April 2026 – Page 12 – Tolsto VKI

Без категорії

Tento príbeh sa odohral v ďalekom roku 1995. Vtedy som študoval na Vojenskom gymnáziu v Bratislave a uprostred vyučovania ma stiahli z hodiny a nariadili dostaviť sa k riaditeľovi školy.

Tento príbeh sa odohral dávno, v roku 1995. V tom čase som študoval na Vojenskom gymnáziu v Bratislave

Без категорії

Никола дойде на повикване. На вратата му отвори момче на около десет години и момиче. – Мама скоро ще се върне, заповядайте! Кранчето в кухнята капе, – каза момчето.

Николай пристигна на адреса за поръчката. Отвори му едно момче на около десет години и едно момиче, малко

Acabas de sair da prisão e vais para a casa da tua avó… mas deparas-te com uma menina misteriosa que esconde um segredo perigoso.

Acabas de sair da prisão e segues a passos firmes em direção à casa da tua avó, nas profundezas do Alentejo.

Мъжът ми на 45 години забрав за рождения ми ден на 27.02. и дори замина същия ден на риболов с приятели: докато го нямаше, подготвих такъв „сюрприз“

Мъжът ми, на четиридесет и пет години, забрави рождения ми ден на 27 февруари. На същия ден замина на

Vyjdeš z väzenia a zamieriš do domu svojej starej mamy… no namiesto pokoja objavíš malé dievčatko, ktoré ukrýva nebezpečné tajomstvo.

Vychádzaš z väzenia a zamieriš rovno k domu svojej starej mamy… no v predsieni ťa čaká prekvapenie

Без категорії

Modo Subjuntivo

Subjuntivo Pedido? Fizeste-te um pedido? Benedita, estás maluca! O que é que há para pensar?

Без категорії

Svokra sa nechystá odísť

Denník, marec Bratislava Hrdlo mi stiahlo skôr, než som položila šálku na stôl. Zasa si to presolila

Без категорії

– Правих палачинки у дома си, когато внезапно влезе непознат мъж, – разказва сега на всички баба Евдокия Викторовна.

Пекох мекици у дома, когато изведнъж влезе непознат мъж разказваше после на всички Петрана Стоянова.

Без категорії

Lovec snov Znova?! Sima, Simka! Vstávaj! Inak zobudíš aj tých najmenších! Drž ju! Elena sa zosunula z

Без категорії

O meu filho trouxe um psiquiatra a casa para me declarar incapaz, sem saber que esse médico era o meu ex-marido e pai dele

Mãe, abre a porta. Sou eu. E não venho sozinho. A voz do Rui soou-me tão estranhamente formal que até