Моника признава: Никога не съм искала деца – не ги харесвам, но се омъжих на 20, родих син на 30, защото така правеха всички и майка ми настояваше. Дълги години всички около мен очакваха да бъда майка, внушаваха ми, че детето осмисля живота на жената, но така и не почувствах майчинска обич – старах се, възпитах сина си сама след развода, осигурих му добро образование и работа, а сега той има семейство и две деца, но не усещам нужда да бъда част от живота им. Изпълних дълга си, чувствам се свободна и горда с постигнатото, макар всички да ме смятат за лоша майка и баба. В дневника си записвам… Признавам си, че никога не съм искал деца. Даже да си кажа честно не ги
Седмици след сватбата си, чух случайно разговор между жена ми и майка ѝ и от думите им кръвта ми застина от ужас.
Жена ми чисти вкъщи, докато аз съм тук с теб, любов мояЕдин непознат ми звънна и чух гласа на съпруга
Чувал съм за тъщи, които не искат и да чуят за снаха си, но за пръв път видях майка, която отказва връзка
Остави тази кисела супа! След едно семейно ядене с тъстовете направих така, че жена ми да си събере багажа.
Представи си, настояваха да ги нахраня. Веднага се обадих на шефа им и му разказах всичко. Не беше отдавна
Един наш роднина реши да напусне селото и да се премести в града, като временно се настани при нас.
Ти сама си виновна, че нямаш пари: никой не те е карал да се омъжваш и да раждаш деца, изсъска майка
„Ти тук си никоя, както и детето ти!“ – каза зълвата на съпруга ми.
Елица се омъжи млада – баща ѝ намери съпруг за нея на 18-ия ѝ рожден ден. Семейството беше заможно – какво повече му трябва на човек, за да е щастлив? Сватбата беше шумна, цялото село празнуваше. Само младоженците се чувстваха не на място.
Елица хареса младоженеца, въпреки че не го познаваше. Сестра ѝ нямаше такъв късмет – тя се омъжи за 40-годишен мъж от съседното село. Всички мислеха, че ще си остане стара мома, но баща ѝ ѝ намери жених и обеща зестра.
Новото семейство се нанесе в дома на Петър. Малко пространство, но всичко наред. Главата на семейството каза, че като се родят внуците, ще разширят къщата.
Свекървата не притесняваше снаха си, помагаше ѝ да свикне с новия живот на млада булка. Зълвата, обаче, имаше агресивно отношение към новата си родственица. Ана беше по-възрастна, но живееше с родителите си. Баща ѝ я омъжил, но след година зетят я върнал у дома с целия ѝ багаж. Беше истинска змия – не искаше да се грижи за семейство и дом. Така и заживя сама.
Според старите традиции снаха става истинска господарка едва след като роди първороден син. Дотогава трябва да си седи кротко и да мълчи. Затова всяко момиче, попаднало в новия дом, се стреми да забременее възможно най-скоро.
Елица избра същата стратегия. Докато не забременя, Ана я караше да върши най-тежките и мръсни работи, въпреки че на стопанството имаше наети работници. Но зълвата ѝ обичаше да се подиграва на бедната Елица.
Когато Петър разбра, че ще става баща, сияеше от щастие. Свекърите се радваха и гордееха със снаха си. Същия ден купиха строителни материали за нова къща. Ана бе отчаяна: разбра, че цял живот ще остане при родителите си, никой няма да се ожени за нея, никой няма да ѝ построи дом…
Минаха шест месеца. Елица бе събудена от силно тропане – Ана беше.
– Защо лежиш? Свърши ли цялата работа?
– В къщата – да, но мъжът ми не ме пуска навън.
– Да, не те пуска, защото си мързелива!
– Какво искаш?
– На кого така ще говориш? Пробваш се да ме командваш ли? Напомням ти, че още не си родила, за да ме командваш!
– Изобщо не съм помислила за това…
– Ти тук си никоя, както и детето ти! Разбра ли?
Ана се държеше като психопатка – започна да хвърля предмети по Елица и да крещи. Баща ѝ влезе в къщата и изведе беснеещата дъщеря. Елица погали корема си и се успокои. Всичко ще е наред. Всичко ще бъде наред… Ти тук си никоя, както и твоето хлапе! каза сестрата на мъжа. Румяна се омъжи съвсем млада баща ѝ ѝ намери
Очаквахме с нетърпение деня, в който ще можем да видим внучето си. Но се оказахме нежелани гости.
