По време на развода научих много за скромната си съпруга Мария Честно казано, виня себе си, че не се ожених по любов. Знаете ли, с Мария ми беше просто удобно – тя винаги работеше усърдно, носеше по-голямата част от парите в дома, беше отлична домакиня, готвеше прекрасно, у дома винаги беше чисто и подредено, прилична жена, никога не ме е карала да ревнувам. На 31 години, къде другаде бих намерил такава съпруга? Най-важното – никога не се оплакваше, не казваше, че нещо не ѝ харесва, аз си живеех живота – срещах се с приятели, ходех за риба, излизах когато и където поискам, а тя винаги ме посрещаше вкъщи с усмивка и топла вечеря. Когато се роди синът ми, тя винаги се грижеше сама за него, никога не ме притесняваше с нищо. Казано накратко, след брака ми с Мария, животът ми стана по-комфортен. Но винаги нещо ми липсваше, не изпитвах усещане за пълно щастие. И тогава, когато срещнах Юлия, разбрах защо се чувствах така. Никога не съм бил влюбен в Мария. Беше ми удобно с нея, но никога не съм изпитвал любов. Не съм имал пеперуди в стомаха, не съм искал да я целувам, прегръщам, да ѝ говоря с часове за чувства. Не съм искал да ѝ правя изненади. Любовта носи прилив на адреналин и допамин. Имах признание към Мария, нищо повече. А когато срещнах Юлия, разбрах, че тя е моята истинска любов. Реших да се разведа. Но Мария веднага ми постави ултиматум да напусна нейния апартамент… и се оказа, че е бременна. Шок – какво още мога да кажа. Но бях сигурен, че скромната Мария никога няма да тръгне против волята ми, някак ще се наредят нещата. Вместо това тя веднага нае най-добрите адвокати и започна да ми заплашва. Реших да изчакам раждането, за да си направя тест за бащинство. И още по-голяма изненада – детето не беше мое. Мария ми е изневерявала. Скромната, тиха, грижовна съпруга се оказа демон. Поделихме апартамента, като се развеждахме. Убеден съм, че не беше моя вина. Докато аз я използвах, тя също ме използваше. Ако беше различно – защо би ми изневерила?

По време на развода научих много за моята скромна съпруга

Честно казано, виня себе си, че не се ожених по любов. Знаеш ли, с Милена ми беше просто много удобно. Тя винаги работеше усърдно, внасяше основната част от парите вкъщи, беше отлична домакиня, готвеше вкусно, домът винаги беше чист и подреден, изглеждаше като достойна жена и никога не ми е давала повод за ревност. На 31 години съм, къде другаде бих могъл да намеря такава съпруга?

Най-важното никога не се оплакваше, не споделяше, че нещо я притеснява, живеех си живота, срещах се с приятели, ходех за риба, правех каквото си поискам, а тя винаги ме чакаше вкъщи с усмивка и топъл обяд.

Когато се роди синът ми, тя винаги сама се грижеше за него, не ми създаваше проблеми с нищо. Казано накратко, след сватбата животът ми стана още по-удобен. Но нещо ми липсваше. Живяхме така 20 години, а вътре в себе си не чувствах пълнота, истинско щастие.

И тогава, когато срещнах Яна, разбрах защо се чувствах така. Никога не съм бил влюбен в Милена. Чувствах се добре и спокойно с нея, но никога не изпитвах любов. Нямаше пеперуди в стомаха ми, не исках да я целувам, да я гушкам или да й говоря с часове за любов. Не ми се правеха изненади за нея. Любовта е прилив на адреналин и допамин.

Уважавах Милена, нищо повече. Когато срещнах Яна, осъзнах, че тя е моята любов. Реших да се разведа. Но Милена веднага ми даде ултиматум да напусна нейния апартамент, а освен това се оказа бременна. Бях в шок какво друго да кажа.

Въпреки това бях уверен, че тихата Милена никога няма да направи нещо против волята ми и нещата ще се оправят някак си. Но тя веднага нае най-добрите адвокати и започна да ме заплашва. Реших да изчакам да роди, за да направя тест за бащинство.

Още по-шокиран бях, когато разбрах, че детето не е мое. Значи Милена ме е изневерявала. Тиха, добра, грижовна съпруга се оказа демон. Разделихме апартамента, докато още продължава разводът.

Смятам, че не съм виновен. Докато аз я използвах, тя е използвала мен. Ако не е така защо и тя ми изневери?