Когато пристигна на посочения адрес, мъжът отвори вратата и бръкна в джоба на якето си. Вместо пари извади нож и, заплашвайки, нареди да му дадат всички пари и да излязат от колата… Катя и малкият ѝ син Сашко изпращаха Алексей на дълъг път – мъжът заминаваше в чужбина с надеждата да промени живота на семейството към по-добро. Преди заминаване Алексей притисна силно Катя с детето и, опитвайки се да успокои плачещите си близки, каза: — Катенце, защо се сбогуваш така, сякаш е завинаги? Година ще мине неусетно. Ще се чуваме всеки ден, дори няма да скучаете! Не забравяй и майка ми – събирайте се заедно, разхождайте се. Пазете се и нашите четириноги пазители, не пропускайте ваксините им. Виждаш, какви защитници са — и нежно погали неспокойните кучета, които сякаш усещаха раздялата. Самолетът, лъщящ под пролетното слънце, се вдигна над летище София и понесе татко им надалече – чак на друг континент. Високата Катя, малкият ѝ син и двете кучета гледаха мълчаливо как сребристата машина изчезва в небето… Предстоеше им цяла година чакане… Алексей бе стигнал до този момент цели девет години. Като учен-микробиолог се чувстваше победител – подписа договор с голяма американска компания, а му платиха и билет бизнес клас, за да подчертаят уважението си. Алексей заминаваше за САЩ. След десет часа щеше да пристигне на летище Кенеди, но мислите му вече бяха там, на прага на новия живот, а родният дом, майка му, Катя, Сашко, приятелите и кучетата — сякаш оставаха в миналото. Катя седеше увита в одеяло и изведнъж усети колко празен е станал домът без съпруга си. И кучетата усещаха това – тригодишният Граф и дребосъкът Шпингалет, който бе намерен на улицата. Граф легна до краката ѝ и я гледаше право в очите, Шпингалет се притисна в нея, сякаш утешаваше. Сашко си стоеше тихо, изживявайки раздялата по свой начин. Тя си помисли: „Щом дойдат ваканциите, ще взема отпуск и ще идем на вилата при свекърва ми…“ Анна Георгиева живееше в друг район на София, но през уикендите идваше да помага и оставаше по няколко вечери. Разхождаха се по парковете с кучетата, водеха Сашко на куклен театър, обсъждаха планове за преместване, подреждаха документи и снимки. През лятото всички се пренесоха на вилата: копаеха в градината, разхождаха се из гората, къпеха се в реката. Кучетата обожаваха простора и не се отделяха от стопанките си. Катя се върна на работа, а Алексей все по-често звънеше по телефона — споделяйки колко им липсват, възхищавайки се на Америка и уверявайки, че семейството ги чака прекрасно бъдеще. През есента обяви, че е намерил дом, платил първа вноска и помоли Катя да продаде апартамента и да преведе парите. Катя отказа да продаде колата. Алексей настоя майка му също да продаде вилата: трябвали им средства за пълното изплащане на новото жилище — без кредити. Катиният апартамент се продаде светкавично, с всички мебели и пианото. Същият купувач купи и къщата на Анна Георгиева, а парите по договор заминаха по американската сметка на Алексей. В нощта преди преместването кучетата нервно обикаляха около куфарите и скимтяха, гледайки стопанката си. Катя за първи път усети тревога, която не я напусна оттогава… След преместването Алексей започна да звъни все по-рядко — „работа, ангажименти“. През зимата настъпи нещо страшно: в НИЦ-а имаха съкращения и Катя бе уволнена. В страната върлуваше криза, пенсиите се бавеха, намирането на работа изглеждаше невъзможно. Граф започна да слабее – не стигаше храна. Свекървата предложи да работят като миячки и да носят остатъци за кучетата, но Катя твърдо предпочете сама. С времето всичко потръгна – Граф върна теглото си, всяка вечер посрещаше Катя пред блока, носейки тежките торби. После, пренасяйки казан в бистро, Катя си счупи ръката. Анна Георгиева внезапно се почувства зле – сърцето я предаде. Сашко имаше нужда от ново яке. Катя се обади на Алексей. Той сухо обясни, че след покупката на къщата няма останали пари, но „ще се постарае да изпрати“. Катя се разплака, а Анна Георгиева галеше рамото ѝ и тихо шепнеше: — Няма страшно, мило дете. Ще се справим. Дори и кучетата се приближиха, притискайки се в нея, сякаш разбрали всичко. След няколко дни пристигнаха двеста долара. Те веднага отидоха за лекарства, храна и яке за Сашко. Катя напълни торбичка с кожено палто, златни бижута и ги занесе в заложната къща, знаейки, че няма да ги върне никога. С колата докара чували с храна и продукти. Пари повече нямаше. — Ще почна да карам такси! — каза тя на свекърва си. Анна Георгиева изпадна в паника, но Катя беше непоколебима. Граф скочи на задната седалка и легна там – разбирайки, че сега трябва да се държат заедно. Нощната работа се оказа изненадващо доходоносна – за една смяна Катя спечели повече от месечната си заплата. Още на следващата вечер отново излезе на пътя. Там я спря добре изглеждащ господин – нейният бивш шеф. Като я видя, бе изумен от положението ѝ и ѝ каза, че я е търсил цяла седмица – отварял нов НПО и чакал Катя като най-добрия си специалист. Предложи ѝ работа и визитка. Катя се прибра почти щастлива. Граф, щом чу радостния ѝ глас, развълнувано размаха опашка. На връщане тя забеляза самотен мъж на улицата. „До близко“, каза той, и Катя се съгласи, очаквайки добър бакшиш. Когато пристигнаха, пътникът отвори вратата, бръкна в джоба на якето… и вместо портфейл извади нож! В следващия миг нощта се разцепи от оглушителен рев: Граф, злобно ръмжащ, скочи и се хвърли на нападателя отзад, захапа се здраво за него. Мъжът, опитвайки се да избегне тежкото животно, размахваше с ножа, но не успяваше да се освободи. В следващото миг Граф захапа ръката с ножа, но получи рана по муцуната. Като видя кръв по козината на верния си пазител, Катя без да се замисли, с все сила удари престъпника с гипсираната си ръка по лицето. Мъжът се изтърколи заедно с кучето навън. Едва отдръпвайки разярения Граф, Катя потегли бързо. Шпингалет тази нощ дори не захапа хапка — цяла нощ стоя на стража до вратата, чакайки. Катя, стараейки се да не събуди никого, проми и превърза раната на Граф, нахрани кучето, а после, вече без сили, заспа на дивана, силно прегърнала верния си четириног пазител. Малкият Шпингалет се намести до нея и тихичко заспа с глава върху крака ѝ. От този момент вече не се налагаше да броят стотинките, а когато Катя бе повишена, успя да си купи нова чуждестранна кола. Алексей все по-рядко се появяваше в живота им — вече звънеше само по празници, измисляйки нови оправдания. Пет години по-късно Анна Георгиева почина – сърцето ѝ не издържа. За погребението си синът ѝ не пристигна, помощ не оказа. Преди да си тръгне, свекървата остави апартамента на Катя. Няколко месеца по-късно настоятелно звънна звънецът. Кучетата скочиха към вратата. Сашко отвори и видя елегантен мъж с лъскав куфар и фалшива усмивка, протегнал ръце за прегръдка. — Е, синко, ето ме – посрещни баща си! — каза той като артист на сцена. — За мен – аз баща не съм имал, а предател не искам да виждам! — отсече младежът. — Извикай мама! Катя се появи. Зад нея, като истински стражи, стояха Граф и Шпингалет. — Какво искаш сега? Чакай… — тя отвори портмонето си, извади две стодоларови банкноти и му ги хвърли в лицето с презрение. — Това е за теб. Ние умеем да връщаме дълговете си, за разлика от теб. Предател! — Този апартамент е на майка ми, това е и мое наследство! Напуснете веднага! — Алексей, захвърлил „образа на възпитан чужденец“, размаха куфара. Но Граф, с един скок, го събори, откъсна ръкава на скъпото му палто и ръмжеше застрашително пред лицето му. Шпингалет също не остана назад: скочи на другия ръкав и с удоволствие го надра със зъбите си, тихо ръмжейки. — Граф! Графче! Как не познаваш вече стопанина си? — жално промълви Алексей, опитвайки се с думи да се спаси. В отговор Граф с хладнокръвие скъса и втория ръкав. Катя, мълчаливо, отдръпна кучетата и затвори вратата завинаги. P.S. Алексей Н. така и няма да прочете тези редове. През август 1998 г. той внезапно умира от сърдечен пристъп, без да види раждането на детето си в Америка. Погребан е в Православното гробище Рок Крийк във Вашингтон, окръг Колумбия. От България никой не отива да го изпрати.