**Дневникът на един мъж**
Сутринта, на прага на петдесеттия си юбилей, Румяна Иванова се събуди в лошо настроение. И с последните събития в живота ѝ, никой нямаше да я осъди за липсата на позитив. Лежейки с затворени очи, тя води монотон разговор със себе си, по-скоро констатирайки факта, че е заседнала в дъното: «Утре ще стана на петдесет! Толкова много! И какво имам? Учих се добре. Омъжих се рано. Никога не изневерих на мъжа си. Отгледах добра дъщеря, която също се омъжи рано. Работя на едно място вече осемнадесет години. Преподавам география разказвам на децата за места, където никога не съм била и няма да бъда. Е, освен ако някой ураган не принесче Черно море и Пирин до нас, но се надявам да не стане, защото морето ще го замърсят за ден, а планината ще я оцапат с графити. Имам три грамоти от областния управител и хемороиди в остра фаза. Повечето от учениците ме мразят и предмета ми. Защо им трябва география? Защо? Според тях губя времето им с глупости за места, където няма да отидат. Учителката по география е безполезен елемент в училището, а децата не крият мнението си. Красива съм с онзи вид красота, за която не се говори. Ако жена е красива по този начин, обикновено казват, че е добра стопанка и сърдечна. Аз съм розов домат, а ако случайно хвана малко слънце червен. Косата ми е с цвят на крило но няма такова крило просто сива. А и мъжът ми се натъпка с круши. Не преносно, а буквално. Съпругът ми Георги, на гости при майка си, която живее в другата страна на страната (сякаш сме на противоположните краища на една и съща дупка), се наяде с зелени круши директно от дървото и си изпусна влака. Да, изпусна го буквално. Следващият е след седмица. Дъщеря ми с зетя бяха в далечна Япония, защото мамо, ти пак няма да празнуваш, а билетите бяха безплатни. Така че ще отпразнувам рождения си ден сама. Мъжът ми е идиот, дъщеря ми предпочита халявната ваканция с мъжа си пред мен. Никой не ме обича и уважава. Всички искат само да ядат и да получат четворка.»
С тези невесели мисли Румяна стана от леглото и, пъхнала краката си в пухкавите си домашни обувки, затропа към кухнята. Веднага зад нея се провлече малкото дебелко куче Балкан, подарено наскоро от дъщеря ѝ. То беше единственото Балкан в живота ѝ.
След като запази чайника, героинята отвори социалните си мрежи и първото, което видя, беше реклама: Само днес! Уебинар Влез в себе си и открий малката си принцеса. За първи път в България! Води го никакъв доктор Виктор Леков. Той ще ви научи да обичате себе си и да плюете на всички. Но не гарантира успех. В края всяка участничка ще роди принцесата си на живо. До началото оставаше половин час.
Това е! Това ще промени безцветния ми живот! помисли си Румяна и се потопи в магическия свят на самопознанието.
Не знаем какво точно се случи там (не платихме за уебинара), но когато той приключи и недокторът каза последното Заслужавате да се преродите, изразът на Румяна ясно показваше, че е открила принцесата в себе си и я е извадила през онова място, където хемороидите бяха в остра фаза.
Румяна се прероди. Румяна си сложи най-ярката сукманка, която имаше онази с цветята, дето я купи през деветдесет и втора, но никога не я облече, защото не е за училище. Напудри се, накара се и за пръв път от години си изпе десетки хитове по време на гримирането. Излезе на балкона с чаша вино, което не пиеше от ремонтирането на кухнята, и загледа залеза, сякаш го виждаше за първи път. Балкан й се притисна до крака, а отдолу съседката извика: Румяно, та ти цъфна!. Тя се засмя истински, с цяло гърло и отвърна: Ами да, човек само веднъж се ражда. Останалото е география.
