвай сама!
В стаята беше топло, елхата светеше, а телевизорът пускаше стар филм точно след Нова година. Ходеше и Кръщенският празник, навън вали сняг и термометърът се спуска над 0°. Стигна и обяд блини с кисело мляко, така че реших, че няма нужда от нищо друго.
Отказах се от него, изпратих го към майка му, а не към баба, защото исках да му покажа къде е истинската сила в себе си.
Той се опита да се защити, че не е виновен за шантаж, че не е актьор, а просто е бил под влияние. Аз му казах, че съм готова да го пусна, но само ако остави всичко зад себе си. Той се изненада, но аз, като истинска българка, не се притеснявам с заплаха или шантаж, а продължавам напред.
Накрая, след дълъг разговор с Лилия, решихме да се срещнем в кафе на централната улица в Пловдив. Тя се представи като адвокат и обеща да ме защити от импулсивните решения. Даниел, разбран като неудобен в нашия български контекст, се оказа просто още една глава от провокативната ми книга на живота.
Това е краят на моя дневник за днес. С новата година в хоризонта, оставям зад себе си този хаос, този шантаж, тези флашки и този човек, който повече не е част от моят свят. Събудих се с усещане за свобода, готова за нови предизвикателства и за нови кулинарни приключения, като блинчета с кисело мляко, които ще се изпекат без никой да ме спира.
Марица.
