Ако съм враг на майка ти, нека живее както си иска. Аз повече няма да й служа!
Цветана винаги се опитваше да се владее, когато ставаше дума за Валентина Димитрова. Свекърва й идваше в апартамента по два-три пъти седмично, и всяко посещение беше истинско изпитание. Септемврийските дни ставаха все по-къси, а настроението на Цветана все по-мрачно.
Валентина Димитрова обожаваше да организира трапези. Идваше с пълни чанти храна, завземаше кухнята и започваше да готви за цяла рота. Винаги канеше съседки, познати, а понякога и напълно непознати хора.
Ето това наричам гостоприемство! обявяваше свекървата, подреждайки чиниите. Не като някои, които дори чай не могат да заварят както трябва.
Цветана стискаше зъби и продължаваше да реже хляба. Валентина Димитрова никога не говореше директно, но всички разбираха за кого става дума.
На масата свекървата се превръщаше в истинска разказвачка. Очите й светваха, гласът ставаше торжествен, и започваше представлението.
А племенницата на брата ми има снаха чисто злато! Валентина Димитрова драматично плесваше с ръце. Радка е такава майсторица! Да видиш какво избродира! Истински картини! И плете, и шие, и в градината й всичко е перфектно. Консервира краставички, вари компоти. Къщата й пълна чанта!
Гостите кимваха одобрително, а Цветана чувстваше как кръвта й притича към бузите. Мъжът й, Георги, седеше до нея, загледан в телефона, сякаш нищо не се случваше.
И Елица, снахата на братовчед ми, също е чудесна, продължаваше Валентина Димитрова. Такава кротка, смирена. Никога не възразява. Свекървата й се чувства като зад каменна стена. Помага й във всичко, съветва се за всяко нещо. Ето какво наричам възпитание!
Една от съседките се обърна към Цветана:
А Вие какво можете да правите?
Цветана отвори уста, но Валентина Димитрова бързо пое думата:
Ох, какво да питате! гласът й звучеше с леко присмех. Цветанка е модерно момиче. Работи в офис, зад компютър. Няма време за ръкоделие или домакинство. Тя е свикнала всичко да й се върши.
Аз съм мениджър в търговска фирма, опита се да обясни Цветана.
Да, мениджър, кимна свекървата с разбиращо изражение. А вкъщи кой върши всичко? Горкият ми Георги след работа трябва да готви и да чисти. Нашата изнежена снаха.
Цветана стисна зъби толкова силно, че я заболя челюстта. Георги продължаваше да гледа екрана, сякаш разговорът изобщо не го засягаше.
След черкова подобна вечеря, когато гостите се разотидоха, а чиниите бяха измити, Валентина Димитрова се приближи с медка усмивка.
Цветанке, скъпа, може ли утре да ме заведеш в поликлиниката? гласът й звучеше като молба за огромна услуга. Трябва да взема изследвания, а на самата ми е страх.
Разбира се, Валентина
