Ако съм враг на майка ти, нека живее както си иска. Аз повече няма да й служа! Цветана винаги се опитваше
Кирил седеше в инвалидната коляска и гледаше през запрашените стъкла към улицата. Нямаше късмет прозорецът
**НЕ Е КЪСНО** Към десет часа сутринта мартенските облаци се разкъсаха, слънцето изгря над Бургас.
Две майки, едно сърце Майка ми Радка си отиде, когато бях само на две години. Познавах я само по снимки
Въже на съдбата Нежните лъчи на сутрешното слънце пробиваха през леките пердета и играеха със златни
Ах, момиче, време е да се омъжиш. Виж се как си цъфнала. Погледни Серафима мъж като мечка, ръце като чукове.
Отведоха я в старчески дом… Ох, мили мои, какъв ден беше тогава Сив, плачлив, сякаш самото небе