Lembro-me como se fosse ontem. Inês ouviu o uivo pela primeira vez num sábado, quando voltava do turno da noite.
Viera prvý raz počula vytie v sobotu, keď sa vracala z nočnej zmeny. Dlhé, smutné – až jej mráz prebehol
Росица за пръв път чу вой в събота, когато се връщаше от нощна смяна. Протяжен, тъжен – от него тръпки по гърба.
O Tomás voltou da caça mais zangado que um ouriço. Largou as botas à entrada – uma para cada lado.
Георги се прибра от лов ядосан като оса. Ботушите ги ритна пред вратата – единия наляво, другия надясно.
Prišiel som z poľovačky nahnevaný ako osa v pohári. Čižmy som odhodil na prahu – jednu vľavo, druhú vpravo.
– Vítor, queres chá? – gritou da cozinha a vizinha Dona Adelaide. Ela aparecia muitas vezes – ora trazia
**Дневник на Виктор Иванов** Днес не мога да повярвам, че всичко свърши. Или по-скоро започна отново.
– Peťo, dáš si čaj? – ozvala sa z kuchyne suseda Zuzana. Často k nemu chodievala – raz priniesla lokše
Hoje, ao refletir sobre tudo, sinto uma vergonha imensa. Se há um ano alguém me dissesse que ia ficar